Show Posts

This section allows you to view all posts made by this member. Note that you can only see posts made in areas you currently have access to.


Messages - София 100

Pages: [1] 2 3 ... 127
1
Iveta Bartošová- Smím dál 2.(1993)


2
Кратка дописка, публ. във в. "Труд" от 28.02.2004г.

3
"Чавдар" 11М4 на Travel Company Bourgas заснет през 02.11.1994г. от  Mila Mamaclay Sta Ana. Източник: https://www.facebook.com/milastaana/posts/2821977151175763

4
Разни / Re: Aвтомобили
« on: 09.05.2021, 12:40:07 »
Skoda 1203 Sanitka в края на курортния сезон през 2005г., някъде из българското черноморие.

5
Автобуси / Re: Военни возила
« on: 09.05.2021, 12:17:58 »
Съчленен автобус Mercedes-Benz, използван от военните, заснет през 2006г. от руски турист, въпреки, че е ясно кое го е впечатлило наистина.

6
Спомня ли си някой тази катастрофа и линията и инвентарен номер на трамвая? Предполагам, че инцидента е станал преди 1990г.?  Ще копирам текста за да не изчезне след време. Източник:  https://petardanov.com/topic/26826-67-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B2%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B0/


  Една сутрин бях на гимнастика и както винаги бързах за работа, затова не играх до края. Като отидох на трамвайната спирка, имаше много хора, трамваят дойде препълнен и едва успях да се кача от последната врата - щом се качих, вратата се затвори. На спирката останаха още много хора, извадих късмет, че успях да се кача.
Оказа се, че дълго време не е имало трамвай, защото предишният трамвай е катастрофирал и това е забавило движението им.
В момента, когато нашият трамвай зави към гората, в ухото си чух силен глас: „Седни, седни, седни!" - „Божичко, мили, няма къде да седна!" - отговорих мислено на гласа. И в този момент разбрах, че нещо ще се случи с този трамвай, и започнах да се моля, молитва, след молитва. Трамваят беше толкова препълнен, че не можех да помръдна от мястото си. На спирка „Йорданка Николова" успях да стъпя на второто стъпало, а когато стигнахме „Римската стена", отново чух гласът да казва: „Седни, седни, седни!" Стигнахме Халите, там доста хора слязоха, но не се освободи седалка, просто намаляха правостоящите и аз се хванах за дръжката на първата седалка до вратата, тогава за трети път чух гласа: „Седни, седни, седни!" Продължих да се моля, изрекох на ум всички молитви, които знаех наизуст, и започнах да ги преповтарям. Трамваят продължи към Лъвов мост, но и там не се намали потокът от хора. Освободи се място за сядане чак при спирката на Гробищата, на нея слязоха много хора, защото там бяха заводите и имаше училище. Като седнах на една седалка, си казах: „Е, аз седнах, но пътят вече е към края си и опасността премина." Тъкмо изрекох на ум тези думи, се чу страшен трясък, от него вратите на трамвая се отвориха, трамваят се наклони наляво и надясно три пъти и спря. Въпреки че наклоните му бяха много големи, той не се обърна. Всички пътници бяхме пребледнели от ужаса, който изживяхме, едва се смъкнахме от отворените врати, за да видим какво се бе случило. Ватманката трепереше и не можеше да слезе сама, свалиха я двама човека. Като слязохме, видяхме, че целият втори вагон на трамвая е разцепен по средата, а колата, която се бе блъснала в него, беше размазана, а ламарините разглобени. Някои се кръстеха, а други гледаха с ужас!
Разбрахме, че преди катастрофата по булеварда минал камион, от който изтекло масло и заляло пътя. Шофьорът на катастрофиралата кола карал бързо и маслото по пътя е причина колата да поднесе и се завърти на 360 градуса - в този момент минава нашият трамвай и колата се удря във втория вагон на трамвая, където бях аз, и той се разцепва.
Отивайки пеша до моята работа, аз треперех и плачех от преживения ужас и си казах на ум: „Прости ми, Учителю, че не повярвах в предупреждението и изказах тези думи! Благодаря Ти, че въпреки страшната катастрофа, никой от хората в трамвая не пострада, дори шофьорът на смазаната кола нямаше никакво нараняване."
Този случай за пореден път ми показа колко е голяма силата на молитвите!

7
Забавно / Re: Забавно
« on: 07.05.2021, 11:07:01 »
Забавен (поне за мен) разказ на Стефан Бонев, озаглавен "Трамваят".  Може би авторът е имал наблюдение върху трамваите, защото неговия приятел е номер 129  :D . Източник: https://chitanka.info/text/943-tramvajat

Ще копирам разказа за всеки случай.
                                             
                                                                                                   
Трамваят

В този разказ искам да ви запозная с един мой приятел. Моят най — добър и необикновен приятел. Не вярвам някой друг да има такъв. Това е трамваят с номер 129. Не ми казвайте, че няма такъв трамвай. Има! Но той пътува по своя собствена линия и не се пресича от никоя друга. Обикновено се качвам на него, когато имам много работа и не знам откъде да започна. А това ми се случва твърде често. Впрочем той е много общителен трамвай. Когато се качвам, например, винаги ме пита, дали обичам сладко от боровинки. Когато му отговоря утвърдително, той млъква за момент, за да продължи слд малко с нови въпроси.

Моят трамвай обикновено идва на време, но вчера го чаках дълго. Когато дойде, не ми намигна както обикновено с левия си фар, дори не изскърца. Спря тежко, отвори предната си врата и аз се качих. Очаквах както обикновено да ме запита дали обичам сладко от боровинки, но той упорито мълчеше. бях седнал под един перфоратор за билети и разсеяно гледах през прозореца. Накрая не се стърпях и му казах:

— Знаеш ли, аз вече не обичам сладко от боровинки.

— Така ли — сякаш се събуди той — аз също. Впрочем обичам го, но не мога… Разбираш ли, не мога да ям! Сега съм на електрическа диета. Точно шестотин волта постоянно напрежение, нито повече, нито по — малко. Но ти донеси едно бурканче.

— Но нали…

— Ще опитам! Може би… А какъв вкус има?

— На боровинки.

— Мерси!

И се умълча обиден.

— А къде отиваш днес?

— Където ме заведат релсите. Питай тях!

Стар хитрец. Пределно му е ясно, че не знам нито дума от техния съскащ език. Не се обичаме ние с тях. Когато ги пресичам, винаги ме спъват. Веднъж дори паднах и си разбих носа.

— Перфорирай си билет! — озъби се моят приятел. Можете ли да си представите озъбен трамвай. И двата знаем, че по тази линия контрольори не минават, но не исках да го дразня повече. Той явно имаше някакви проблеми. извадих от джоба си смачкан билет и го продупчих.

— Днес нещо не си във форма. Да не би да ти е ниско напрежението.

— Ами, всичко е наред. Точно шестотин волта — постоянно напрежение. Нищо ми няма. Но всичко това вече ми омръзна. Все тези релси и спирки. Скучно е!

— Но нали аз съм тук!

— Ти ли? Ти си човек. Искам нещо по — друго. Например да отида на море. Но казват, че солената вода била вредна за желязото. Може би ще е по — добре да отида на кино. Аз много обичам да гледам филми.

— Колко пъти си бил на кино?

— Николко. Не са прокарали релси в кината. Искам да гледам любовни филми.

— Любовни? Ти обичал ли си?

— Да, винаги. А мене никога не са ме обичали.

— Недей така, аз те обичам.

— Ти си човек, а това е друго. Слушай, донеси ми един телевизор!

— Не става. Много ти е високо напрежението. Ще изгори.

Някакъв човек се качи на една от спирките, огледа се и като ме забеляза, попита:

— Извинете! Кой номер е този трамвай?

— 129.

— Тези хора не си оправиха транспорта. — възнегодува той — Всеки ден нещо променят.

Човекът стана и тръгна към вратата.

— Ало, ватмана! Бихте ли спрели. Боже, и ватман няма!

Трамваят спря и отвори вратите. Между другото той е един много добросърдечен трамвай. Човекът слезе едно стъпало и се обърна към мен:

— Днес изглежда всички са полудели. Трамвай без ватман. Това на нищо не прилича.

Моят приятел му извести със звън, че трябва да освободи вратата. Човекът слезе мърморейки.

— Омръзнаха ми вече такива. — рече, потегляйки трамваят — Само ми губят времето.

— Ти къде си се разбързал такъв?

— Трябва да мисля, а те ми пречат.

— И аз ли?

— С тебе поне може да се говори. Обичаш ли цветя?

— Защо питаш?

— Веднъж се качи една жена с цял букет. През цялото пътуване им се радваше.Галеше ги и им се усмихваше, а като слезе, ги остави на седалката. Щом като толкова ги харесва, защо се раздели с тях?

— Може би преди това се се разделила с нещо друго — предположих — Или пък ги е оставила за теб!

— Не вярвам, пък и аз не обичам цветя. Представяш ли си, през целия си живот те стоят на едно място, не знаят нищо освен това, което е около тях. А когато ги откъснат, тръгват на път, но вече са мъртви. Какъв е смисълът?

— Не знам, може би се жертват в името на нещо.

Бяхме стигнали до един светофар и чакахме зелено.

— Обичам червения цвят на светофара. И знаеш ли защо? Защото шофьорите го мразят. Все някой трябва да го обича, не е ли така? А жълтия цвят ми е противен. Може би защото и аз съм жълт. Знаеш ли защо трамваите са жълти?

— Защо?

— Защото не са червени.

Стана ми смешно.

— Ти май се смееш!

— А не, така ти се струва! — продължи изповедта си и трамваят — Не ги обичам. Мислят си, че като не ходят по релси, им е позволено всичко. А не си дават сметка, че са по — млади от нас и че са червени, именно защото ние сме жълти.

Вече не издържах и се засмях на глас.

— Смей се, смей се! — рече обидено трамваят и заскърца по някакъв завой.

Остатъкът от пътя премина в мълчание. На последната спирка той спря и въздъхна облекчено:

— Е, аз съм дотук. Чао! И да не забравиш сладкото от боровинки.

После отвори всички врати, пусна ръката си от жицата и… слезе от релсите.

8
Снимки на теснолинейния локомотив 601.76 при производството му през 01.01.1941г. в двора на "Berliner Maschinenfabrik" бивша  "L. Schwartzkopff" и през 08.1970г.(дело на Hartmut Born) в Добринище. В същият източник се съдържа информация за 605.76 и негова снимка от 26.07.1980г. с автор  Axel Schlenkrich. 
                                                                                     Източник: 
                                                         https://www.presskurier.de/129/vii-k-bulgarien-bdz
                                                         https://www.presskurier.de/124/bulgarien-abgestellte-dampflok-septemvri
 

9
Депо Красна поляна през 2000г. Съжалявам за малкият формат, но е от вестник, в който имаше статия за убийството на двамата ватмани от техния колега Явор Иванов.
ПС: Сменям миниатюрната снимка със същата в по-нормален размер от сайта на в. "24 часа".

11
75.004, 75.006 и 77.008 заснети на 05.02.2008г. от Hilsner Keld. Местоположението на снимките се съдържа в имената на прикачените файлове.

12
 Благодарение на потребителя Branko2003V80 от transphoto.org,  който има профил и тук със същото име в горепосочения сайт са се появили невероятно ценни и красиви снимки на пловдивските тролейбуси от 04.11.1976г., чиито автор е Peter Haseldine.  :fan: На кадрите присъстват Skoda 9tr с инв.  № 105, 117, 141, 156, 163, 165, 174, 179, 181 и 202.
                                                              Източник:  https://transphoto.org/photo/1471260/
                                                                               https://transphoto.org/photo/1471259/
                                                                               https://transphoto.org/photo/1471258/
                                                                               https://transphoto.org/photo/1468716/
                                                                               https://transphoto.org/photo/1468708/
                                                                               https://transphoto.org/photo/1466640/
                                                                               https://transphoto.org/photo/1466639/
                                                                               https://transphoto.org/photo/1466638/
                                                                               https://transphoto.org/photo/1466637/
                                                                               https://transphoto.org/photo/1466636/


                                                                               

                                                                             

13
Автобуси / Re: Ikarus 280
« on: 04.05.2021, 10:41:03 »
Някъде из София през 80-те години на миналият век.

14
Трамваи / Re: Т6М-700/М (701-729, 801-863)
« on: 04.05.2021, 10:00:29 »
Снимки на 817 по линия №2 от 1995г. и 826 по маршрут №12 от 2000г. Източника е изписан върху изображенията.

15
Трамваи / Re: T4D
« on: 03.05.2021, 09:23:27 »
1081 по линия №14, заснет през  09.2003г. от C. HESPEL.

16
Трамваи / Re: Т6М-700/М (701-729, 801-863)
« on: 03.05.2021, 09:21:15 »
820 по линия №12,  заснет през 09.2003г. от C. HESPEL.

17
Трамваи / Re: T8M-700 (900-939)
« on: 01.05.2021, 15:26:01 »
Снимки от 2009г. на 921 и 831, 931 и 934; кадри от 2011г. на 920 и 934 с автор Attila Kozalik.

18
Трамваи / Re: Т6М-400(София-100)
« on: 01.05.2021, 15:19:12 »
Снимки от 2011г. на 402, 432, 452, 457, 463 и 465 с автор Attila Kozalik.

19
Трамваи / Re: Дюваг
« on: 01.05.2021, 15:12:41 »
Снимки от 2011г. на 4212, 4214, 4235, 4239, 4405 и 4413, направени от Attila Kozalik.

20
Трамваи / Re: ČKD Tatra T6B5(4101-4137)
« on: 01.05.2021, 15:01:28 »
Отново красиви снимки от Attila Kozalik: 4111 от 07.2009г. и 4101, 4115, 4125 и 4137 от 2011г.

Pages: [1] 2 3 ... 127