Show Posts

This section allows you to view all posts made by this member. Note that you can only see posts made in areas you currently have access to.


Messages - yogimax

Pages: [1] 2 3 ... 43
1
За мен най-хубавата година е 1993. Изпълнена с емблематични за 90-те песни. И невероятно но факт, и за мен Haddaway What is Love е най-знаковата за 90-те песен. :rolleyes:

2
Най-популярните песни месец по месец през 90-те. Абе доста от тях стават като за по една качествена на месец. В началото на десетилетието има повече песни, които стават за слушане, докато към края на десетилетието зачестяват тъпите дисхармонични дандании. Буквално от 1990-а г. всички песни ги помня и ги слушах интензивно. Докато до 1989 са ми по-бледи спомените.

3
За този влак всъщност не. Оказа се доста евтин. 79 евро в тройка спален вагон. А кушетът беше 59 евро. Когато купих билетите.
Това не са новите Nightjet вагони, дето имат и спални кабини. Още явно са от старите.

4
Нощните влакове Берлин-Брюксел и Виена-Брюксел в петък 7 юни след голямо закъснение и куп проблеми от всякакво естество приключиха в Манхайм, където бяха отменени без по-нататъшно пътуване. В 3 ч. през нощта, когато нищо друго не пътува, нито можеш да отидеш в хотел, ти казват да слизаш, защото влакът се отменя. Супер перспектива. Точно една седмица след това, също за този петък имам билети спално точно за този влак от Берлин за Брюксел. С връщане на следващата вечер. Събота. Излишно е да казвам, че и обратната посока от Брюксел е била отменена в събота, защото влакът няма как да е там. Все по-забавно става в Германия. Чудя се дали въобще да тръгвам.




5
Разни / Re: ПОЛИТИКА=?
« on: 09.06.2024, 21:55:00 »
Предварителните резултати от днешните избори са обнадеждаващи. Защото показват, че европейците се събуждат и се опитват да спасят каквото е останало от тяхното достойнство. Да спасят останалите последни частици от тяхната идентичност. Евроскептичните националистични десни партии в Австрия FPÖ и във Франция на Льо Пен печелят изборите! В Германия също националистичната дясна AfD отбеляза голям скок и вече е втора сила. Аз гласувах за AfD естествено. Катастрофален провал претърпяха и трите партии от състава на управляващата коалиция: Зелените, Левите и FDP. И трите останаха ЗАД AfD, въпреки задействаната агресивна и мръсна непозволена пропаганда против нея. Ясен сигнал, че на мнозинството германци им писна да ги разиграват за носа и да ги тъпчат с климат, Украйна, нагнетяване на война, фалити и миграция извън страната на знакови германски фирми, разграден двор с нелегални криминални мюсюмани, рязък спад на жизнения стандарт, скок на цените и на безработицата. Коалиция, която агорантно и презрително се държеше с народа си, която действа с тоталитарни методи, получи голям шамар. Нека да рИвЪт сега. Време е този демоничен тоталитарен Евросъюз да се разпада окончателно. На хората им писна да ги ограничава с все нови и нови абсурдни простотии :rolleyes:

6
Влак дерайлира на гарата в швейцарския град Олтен. Точно там сменях връзка преди точно 1 месец.


7
Подробно видео за пуснатата на 1 юни директна линия Букурещ-Гюргево. Човекът е слязал на една спирка и върви по виадукта пеша, за да го снима. Бавно е и неелектрифицирано, обаче са модернизирали бая спирки и да наслагали табла, включително голямо и хубаво. И гарата в Гюргево изглежда супер.
При нас немислимо реновираните гари да изглеждат толкова добре и да имат табла. Все пак са по-напред от нас. Макар и не по скорости.

8
Факт е, че напрежението на работата може да побърка хората, и по-точно огромния натиск, който им се налага. Натискът да си като другите, да си успешен, да печелиш пари, да функционираш като машина. Следя ю тюб канала на един германец, който поради напрежение в работата и паралелно писане на дисертация, му гръмват бушоните и развива шизофрения. Съблякъл се на някаква гара чисто гол. Искал да скача от покрива на сграда. Лежал в психиатрията 6 месеца. На лекарства. След това напуска работа, спира лекарствата, става отшелник, сега живее на остров Крит, спи в колиби, пещери, каквото намери. И си е напълно нормален сега. След като излиза от матрицата и зарязва работата, започвайки да живее на свобода себе си, а не това, което се очаква от всички, оздравява. Факт. Такъв тип болест може да е признак, че живееш по начин, който противоречи на пътя на душата ти. И аз имах паник атаки на работата, които точно и само там са се проявявали, никога в друга ситуация. 2-3 години се борих в това разстройство. Ходих на психолог 1 година, не съм пил никакви лекарства. Но някакси успях да го преодолея от 5 години без да напускам същата работа, но беше голяма вътрешна работа и борба. Обществото ни принуждава да живеем по начин, противен на природата на нашата душа. Ние не сме направени, за да функционираме като роботи на работа по 8 часа на ден, а някои и по повече.
Матрицата е така направена, че за да си плащаш разходите, трябва да ходиш на работа. Но ако имаш изход от този омагьосан кръг, и имаш възможност да живееш в свобода, не ти се случват всички тези болести. Защото природата на душата е свободата. И само чувствайки и имайки свобода, може да бъде щастлива. Никой не иска да ходи на работа 40 години всеки божи ден. Колкото и интересна да е работата, всеки би искал да има повече отпуска. Защото отпуската означава свобода.

9
От 10 години я дъвчат тази тема за ремонт да ЖП гарата в Шумен и все се провалят намеренията. Тотална излагация, че досега нищо не се направи, остана една от последните от големите градове, където нищо не беше пипано. Сега вече най-после са избрали кой ще прави модернизацията. Неговата оферта е за завършване в рамките на 650 дни. Т.е. още най-малко 2 години там няма да има готова гара.

10
Забелязах, че през 1974-а даже малките ученици 1 клас са с униформи сини манти с бели яки. Аз като бях 1 клас през 1982 нямаше нищо такова, бяхме си с дрехи, с каквито ни облекат вкъщи, нямаше униформи за малките класове. Интересно от коя точно година са отпаднали униформите за малките? :neznam:

11
 Филмче от личен архив на семейство, от 1974 г. като пътуват за море, после на село при баба и дядо, класиката на живота през онова време и ето че пак е било възможно да си снимаш живота както сега. Има и няколко секунди с влака Слънчев Бряг Бургас-София. За съжаление съвсем кратко.

12
Разни / Re: Спомени...
« on: 31.05.2024, 20:05:42 »
На 30 и 31 май 1990 г. имаше две земетресения. Първото се случи в 13:40 ч. на обяд, бях се наобядвал и си пишех домашното на раклата, когато разтресе. Сестра ми също беше в стаята и също учеше, само че на бюрото. Затова аз бях на раклата. Като започна се спогледахме и в един глас казахме "земетресение", докато го кажем се усили и скочихме да излизаме, но точно като се появих пред входната врата стълбището беше заедно от въстрастни пълни съседи, които бавно слизаха надолу. Това беше най-силното земетресение, което съм почувствал през живота си досега. Губеше се равновесие. Според инфото в линка то е било с епицентър Вранча и магнитуд 7,0. Всички от блока панически избягаха по стълбите и останаха пред блока през целия следобяд. Привечер се игра мачът за купата на България, който Сливен изненадващо спечели с 2-0 срещу пълния със звезди фаворит ЦСКА със Стоичков, Пенев, Костадинов. През същата нощ се случи нов трус с магнитуд 6.2. 8 дни по-късно щеше да започне световното първенство по футбол в Италия с изненадваща победа в мача на откриването на Камерун на светония шампион Аржентина на Марадона с 1-0. Хубава и гладна година беше 1990-а, магазините бяха празни в зората на демокрацията, защото се чакаше либерализацията на цените и всички стоки бяха спекулативно скрити под рафтовете. Сиренето и други продукти бяха с купони. Свободно имаше само хляб и мляко.
https://en.wikipedia.org/wiki/1990_Vrancea_earthquakes?fbclid=IwZXh0bgNhZW0CMTEAAR2DWJpEB2b9EWhdoJZBPueJAF1LSMPSFEbYe8aDqyGWXltdFqmgCUBp4Zs_aem_AatSLTQOHtEEicceeQw0ycyaUeSphzbS_SqIgXQF5gDxnag9YryBQPyb-fWmtdFqxgPU6qRXkBPP0aC63_gfAFDY

13
В немския железопътен форум хората пак са коментирали Румъния и България, във връзка с откриването на трасето Букурещ-Гюргево. Един човек пише следното:
Quote
Чудя се обаче защо това трасе е все еднорелсово и не е електрифицирано. Бих очаквал експанзията да стане най-късно през 70-те години. Възможно ли е правителствата на Румъния и България никога да не са били наистина зелени? Освен управлението на влаковете, движението на електрическите локомотиви между двете мрежи би било напълно безпроблемно - само да има електрифицирани маршрути. В това отношение Румъния си остана неелектрифициран остров.
друг му отговаря:
Quote
Всъщност това е поразително. България има много високо ниво на електрификация на своите железници, включително всички пътища за достъп до съществуващите в момента гранични пунктове (с изключение на Добрич - Негру Вода и Радомир - Гюешево), докато всички съседни страни с изключение на Турция само искат електрифицират само свързващите маршрути през следващите няколко години или само в бъдеще. Ще бъде интересно да видим по кой маршрут ще пътувате първо от Централна Европа до България или Истанбул или всъщност Сивас - Малатия всъщност Димитровград? Или Гюргево? Вероятно не Крива Паланка (въобще трябва ли да е електрическа?), Видин, Нео Петрици или Орестиада.
Така че похвалени сме. Преди време вече бяха писали, че България по отношение на железниците, е Швейцария на Балканите. В друго мнение от тези дни, друг германец е писал, че е пътувал Карлово-София и че е имало закъснение 1 час поради ремонтите в София, но че цялото трасе от София до Карлово е перфектно модернизирано.

14
Разни / Re: Спомени...
« on: 27.05.2024, 13:41:13 »
Ами ще ви кажа дали някой от моя клас е останал там. Почти всички са изчезнали и не живеят там. Там живее единствената двойкаджийка. Продава в магазин за дрехи. Един адвокат си има кантора и си е там. Още една жена и един мъж са там. Никой друг. Един стана лекар и не знам в кой град е. Друг е директора на военноморското във Варна. Бях ходил там 2018 и ми показа всичко, карах и кораб на тренажора. Поканил ме беше. Една е следовател в съда, също във Варна. Абе качествен клас беше моят. Поне за други трима знам, че са в София от десетилетия.

15
Разни / Re: Спомени...
« on: 26.05.2024, 23:40:59 »
Не мисля, че всички празници се отработваха в събота. Само някои. Нова година не се отработваше. Също и 1, и даже и 2 май беше почивен ако не ме лъже паметта. Но 24 май се отучваше в събота, това помня. На 9 септември така или иначе не ходехме още на училище, беше ваканция, така че и това отпада поне за учениците.
Точно така до 1973 набор си учеха в събота от началото до като завършиха през 1991 г. Това дори беше не беше соц и въпреки това още не бяха им махнали съботата. Сестра ми си ходеше на училище в събота, тя е 1968, и си разказваше на глас уроците всеки ден. Аз не съм учил толкова много, колкото тя. Но пак доста часове отиваха в потготовка, писане на домашни и учене на урок, макар че никога не съм разказвал вкъщи.
Аз научих устава за комсомолец, но не ме приеха, защото дойде 10 ноември. Половината клас вече ги бяха приели. Униформи не сме носили никога за нормално ходене на училище. Само пионерски връзки 1985-1988 г. Тогава бяха задължителни, ако нямаш-те връщаха вкъщи да си я донесеш. Проверяваха на входа на училището всеки ден като идваш. Също и бележник и емблема на училището. От учебната 1988/1989 г. това отпадна, тогава се ходехме без.
На бригади ходих от 1986 до 1990 г. По 2 седмици в началото на учебната година. От едната бригада бях сред наградените с екскурзия до Копривщица. Това беше буквално последните дни преди промяната. На 5 ноември 1989 беше есксурзията. Сутринта в 5 ч. тръгнахме с автобус, на паркинга в Копривщица един съученик яде и плю семки и дойде някаква и каза "за плюене на семки на паркинга глоба 5 лв". Той помисли, че  тя се майтапи, но беше напълно сериозна.
На връщане спряхме на някакво барче на Петолъчката и в него имаше изненадващо изобилие на качествени стоки. Шоколади няколко вида и плодови сокове в Тетрапак опаковки. Тогава за първи път в живота си видях сок в такива опаковки. Беше гроздов български, в малки и в големи еднолитрови тетрапак. Накупихме си по 2-3 шоколада и сока.
След това на Ришкия проход автобусът спука гума и се върнахме много късно към полунощ, влачеше се после, понеже нямаше как със спраскана гума да кара нормално. Баща ми беше дошъл на спирката да ме посрещне и сигурно са се били шашнали с майка затова, че ни няма до толкова късно.

16
Разни / Re: Спомени...
« on: 26.05.2024, 16:34:48 »
Моят бал беше на 21 май 1993. Закъснях, защото не исках целия град да ме зяпа като мечка. Пред градската градина беше сбирката, отидох достатъчно късно, когато другите вече бяха отишли у класната. Отидох направо пред хотел Шумен. Там беше модерно да се правят абитуриентските в онези години. Една съученичка искаше да се хванем за ръце при влизането в хотела, но аз отказах.
Още тогава не ядях месо и не пиех алкохол. Затова ги раздадох на съученици и двете неща. За щастие беше хладен ден, иначе щяхме да се сварим в тези костюми.
И също за щастие още нямаше чалга. Музиката на бала беше 2 unlimited, Haddaway, Dr..Alban, Snap, Ace of Base. Най-хубавата музикална епоха за съжаление съвсем скоро беше приключила , но на фона на онова, което щеше да дойде в следващите години, и това беше ок.
Към полунощ, другите се бяха уговорили с приятели, които ги чакаха отвън, да ходят другаде, аз се прибрах. Никога не съм бил по нощния живот и тази абитуриентска абсолютно нищо не означаваше за мен. Досаден ангажимент.
Тук има един запис от абитуриентска също от Шумен, в същия хотел Шумен, но не е моят клас, същата дата 21.05, но една година преди мен. 1992 г. Вижда се колко са нормални и сдържани абитуриентите тогава. Защото са израсли и възпитани през соца. Ходили са на бригади, на ленински съботници, носили са пионерски връзки, носили са униформи, учили са в събота. Този набор 1974 учиха една година в събота 1987/88. Лятото на 1988 премахнаха съботата за следващия мой набор, така че никога не учих в събота. Бяха ни казали, че от 7 клас и ние ще учим в събота, но точно това лято го отмениха. Така отпадна и за 1974 след една година учене в събота. Докато за 1973 остана докрай. Много трябва да са били прецакани те.


17
Когато климатиците започнат да се развалят, ще стане много весело. А тоалетните няма дълго да изкарат в това състояние при това ниво на добитъка в България. Ще ги чупят, ще ги запушват, ще мирише ужасно и няма да има хартия и сапун, а може би и вода. Иначе тези вагони, въпреки че е дразнещо, че купуват 40-годишен шрот, вместо най-после да купят нови вагони, са с добър ландшафт. Защото седалките са една зад друга. И не се гледаш насреща с чужди хора, имаш повече лично пространство. В Швейцария всички вагони седалките са две по две обърнати една срещу друга и е тъпо. Добре, че тези не са така. Доколкото си спомням някои ICE имат много неудобни седалки, дано тези IC да не са от тях, че ще е голяма подигравка. Никаква ергономичност.

18
Смешна украинска фамилия на мъж футболист. Коноплянка. :D

19
Разни / Re: Спомени...
« on: 25.05.2024, 10:13:16 »
Точно от социаните мрежи, от компютърните игри с всичките им ефекти, светлини, цветове, музиката. Сетивата им свикват на няколко различни дразнителя едновременно, повърхностно без задълбочаване, и като играят по цял ден, после естествено, че вече изгубват способността да се концентрират върху конкретно нещо. Това е масова съвременна болест у учениците и децата. Племенникът ми получи епилептични припадъци от играенето на игри, едва го оправиха после пи медикаменти 2 години. Скенерът показал, че мозъкът му реагира на определени светлини, поради светлините на игрите, които игра с години по цял ден. С това е доказано, че е от тях.
Сега ако пуснем видеота на интервюирани млади руснаци, и ги сравним с тъпите американчета, ще стане ясно че разликата е от земята до небето по познания.

20
Имаше и такава група. Тази песен не я бях чувал сигурно от 1989 г. и веднага паметта ми я изрови като позната. За съжаление и двамата умират при автомобилна катастрофа в Алпите в Австрия на 21 януари 1996 г. Някакъв пиян ги е засрещнал и ги е убил.

Pages: [1] 2 3 ... 43