Преди 20 години (1991) всички предприятия работеха - да (!), но работеха предприятия построени през 60-те и 70-те години, при това с технологии, които са били остарели когато още всичко е било върху чертожната маса ... през годините са правени разширения (с цел избягване на безработица), но технологиите са си останали същите. Така, че работещите през 1991 година заводи работеха на загуба и трупаха произведени от тях изделия в складовете - важното беше работниците да получават заплата и да не протестират докато се разпределяше баницата на отминалия режим. Тогава, а и в следващите няколко години нито едно правителство не посмя да закрие (или приватизира) заводите защото щеше да се увеличи безработицата ... и така до първата година на Ж. Виденов, когато всички банки получиха указания да финансират държавните фирми с правителствена гаранция ... и след година се случи онова нещо - 3000 лв. за 1 $ ...
Тогава (1991) вече работеха т.нар. Ликвидационни комисии, които разформироваха (или направо ликвидираха) ТКЗС-тата ... Тогава (1991) Ф. Димитров като се върна от САЩ каза, че на нас не ни трябва Военно-промишлен комплекс ... и започна неговото ликвидиране ...
Тогава (1991) единствените източници на информация бяха: БТ - 2 канала, БР - 3 канала, вестниците "Дума", "Демокрация" и няколко по-малки, слухове и разкази на очевидци как се живее на запад ...
Единственото по-хубаво от сега е, че бях млад и не ме боляха краката ...
PS: Това не е анализ на епохата на Прехода, а бегли спомени на съвременник ..., който след като се уволни от БА започна прехода и в него отгледа две деца, завърши висше образование, побеля му косата ...