9
« on: 20.09.2007, 21:07:42 »
Преди две седмици посетих Швейцария и просто бях смаян от организацията и работата на транспортната система. Ходил съм и друг път в чужбина, но такова нещо за първи път виждам. Не знам дали тук е мястото на темата, та ако трябва я преместете. Но понеже посетих почти всички големи градове и ще си говорим основно за градски транспорт, реших да я сложа тука.
Та да почваме поред. Първо бях в Залцбург, Австрия. 60-70 - хиляден град, в който системата е базирана най-вече на тролеи - автобусите имат спомагателна роля. Няма смисъл да казвам разликите между тукашната и тамошната контактна мрежа. Всички тролейбуси са съчленени, нископодови, с 4 врати и задвижване на средния мост. Марката е ВанХол (белгийска фирма, част от холандската група VDL). Скоростта на движение е несравнимо по-висока от тази у нас, на завоите и стрелките изобщо не се намалява. Разписанията се спазват до секунда. До крепостта има кабелна железница. Малкото автобуси са основно Мерцедес Цитаро, при които наред с положителните качества, забелязах два основни недостатъка - твърдото окачване и трудното справяне с големи изкачвания, а Залцбург е хълмист град. Това важи с пълна сила и при Цитаро - то в Люцерн и Берн (на друго място в Швейцария не видях). Ван-Хол и швейцарските тролеи/автобуси возят несравнимо по - меко. С една дума Евобус може би се отпускат леко и разчитат името им да им продава продукцията. В Залцбург могат със стандартните билети и карти да се ползват (в границите на града) и пощенските автобуси за селата.
Сега отиваме във Вадуц, Лихтенщайн. Градът е с население само 6 хил. души, международните влакове не спират там. Обслужва се само от регионалната селска електричка между Фелдкирх (в Австрия) и Цюрих. Има градска автобусна линия обслужваща цялото градче, която стига до Фелдкирх. Автобусите са Man Lion`s City, съчленени нископодови), с 4 врати, но с двигател в предната част (колонка срещу втората врата). Не мога да опиша как тези автобуси се движат и завиват със завидна скорост по изключително тесните улици - точно 2,8 метра. Това нашите шофьори едва ли могат да го направят.
В Цюрих по принцип се движат трамваи, тролеи и автобуси. Има и градска железница (S-Бан), обслужвана от влакове с по три двуетажни вагона. На практика в центъра нищо друго освен трамваи не се движи. Вагоните са швейцарски - на фирмите SLM и Stadler (Tram 2000 - дву и трисекционни), но има и значителен брой нископодови Combino на Сименс. В Швейцария като цяло прави впечатление много добрата поддръжка на всичко - въпреки солидната възраст на много от превозните средства (в Цюрих има трамваи някъде от 60-те години), те изглеждат просто перфектно, много по -добре от техниката, която у нас се внася настаро основно от Германия. Дочух, че обезателно на всеки 6 години се прави основен ремонт.Друго интересно за по-старите швейцарски трамваи са вратите - хармоника, които се отварят навън, а също и липсата на стъпален сандък във вида, в който го познаваме, като вместо него има автоматично прибиращи се стълбички.
Няколко думи за швейцарските влакове - старият (от 60те години)подвижен състав, също изглежда перфектно. Вратите на вагоните са двукрили автоматични, като механизмът е много интересен. Новите вагони са с добре познатите ни изнасящи се навън врати. За точността просто не искам да говоря. Между другото не си струва човек да си дава парите за първа класа, понеже разликата в цената е голяма, а в обзавеждането - незначителна. Няма повече да коментирам, само ще кажа, че прехвалените гръцки вагони на 360 изглеждат като абсолютни кокошарници в сравнение с тези.
В Люцерн, град със 70 хил. жители, също транспортът е базиран основно на тролеи. Тук всички машини са швейцарски - Hess - по-стар модел, с тясна врата отпред и нови, нископодови, на ходова част от Волво. Тук за първи път видях тролей с ремарке, иначе повечето са съчленени с 4 врати. Тези с ремаркета са както по-стари, така и съвсем скоро произведени. Има и (може би) само един трисекционен тролей, отново на фирмата Hess. Автобусите са на същата фирма, както и малък брой Цитаро, но определено швейцарските возят по-меко и по-добре се справят по баирите.
Люцернската гара е изгоряла през 1971 г. и построена на ново.
В Берн също се движат трамваи и тролеи. Трамваите са от описаните модели - Stadler и Combino. А тролеите - на базата на Мерцедес, но някакъв неизвестен за мен модел, малко прилича на Цитаро.
В Женева трамваите са основно Duewag, но доста по-нов модел от нашите и също с врати и стълби "швейцарски тип" - отваряне навън и прибиращи се стъпала. Има и 6 секционни Combino. Там тролеи с ремаркета нямаше, само съчленени (от описания тип FBW Hess с малката врата отпред). Видях и един трисекционен, но по-стар модел от Люцернския, на линията до летището. По-новите тролейбуси са съчленени ВанХол, като тези в Залцбург. Автобусите са все същите ВанХол, съчленени, с 4 врати, отново с двигател отпред.
В Лозана, също много хълмист град, отново градският транспорт лежи на плещите на тролеите - почти не видях автобус, тук-там някой съчленен ВанХол от описания швейцарски тип. Тук тролеите са старички, но отново безупречно изглеждащи - от същия вид-HESS, съчленени или единични с ремаркета. Новите нископодови съчленени Neoplan, с 5 врати, не ги видях никъде.
Между Веве и курортът Монтрьо - където умира Фреди Меркюри (и двете на Женевското езеро) има междуградска тролейбусна линия с дължина 15 километра. Обслужва се от съчленени тролейбуси ВанХол, абсолютно същите като тези в Залцбург.
Във всички градове в Швейцария трамвайното междурелсие е като нашето - 1000 милиметра, следователно може сериозно да се мисли за закупуване на подвижен състав втора ръка оттам (нов ясно, че не можем да си позволим), който се характеризира с безупречното си състояние. Същото се отнася и за тролеите.
В Швейцария междуградски автобуси няма - единствено PTT (Post and Touristic Transport) до селищата без ж.п. връзка, а линиите се обслужват с автобуси градско изпълнение.
Накрая нещо за Верона - Италия. Правят впечатление по-лошите условия като цяло. Градът е много мръсен, по улиците хвърлят боклук навсякъде, горе-долу като у нас и в Гърция. Транспортът е само автобусен, всички рейсове са Ивеко, единични, но с 4 врати, като в средата има две една до друга. Малка част са на метан, има и по-стари, точно като тези, които сега се движат в Перник, в Тирана, а се появиха и по линия 72.
А колкото и да е неприятно за феновете на турските автобуси Мерцедес ще кажа, че пътувах с Туризмо (0350) и хич не съм доволен. Вътре е такава теснотия, че бяхме като в Дядовата ръкавичка. Тези автобуси стават за пътувания от порядъка на 4-5 часа, но за туризъм пълен абсурд. Окачването е много твърдо (а пътувахме все по магистрали), седалките крайно неподходящи за дълъг път - например нямаха подлакътници, вътрешното обзавеждане е като цяло опростенческо, например багажниците нямат капаци и постоянно падаха якета и чанти оттам. Също в задната част има какво още да се желае от звукоизолацията, а като валеше дъжд (случи се гадно време с големи порои) от стъклопакетите протичаше вода. Много по-добър избор е по-старият модел 0404, който има по-удобни седалки, по-мека возия двигателят не се чува, а вътрешните багажници са с капаци.