Не само на това, но и на целия ни порочен начин на мислене и схващания. Ние сме експлоататори. Искаме возила, които да вървят с минимум, дори под минимума поддръжка, без капризи и без специални нужди. Аз съм склонен да се обзаложа, че трикът с тройните състави в Хале и Лайпциг е ключът към разрешаването на най-сериозните проблеми и на двата модела, защото с годините се доказа, че закупуването на употребявани трамваи не е безплатен обяд. Лошото цялостно състояние на T4D, провалът с ремаркетата на следващите Т4 от Лайпциг и Хале, констатацията, че ако бяха с нормални опорни талиги Шиндлерите щяха да се справят по-добре с разбитите ни трасета, това, че Т6А5 дойдоха с предстоящ основен ремонт, просто ние, както го обясних в последния ми подкаст, в който говоря за историята на основните ремонти на Икарусите, сме експлоататори в най-лошия възможен смисъл на тази дума и всичко, което не би могло да се справи с крайно занижената ни поддръжка бива отхвърлено. Ами фактът, че четири трамвая от модела преминаха основен ремонт в последната си година на експлоатация, а последният дори не излезе на линия след това? Трамваите ли са виновни за това?
