
Относно идеята на зам. кмета за обединяване на МГТ в една сруктура ... През последните 125 години градския транспорт на София е бил и обединен и разроен по поделения или самостоятелни фирми. Винаги е извършвал транспортна услуга на жителите на града. И столичани никога не са били доволни от услугата. Ако някой си мисли, че проблемите ще се решат с обединение - няма. Вътрешната структура пак ще е на поделения, всяко със своята организация и администрация.

Иначе ... СОС има задължението да организира и осъществява транспортно обслужване на жителите на града, те също и данъкоплатци и гласоподаватели. За целта са създадени транспортните оператори - самостоятелни ЕАД, които са 100 % собственост на СОС. Като единствен собственик на операторите СОС следва да се грижи за тях като добър стопанин. И тук идват парадоксите ... СОС се държи като страничен наблюдател и прехвърля отговорността на операторите. Обаче операторите са собственост на СОС. СОС е задължен от две страни: от едната стана е длъжен да осигурява транспортното обслужване и от друга да се грижи за операторите като собственик. От години именно СОС недофинансира и не се грижи за собствените си дружества.
От години в края на всеки мандат се благодари на Бога, че МГТ все пак се движи. Движи се на магия, но се движи. И всеки следващ се надява и се моли да не се срине при него. Единствено се купува нов ПС, но този нов ПС се движи по лошо поддържани пътища и се поврежда. А пътищата, в т.ч. релсовите, са собственост на СОС и поддръжката им е пак негово задължение.
Също от години има тенденция на намаляване на желаещите да работят в МГТ. Никой не прави нищо за обучение на собствени или външни кадри, които да започнат работа в дружествата. В момента липсват квалифицирани кадри във всички звена и специалности. Изключение е ПУЦ-а за ватмани, но там се получава само правоспособност за управление. Специалисти по ТО и ремонт на ПС и инфраструктурата, по управление на траспотния процес липсват. Хората назначени на такива позиции се учат в движение и има сериозни дефицити в знанията. Новите возила се управляват и контролират от компютри - такива специалисти почти няма. Няма и хора от "старите" професии: монтьори, електромонтьори, шлосери. А позициите за стругари, фрезисти, тапицери, дърводелци, стъклари и тям подобни отдавна са вакантни. За петте депа и Трамкар има един тапицер (само пример). Половината от сервизният персонал са пенсионери, а другата половина са кандидат пенсионери. Преди месец-два писах, че в сервизите са половината от необходимия персонал. А кой ще поддържа ПС, за който в момента има конкурси, когато пристигне след година-две ...
Добрият стопанин (в случая СОС) би следвало да следи и контролира положението в операторите и при описаните тенденции да вземе мерки за обръщането им. Има начини. Не е необходимо да си напрягат много мозъците - решенията са ясни и се прилагат в други страни в Европа и не само. Дружествата се управляват от директори назначени от СОС. Те са наемни работници, макар и с различен статут. Дори и да искат да управляват добре са ограничени от фактори, които зависят от собственика - финансиране и други различни ограничения.

Увеличението на заплатите, за което са настоящите синдикални действия ще решат само финансовите проблеми на сегашните работници в МГТ. Може да се намерят и малко кандидати за работа, но за основните проблеми трябва други и по-сериозни мерки. Мерки в правата и задълженията на СОС ...