В Чехия обаче има 7 града с трамваи. Само в Прага се движат 800 трамвая - 4 пъти повече от София при същата площ и население.
Определено има икономически смисъл да развиват и поддържат тази индустрия и въпреки това, производството им претърпя упадък спрямо преди, когато са произвели десетки хиляди бройки за целия соц-лагер.
Не на последно място, в Трамкар само са заварявали железата и са сглобявали готовата самоходна консерва, но двигателите, талигите, колоосите, редукторите, прозорците, седалките и т. н. са произвеждани в други предприятия, които отдавна не съществуват. Евентуално производство означава всичко това да се купува отвън, което ще идва на съответната цена. Една такава дейност обаче ще изисква и огромен ресурс и накрая като излязат 200 готови возила в рамките на няколко години и напълнят трите депа, всичко ще приключи безславно, защото такъв продукт няма как да е конкурентноспособен на свободния пазар. Всъщност точно това прави Експрес Сервиз с локомотивите - купува си двигател, купува си управление, купува си колооси и само реже железа, заварява и сглобява. Разликата е, че са уцелили пазарна ниша на външния пазар.
Но нека помислим как точно се е развило родното производство.
Отначало сме имали само вносни трамваи. След това сме започнали да доизграждаме ремаркета върху готови рами. Когато вносните трамваи са станали твърде стари, сме започнали да се напъваме да произвеждаме. Нуждата от смяна на старите трамваи и в същото време увеличаване на мрежата и населението са поддържали работата на завода и така до момента, в който целият трамваен транспорт е станал с български трамваи и после нищо... няма повече нужда. За да оцелее едно такова производство, то трябва да работи непрекъснато, в случая е трябвало да работи за износ, но по това време чехите са произвеждали Т3, пред които Т6М-700 или Т6МД-1000 са като ЗИУ-9 пред 27Tr.
