Други видове транспорт > Междуградски автобуси
Балкантурист
KRAKOMOBILA:
Тъй като през годините Балкантурист са имали разнообразни марки автобуси включително и Шкода 706РТО, Чавдар 11М3/4 и Икарус 250 реших да отворя тема, тъй като историята на Балкантурист е огромна, а информацията е малко. Ще се радвам всеки, които знае нещо да пише - или пък ако е намерил информация.
Ето малко от мен:
Балкантурист е българска туристическа компания с над 60 години опит в областта на международния и вътрешния туризъм.
Създадена е през 1948 г. Търговската марка Балкантурист е добре позната на международния туристически пазар и се свързва с всички видове пътувания за и от България.
„Балкантурист“ е дългогодишен член на авторитетни международни професионални туристически организации - IATA, UFTAA, ASTA, JATA, ETOA, Euro Congress, както и на българските браншови организации БАТА, Асоциация на хотелиерите и ресторантьорите.
„Балкантурист” беше лицето на България цели 40 години.
Чужденците спяха в хотелите „Балкантурист”, ядяха в ресторантите към хотелите, пътуваха с автобусите с тази мярка.
Когато нямаше достатъчни чужденци, и ние, простосмъртните, се възползвахме от лукса и разкоша.
Едно българско селище ставаше истински град, когато на площада – редом с Партийния дом, се издигаше и хотел „Балкантурист”.
Вечер там можеше да бъде открит цветът на младежта, а в банкетната зала – градския елит.
„Балкантурист” беше като „Макдоналдс” – всички хотели и ресторанти си приличаха, менютата бяха стандартни, цените – също.
Където и да влезеше човек, знаеше, че може да намери кока-кола на цена 0,26, водка по 0,55, а спането ще струва 2,50. Най-много 2,70.
Системата „Балкантурист” е създадена в далечната 1948 година. Най-напред в обединението влизат национализирани хотели, после започват да се строят нови.
Първият балкантуристки хотел в Пловдив е „Република” – бившето „Молле”.
През 1956 отваря врати емблемата на града „Тримонциум”, пет години по-късно – „България”. После идват „Марица” и „Ленинград” – ресторантите не ги броим.
Някой да не си помисли, че новите обекти са се борили за клиенти – нищо подобно. Клиентите се бореха да ги допуснат в света на „Балкантурист”.
В ресторантите дълги години не можеше да се влезе без костюм и вратовръзка.
В хотелите съществуваше безпощаден фейс-контрол и беше истинско чудо да си намериш стая без резервация и без връзки.
Впрочем системата за резервации беше странна и направена така, че да не работи.
Веднъж се опитах да запазя стая за гости в пловдивски хотел, но се оказа, че тази работа не може да стане директно, а трябва да се мине през някаква централизирана служба за резервации. Намерих службата, всъщност това беше една дебела чиновничка, която ме изгледа с презрение и каза, че за запазване на стая в Пловдив трябва да се отиде лично в София. Точка.
След което потърсих връзки и работата се уреди за 5 секунди.
Всяка по-сериозна градска институция си имаше запазена квота в местния хотел. Окръжният и градският комитет на БКП си имаха няколко запазени стаи, които не се пускаха на свободна продажба при никакви обстоятелства.
По-малките служби също знаеха как да уреждат своите гости.
Някой път половината хотел стоеше празен, на разположение – в очакване да се обади някой „от горе”, но стаи не се даваха и на най-закъсалите.
Някоя по-човечна рецепционистка чакаше само до полунощ и тогава раздаваше няколко от пазените стаи на най-закъсалите.
Беше нормално да се видят във фоайето тълпа пътници, които гледаха към рецепционистката с надеждата, с която безнадеждно болен гледа чудотворната икона на Света Богородица.
Говореше се, че някои от служителките уреждали желаещите да получат легло срещу някой лев подкуп, но ако е имало нещо такова, то е било извънредно рядко.
Да работиш в „Балкантурист” беше невероятно престижно и не си заслужаваше заради някой и друг лев да си рискуваш шанса в живота.
Най-трудно беше да се настаниш в хотел, в който никога няма свободни места и то с чужда жена.
Първият път, когато се пробвах, бях с едно гадже в Карлово. Пред рецепцията имаше опашка от чакащи полунощ, когато може би нещо щеше да се откъсне от сърцето на дежурната на рецепцията.
Наредихме се на края на опашката с чувство на обреченост.
Лелята ни хвърли един изпитателен поглед и викна пред всички:
- Вие, там на края, на всичкото отгоре не сте е женени май.
Потънахме в земята от срам и се скрихме в най-тъмния ъгъл на фоайето.
След малко лелята се завъртя около нас и тихо състави плана за действие.
Получихме стая, пререждайки всички – даже и тези, които бяха дошли в града да вършат държавни дела, а не да си правят густото.
Служителката на „Балкантурист” очевидно ценеше любовта – и то без никакви рушвети.
На морето обаче – разказваха познати, без някой лев в паспорта работата не ставала.
Веднъж и аз като ерген пробвах този номер в „Слънчев бряг”, но момичето на рецепцията с укорителен поглед ми върна парите, после огледа регистрационните карти, които бяхме попълнили с бъдещата ми съпруга и каза тихо и поучително:
- Кога ще се научите, че на картите трябва да пишете един и същ адрес. Като минава проверка, първата работа е да сравняват адресите.
Попълнихме нови карти с еднакъв адрес и получихме ключове. Срещу 3 и 10 на легло.
А една година спах пак на Слънчев бряг срещу 2,50 за самостоятелна стая.
Още тогава мечтаехме за демокрацията, но едва ли сме предполагали, че ще дойде време, когато едно спане ще струва колкото един цветен телевизор.
Сега за проверките.
Имах работа в София с една колежка, колегите от столицата имаха връзки само на „Щастливеца”, бяха ни направили резервация и даже ни качиха с кола до хотела.
На рецепцията стоеше жена, която беше видяла какво ли не.
- Ще ви сложа в една стая, за да ви легне по-евтино – предложи тя, - но да не вземе да мине проверка.
С колежката в един глас отговорихме, че нямаме никаква интимна връзка и искаме две стаи.
Жената пак ни огледа, чуди се известно време защо сме били път дотук, след като нещем да спим заедно, и накрая ни даде две стаи.
Легнах и заспах веднага от чистия витошки въздух.
Към 5 часа сутринта някой затропа яростно по вратата.
Отворих уплашен и видях срещу мен двама милиционери и един цивилен.
Без да обясняват много, те ме изтласкаха и започнаха да оглеждат в банята, в гардероба и под леглата. Търсеха скрита жена.
Към 7 станах и отидох във фоайето. И какво да видя – до стената, като осъдени на разстрел, стояха прави десетина любовни двойки. Повечето бяха с гръб – за да не се виждат лицата им.
Попитах жената на рецепцията какво ще последва и тя каза, че тези, които са без регистрация, ще бъдат глобени. Но има нещо по-лошо от глобата – МВР ще прати писма до местоработата им, където ще опише как са били хванати. А няма служба, в която подобни писма да остават тайни, клюката стигала задължително до семействата и оттам до развода оставала само една крачка.
Та така Партията, Правителството и „Балкантурист” се грижеха за морала на обществото.
Хотелите предлагаха и други развлечения освен изневерите.
Във фойетата имаше магазинчета за сувенири, където можеха да се намерят разни дефицитни неща. В тях пускаха някой път и вносни напитки – уискито беше 12 лева.
Пред ресторанта, на гардероба, продаваха вносни цигари.
В някои хотели имаше и Кореком.
Изобщо там си беше един малък Запад.
През 80-те години обаче най-добрите хотели минаха в новото обединение „Интерхотели” и всъщност там вече беше истинският Запад.
А „Балкантурист” постепенно се побългари, което си беше пробив в системата.
Така естествено дойде 10 ноември.
След което хотелите станаха толкова скъпи, че започнаха да предлагат почивка на час.
Малко снимки:
Лично аз се интересувам - колко автобусни подразделения и къде е имало в страната ? Какви са марките автобуси експлоатирани през годините - ясно е, че за БалканТурист държавата се е стараела да доставя най-новото и луксозно на пазара. До коя година е било държавно и до коя година са се експлоатирали Икарус 250 в Балкантурист ?
IKAR:
100% автобусни гаражи на Балкантурист имаше в София поне на две места - т.нар. автобаза Искър - зад Булгарплод и ПЖИ-то, и до тролейбусно депо Левски, даже спирката се казваше "ТПК Балкантурист", а може да е имало и на други места. Отделно на Златни Пясъци, на Албена със сигурност, към някои хотели, като т.нар. австрийски хотел в Сандански имаше зачислени по няколко автобуса, които, след като въпросните хотели минаха към "Интерхотели", автобусите си останаха към тях. Относно "Балкантурист", 91-ва година автопаркът го отделиха в отделна фирма "Транстурист". Те освен превоз на туристи, пуснаха и някои редовни "частни" линии. По-късно и Транстурист го разпарчетисаха и разпродадоха, един от неговите наследници беше "Златни пясъци травел", а албенските Икаруси и досега се подвизават на добричката автогара....
Имало е автобуси Шкода 706РТО LUX, Скания-Вабис, Мерцедес 0 321, Берлие, като за тях е спорно дали са оригинални-френски или лицензно производство в Югославия - Санос Охрид, също малък брой Икарус 55, Чавдар 11М3 с прозорци на тавана, малко Кароси SL11-те бръмчаха като хеликоптер, по-късно основно Чавдар 11М4 с ръчни врати, с или без принудителна вентилация, както и с климатици, Икарус 250 само с принудителна вентилация, както и такива с климатик, Икарус 256 със и без принудителна вентилация. Икарусите бяха бели със сини линии и надписа/логото на Балкантурист, също и оранжево-бели, по съветските спесификации, както и тук-там чисто бели. Имаше и ирански 16-местни автобусчета Мерцедес 0 309. Отделно от това, за не знам си кой конгрес на БКП са взети 78-а година няколко сини Мерцедес 0 303 и микробуси 0 309, които в последствие са предадени на Балкантурист. Също 86-та година, за 13-тия конгрес, също няколко нови бели Мерцедес 0 303 и тъмно-сини с жълт кант Неоплан СитиЛайнер и Неоплан ДжетЛайнер в малък и голям вариант, говори се, че са били втора ръка, които после също са дадени на Балкантурист.
Хотелът в Сандански "наследи" от Балкантурист един прастар Чавдар 11М3 в туристически вариант с прозорци на тавана, един Икарус 256 производство 83-та година с принудителна вентилация, пет луксозни Икаруса 250, тъмночервено-бели, с климатик и напълно затворена кухня отзад, един нов бял Мерцедес 0 303 и едно 16-местно микробусче, с което разкарваха чуждите туристи до Мелник. След промените 91-ва година пуснаха редовна линия до София, но когато приватизираха хотела през 2000-та, линията я взе друг превозвач, автобусите ги продадоха и изчезнаха яко дим...Отделно, по-късно от Транстурист се отцепи "Пиринтурист" с един два от по-опростените Икаруси 250, после и тях ги разпродадоха.
Отделно от всичко това СО-МАТ имаше доста шарен парк автобуси, като оригинални немски Сетри S1xx и S2xx, югославски ТАМ, няколко бяло-зелени Скания-Пегасо, с кенеф отзад, които сякаш бяха от друга планета, какво и какви екскурзии возеха с тях не знам, също возеха и чуждестранни туристи...
А имаше и една друга българо-съветска фирма "Зенит", май дъщерна на "Совтрансавто", която беше базирана на паркинга пред столична митница, тогавашната международна автогара, сега Централна автогара, тя беше специализирана в автобусни екскурзии до Съветския съюз и имаше доста Икаруси 250 и 256, оранжево-бели, по съветските спесификации, но и в други шарки, където един с един нямаше еднакви...Тях най-вероятно след промените руснаците си ги прибраха.
Общо взето това бяха тогава луксозните автобуси, като изключим бяло-червеният Магирус на ЦСКА, който си беше на военните, с военни номера и доскоро с него возеха гвардейците, и бяло-зелената Сетра S2xx на Славия, тя беше на строителни войски....Локомотив имаха Икарус 250 от първите серии, с две ръчни врати и метални дръжки, останалите футболни клубове се задоволяваха с Чавдар 11М4....
Имаше и един доста стар двуетажен Неоплан, сив металик, май беше на Булгарреклама...
Идващите от чужбина, главно от Гърция, но и от други страни, туристически групи със собствени автобуси на техните си туристически агенции, най-различни видове, естествено няма как да им се хване края. Гърците например идваха основно с Мерцедес 0 302/0303, с Неоплан СитиЛайнер, с двуетажни и едноетажни МАН, с Магирус, също и с довършените в Гърция Чавдари 12М....А от Турция идваха основно с Мерцедеси 0 302, и по-стария, и по-новия, ръбестия вариант, от втората половина на 80-те. Нашите 0 302 Т от тях произлизат.
Всичко това се набиваше на очи веднага, понеже въпросните автобуси доста рядко се срещаха по улиците....
KRAKOMOBILA:
Ето една снимка на бивш 256 на БалканТурист от Перник - Снимал съм го през 2008 като от тогава не съм го виждал.
http://www.phototrans.eu/14,397403,0,Ikarus_256_PK_9060_AK.html
Имал е активна ГО до 2011 година.
Balkanton:
--- Quote from: IKAR on 02.11.2015, 14:05:40 ---Отделно от това, за не знам си кой конгрес на БКП са взети 78-а година няколко сини Мерцедес 0 303 и микробуси 0 309, които в последствие са предадени на Балкантурист.
--- End quote ---
Ако е било заради конгрес на БКП, то е било през 1976 г. за ХІ-тия конгрес.
Ето да преговорим тази снимка на нов такъв Мерцедес през 1977 г.: https://www.flickr.com/photos/96182362@N03/10391063216/
Като цяло забелява се, че още от самото начало да самия край на съществуването на предприятието паралелно се внасят и западни и социалистически марки (може би най-доброто възможно от СИВ). Интересно е дали това е било целенасочено - западните марки да се ползват за западни туристи, а социалистическите - за източноевропейските. Защото разделение е имало и в цялостното обслужване. Валутни магазини, валутни заведения, хотели различни категории (а от 1977 г. насетне създаване на структурите към "Балкантурист" "Интерхотели", поддържаща в много случаи съвместно с утвърдени световни туристически фирми най-добрите хотели в страната, предназначени за западни клиенти и от друга "Маршрутни хотели" - с по-ниска категория качество), както и цели затворени курортни комплекси ("Русалка" с френска туроператорска фирма, "Дюни-Алепу" и други), от друга страна - достъпните (имам предвид като право на достъп) за българските и тези от социалистическите страни посетители магазини, заведения, столове, хотели (всъщност българите основно са ползваличастни квартири и ведомствени почивни станции) с левове или карти. Всъщност правело се е разграничението "стопански туризъм" - който трябва да набира валутни постъпления за страната, тоест от чужденци и най-вече западни и "социален туризъм/отдих", свързан с гарантирането на право за почивка на работещите като социална придобивка, в която инвестира държавата.
В различните години "Балкантурист" постоянно променя структурата си, следвайки промените в стопанската и административната политика. През 60-те се срещат предприятията ДСО "Турист" и ДСО "Родинатурист" (сигурно сте виждали снимки на автобуси с такъв надпис), които за известно време официално под тези имена извършват дейността на "Балкантурист", без последното име да губи популярност за публиката. Мисля, че към "Родинатурист" е спадал автотранспортът, тоест автобусите. После отново се възстановява името "Балкантурист". Междувременно пак в края на 60-те се създава и ресорна административна структура (нещо като министерство) Държавен комитет по туризма, задаващ цялостната политика по туризма, включително за другите възникнали предприятия в бранша - "Кооптурист" към ЦКС, "Орбита" към ДКМС, "Шипка" при СБА, както и различни хотели, бази, почивни станции на предприятия, народни съвети, квартирни бюра и т. н.
qwerty95:
Помня като малък имаше доста ЛАЗ-695, които мисля вървяха като туристически най-вече, по-малко като междуградски. Някой има ли по-ясни спомени?
ПАЗ-672 дали също са ползвали?
Navigation
[0] Message Index
[#] Next page
Go to full version