Това просто не е вярно. Нищо в това не е вярно. Базел си шитнаха почти всички стари трамваи, само че една огромна част бе взета от Белград. И също така никак не е вярно, че не сме попаднали на читави трамваи. Първите употребявани трамваи за тясно междурелсие в новата история на трамваите - T4D. Взети са бройки, които са много малък остатъчен ресурс до основен ремонт. Паралелно с таралянкането на нашите бройки тук, Хале останалите ги ремонтират и модернизират. Ние сменяме чешки контактори с български и ги квацаме с боя, Хале им сменят изцяло концепцията на управлението и ги събличат до скелет. Резултатът е, че техните трамваи продължават да ги експлоатират още 10-15 години, нашите на 8мата започват да се кършат, повдигнати на крик, когато въобще вървят.
Втори опит, и донякъде продължение на първия пример: T4D-C. Вече модернизирани T4D, 13 години по-късно се появяват при нас. И те, естествено, с минимален остатъчен ресурс до основен ремонт. Какво правим ние? Търкаляме, ако можем. Лев не даваме да ги подкараме наистина. Идват едни голи трамваи без грам техническа документация за управлението им. Имаме два варианта - да гадаем кое какво, или да си платим и да получим документация. Е, естествено, второто не влиза в концепцията търкаляне на каквото може да се търкаля. Затова и съдбата им беше такава. А иначе кошовете им са стабилни, защото преди известно време са били ревизирани.
Трети пример, уви доста печален отново - краставиците. Трамваи, които ни се ПОДАРЯВАТ, заедно с един склад резервни части към тях. ПОДАРЯВАТ. Подаряват ни и обучение за тях, както техническо, така и за управление. И до този момент какво правим - търкаляме. Трамваите са с кошове, здрави като танк. Ама не от руските такива. Талигите им са най-масивните възможни, идвали в източния блок. Единствения им кусур е средната секция. И то, защото не са направени да вървят през разоран кър. И какво даваме за това да ги експлоатираме? Пари за изхарчения ток и до там.
С песите, въпреки, че имат тежък дефект, заложен още на мертожната дъска, ако не се бяха влачили в продължение на 4 години през разораното около Гешов, а вече 9 години през разораното Гарата - Пета градска, плюс вече тръгналия в тая посока и Ботев, може би нямаше да е чак такава трагедия. За дефектите на песите има доста да се каже, и те са породени в голяма част от сервизния персонал, аварийните екипи и водачите.
