Нагоре и сега мога да се кача с А66, но не мога да се върна. Да качвам велосипед на трамвай или лифт надолу, защото само така мога да пресека безопасно 10-лентов път, е крайно тъпо. За княжевското и боянското направление почти винаги отивам с кола, за да не ми е половината каране в града и то само, защото дори да намеря тайни улички и пътчета, пак трябва да мина или през детелината на България, или през кръговото на Черни връх.
Това даже е по-голям проблем от пешеходната достъпност, защото за пешеходен туризъм мога и да се кача до планината, и да сляза с наличните автобуси. Единици ще са хората, които ще тръгнат пеша от центъра на града да покоряват планината, но при наличие на подходящи маршрути, много от тях биха се прибрали пеша.