Show Posts

This section allows you to view all posts made by this member. Note that you can only see posts made in areas you currently have access to.


Messages - я л т а

Pages: [1] 2 3 ... 244
1
Разни / Re: ПОЛИТИКА=?
« on: Yesterday at 20:36:15 »
Вярно ли е, не е ли вярно..................:

https://durjavnik.bg/2021/05/09/95059/lyudmil-tsvetkov-mashinite-za-glasuvane-mozhe-da-se-manipulirat-prez-internet-vidyah-go-v-sasht/?fbclid=IwAR2vCxfbm6QPflZiyywemptJG6YABnWASXJh3kgzNhPN6mdRwpIHTE51uNg
Людмил Цветков: Машините за гласуване може да се манипулират през интернет, видях го в САЩ
май 9, 2021

Людмил Цветков е доктор по политология, бивш дипломат и автор на шахматни книги на английски език. Ето какво написа той във фейсбук във връзка с машинното гласуване.

Публикуваме го без редакторска намеса:

Ако не бяха изборите за президент в САЩ през ноември 2020 г., нямаше да повярвам. Но в излъчване на живо мистериозно изчезваха стотици хиляди гласове от колоната на Доналд Тръмп, и после отиваха в колоната с резултатите на Джо Байдън с точност до последния глас. После това се повтаряше отново и отново, на различни места, все излъчвано на живо.
Това е невъзможно, тъй като отчитаните гласове постъпват само инкрементално, тоест трябва да нарастват. От различни окръзи постъпват данни с еднакво съотношение, например 75,23 процента за Байдън срещу 24,77 процента за Тръмп, като няма ни стотна разминаване. 100 такива поредни постъпления, с напълно идентичен процент, от съвсем различни окръзи, при това подред. Например вотът от София да е 30,21 процента точно за ГЕРБ, 15,88 процента точно за ИТН, и 14,53 процента точно за БСП. Същият вот пристига от Плевен, Ямбол, Стара Загора, Варна и така нататък. Статистически напълно невъзможно.
На 3 ноември посред нощ спират гласуването в доминираните от демократите метрополии Атланта Джорджия, Финикс, Аризона, Филаделфия, Пенсилвания, Милуоки, Уисконсин и Детройт Мичиган, при което Тръмп води с поне 5 процента навсякъде. На сутринта, като възобновяват броенето, вече Байдън е начело. През това време не би трябвало да се отчита вот, но е отчитан.
След упорити съдебни битки, най после съдия в Мичиган разрешава да се изземат машини на компанията Доминион, организирала машинния вот, за специализиран одит. Установява се, че логовете, където трябва да се съхраняват машинните операции, са изтрити на следващия ден след изборите.
Одитът разкрива, че машините на Доминион допускат 68 процента грешка при отчитането на резултатите, като допустимата по закон е стотни от процента или дори по-малко. Открита е връзка с интернет и комуникация с Тайван и Германия по време на вота. Самото ръководство на машините посочва, че съществува функция „претеглен глас“, с която например един глас за Байдън може да се брои за 1,3 гласа, а един на Тръмп за 0,7 гласа. За какво е нужна такава функция, след като се броят единични бюлетини?
Добре, ще кажете вие, но какво общо има компанията Доминион, провела машинния вот в Америка, с компанията Смартматик, провела машинния вот у нас? Много общо има, на практика, Доминион е филиал на Смартматик.
Венецуелският диктатор Хуго Чавес се концентрира върху машините за гласуване през 2003 г., когато над 20% от венецуелците правят подписка за отзоваването му като президент. Тогава Смартматик печели поръчка за 91 милиона долара да осигури машинното гласуване на референдума.
В полунощ в деня на изборите машините внезапно спират да работят, а по това време Чавес изостава. Когато работата се подновява в 3 часа на следната сутрин, Чавес вече води с цели 10%. През 2005 г. Смартматик закупува системите за гласуване „Секвоя“, много по-голяма и установена компания със седалище в Оукланд, Калифорния.
До този момент Секвоя е разположила съоръжения за гласуване в 17 американски щата, както и във Вашингтон. Според информация на държавния департамент на САЩ, истинските собственици на Смартматик са богати венецуелци, скрити зад паяжина от холдингови компании в Нидерландия и Барбадос.
На 4 юни 2010 г. компанията Доминион прави изявление, че е придобила активите на Секвоя, а от публикуваните протоколи на дело от 2008 г. става ясно, че Смартматик все още притежава правата върху интелектуалната собственост на Секвоя.
Тоест, компанията Доминион е пряк наследник на венецуелската Смартматик. „Стейпл Стрйит Кепитал“, частна инвестиционна фирма, със седалище в Ню Йорк, закупува Доминион през 2018 г. Сделката е реализирана с посредничеството на „ЮБиЕс Секюритис“, международна компания, като 3-ма от членовете на надзорния и съвет са китайци. През миналата година китайска банка е инвестирала 400 милиона в Доминион. Така освен наличие на връзка между Доминион и Смартматик се открива и ясна връзка на Китай с Доминион, а оттам и със Смартматик.
Смартматик има още една много показателна връзка – с Джордж Сорос. През декември 2020 г. ляволибералният бизнесмен и активист Джордж Сорос назначава британския лорд Марк Малък Браун, председателя на управителния съвет на Смартматик, за председател на фондация „Отворено общество“, глобалната организация на Сорос. Така подозренията за пряка връзка на Сорос със Смартматик съвсем ясно се конкретизират. Тоест, може да се каже, че Сорос има пряко влияние върху Смартматик и решенията, които компанията взема. Може да се досетите за какви партии и политици ще лобира Сорос, ако не можете, някой може да ви подскаже.
Нека да представя още малко хронология за твърде съмнителните и на много места провалени избори, провеждани по света от Смартматик. Да започнем оттам, че след наемането на Смартматик да организира машинния вот във Венецуела, диктаторът Чавес повече не губи избори. Много интересни са провежданите вотове във Филипините.
В статия на „Манила Таймс“ от 21 юни 2016 г. пише следното: „Използвахме автоматизираното решение на Смартматик в последните 3 избора за национален парламент и местни власти, и станахме свидетели на софтуерни проблеми, машинни сривове и липса на прозрачност, които ни убедиха, че системата им е ненадеждна и податлива на манипулации.
“ Изброени са конкретни примери. По време на докладването на резултатите от изборите в Автономния регион Мюсюлмански Минданао през 2008 г., няколко района във Вао и Южен Ланао показват резултати с налични нули. Когато за това се уведомява Смартматик, техническо лице от компанията прави връзка с машините във Вао и коригира данните от Манила.
Това е пряко доказателство, че Смартматик може да променя резултатите във всеки район, от всяка една точка, когато си поиска. На националните избори през 2010 г. Смартматик докладва 250 милиона регистрирани гласоподаватели, далеч над действителния брой от 40-50 милиона. Смартматик отново осъществява онлайн връзка и коригира броя.
Ново доказателство, че могат лесно да променят изборните данни. На сенаторските избори през 2013 г. сенатор Пое взема огромна преднина, натрупвайки 10 милиона гласа много бързо и гласовете му се увеличават главоломно всяка минута.
Смартматик отново прави връзка със системата и намалява темпа на нарастване на гласовете на сенатора, доказвайки за пореден път, че са в състояние да манипулират резултатите както им скимне. По време на същите избори, докладваните гласове се покачват и падат с милиони, без за това Смартматик да даде някакво обяснение.
Както казва Сталин, не са важни хората, които гласуват, а хората, които броят гласовете. Когато се публикуват окончателните резултати, те показват съотношение, на което е трудно да се повярва: 60% за кандидатите на управляващата партия, 30% за кандидатите на основната опозиционна партия и 10% за останалите кандидати, във всички райони на страната, като че ли всичко това е предварително програмирано.
В изявление от 2017 г. главният изпълнителен директор на Смартматик, Антонио Мухика, признава, че данните за броя на гласувалите на изборите за Конституционно събрание на Венецуела са завишени поне с 1 милион гласа. Този път, самата компания Смартматик, оперирала автоматичната обработка на изборите, се издава, че при нейно участие се извършват подобни фалшификации.
Как можем да разглеждаме подобно признание, освен като несъмнено потвърждение за вина? Колко сходни са механизмите, употребени от Доминион в САЩ и Смартматик във Филипините, досещате се защо.
Постоянно се опитват да ни внушат, че машините за гласуване не могат да се манипулират, тъй като нямат връзка с интернет. Това пряко противоречи на истината. В съобщение на компанията от Каракас с дата 15 юли 2003 г. се казва, че „механизмът, разработен на основата на мрежовата платформа на Смартматик, използва сигурен информационен протокол, за да осъществи връзка между различните устройства САЕС 3000.“ Официално признание, че машините САЕС могат да правят интернет връзка. А ръководството на Смартматик за изборите във Филипините през 2010 г. изрично споменава, че гласовете от отделните машини САЕС се предават по сигурна интернет връзка до Главния изборен център за обобщение. Машините САЕС осъществяват еднопосочния трансфер на изборни данни без човешка намеса. Отново потвърждение за способността на тези машини да бъдат във връзка с интернет.
Конкретно за нашите избори. Твърде е вероятно те да са били фалшифицирани, поне отчасти и поне на отделни места. Индикация за това са многобройните сривове, знак за сблъсък на алгоритми, както и забавената реакция на тъчскриновете, знак за потенциална съвместна работа на няколко програми, например машинната за отчитане на гласове с входящ интернет трафик.
Тези машини са стандартизирани, а машинното гласуване фирмата е обработвала повече от 20 години – не може просто да се сриват така. Отново, не се ангажирам по никакъв начин да твърдя, че изборите у нас са били задължително манипулирани, но вие какво ще си помислите, наблюдавайки протеклите наскоро избори в САЩ и знаейки печалната слава на Смартматик по света? Връзката им с венецуелски ръководители, Джордж Сорос и китайски банки? Някои от данните за протеклия у нас вот са доста нелогични, например убедителната победа на ГЕРБ в селата и малките градове и загубата им в големите градове и София.
На какво се дължи това, имайки предвид съвсем различните данни от проведените преди малко повече от година местни избори? Тотална промяна на електоралните нагласи, или може би просто в София и големите градове много по-голям брой хора гласуват с машини и следователно много по-голям брой гласове могат да бъдат манипулирани, прехвърляни от една партия за друга? Отново, не спекулирам, просто изброявам различни възможности, имайки предвид печалната слава на тази компания. Кой не би спекулирал?
Сега, нашата система обхваща над 30 партии и е много по-трудно да се засече измама отколкото в САЩ, където има 2 основни субекта. Секциите ни също са по-малки, 300 до 800 души, и манипулациите се забелязват по-трудно. Какви могат да са манипулациите? Например всеки 5-ти или 10-ти глас на една партия да се брои за глас на друга партия. В процентно съотношение, това никак не е малко, имайки в предвид, че обикновено 5-6% променен вот е достатъчен да промени крайния резултат от изборите. А те си имат специални алгоритми, отработвани с десетилетия.
Да се открият машинациите на Смартматик е много трудно, ако не си запознат.
Например едва на 9-ти април т.г. след много усилия на цели тимове в САЩ е установено, че в дънната платка на машините са скрити модерни чипове, с които може да се осъществява връзка с интернет на всички машини. Тъй като повечето компании за машинно гласуване използват сходни технологии, можем с основание да предположим, че машините САЕС на Смартматик (тези, които използвахме ние) също имат скрит модем за комуникация с интернет в дънните си платки.
В публикувания от Държавна агенция „Електронно управление“ Доклад за съвместимост на машините на Смартматик с техническите изисквания на ЦИК изрично се отбелязва, че не е била представена спецификация на дънната платка на устройствата. И въпреки това сертифициране е направено. При прегледа те не са установили наличие на връзка с интернет, но да смениш една дънна платка с модем за интернет с друга, в която няма, е работа за 2 минути. Или просто изваждаш от гнездото. Агенцията за електронно управление, Институтът по метрология и Институтът по стандартизация, на които е поверено сертифицирането на машините, са проверили само 2 машини, като за останалите е направена декларация от страна на Сиела-Норма, вносителя на машините, че те са еднотипни. Откъде да сме сигурни, че това е така? На практика никой не е преглеждал останалите машини, а единствено компанията Смартматик знае точната конфигурация на машините по фабрични номера.
А стандартната конфигурация на машините САЕС е с налична интернет връзка. Без да спекулирам, отново, защо да не затулят малко истината, познавайки добре историята им? По такъв начин, никой в България не знае каква е конфигурацията на останалите близо 10 хиляди машини. Поне част от тях може да имат инсталиран интернет, в пряко противоречие с изискванията на ЦИК.
Защо се съсредоточавам върху интернета? Защото това е най-лесният и сигурен начин да се обърнат гласове, точно необходимия брой в точно необходимия час. Ако разчиташ само на предварително инсталиран софтуер, изборните данни могат да те изненадат, и затова наличието на връзка с интернет е най-удобно.
Аз направих всичко по силите си да алармирам навреме съответните институции, политически партии и журналисти за евентуална манипулация. За съжаление, откликът бе минимален – никой не иска да се ангажира, никой не иска да поеме малко повече отговорност. Започвам съвсем основателно вече да си мисля, че нямаме нито истински институции, нито истински политици, нито истински журналисти. А дори може би всичко е предварително договорено и нагласено. Но народът какво да прави, когато от това зависи съдбата му. Може ли просто да се примирим? Разбира се, че не. Човек трябва да се бори до последно за истината, каквото и да му струва това. А залогът е неимоверен – залогът е дали България да остане демократична страна, или да се превърне бързо в придатък на все по-увеличаващия се пояс от псевдодемократични или изцяло авторитарни страни. Когато изборите в една страна се определят в точност до процент от някой външен фактор, в пряко противоречие с волята на народа, тази страна вече не е демокрация.



2
Разни / Re: Коронавирус
« on: 07.05.2021, 10:27:02 »
Човекът смята, че вирусът е с лабораторен произход и показва как това е било замаскирано.

Че те още миналата година в края на април мисля беше 5 италиански професора обясниха че вируса е лабораторно създаден, и че 4 белтъка няма как в живата природа да се обединят в един.

3
И какъв ти е проблема ? Обяснения може ли да пишеш ?

4
Разни / Re: ПОЛИТИКА=?
« on: 07.05.2021, 00:04:08 »
КАКВО ДЪЛЖИМ НА РУСИЯ
А може би, с оглед изложеното дотук, трябва да си зададем реципрочния въпрос: А Русия длъжник ли е на България?
Защото през X и XIV в. в., Руските княжества са подложена на огромна културна инвазия откъм България, включваща книжовници, монаси,  богослужебна и светска литература (наречена в руската историография лицемерно „първо“ и „второ южнославянско влияние“). Книжнината е писана на новия за руснаците кирилометодиевски език (изв. още като старобългарски), официален за българската държавна канцелария и общоприет литературен език, ползващ се със своего рода свещен статус в България и в околните страни където се разпространява (Сърбия, Хърватия, Босна, Влашко и Молдова, части от Унгария, Полша и Балтика) .                                     
Това културно „нашествие“ в Руските княжества включва не  само писмеността, но и на първо място езика. Руският народен език се измества от кирилометодиевския, който в скоро време става официален в канцелариите на руските князе. Нещо повече, след два – три века този език окончателно се налага като литературен език на образованите слоеве на обществото, какъвто е и досега. Простонародният руски говор със своите диалекти е изтикан в периферията 5.                                                                                                                       
Според съветския езиковед академик Шахматов, етимологичният произход на около 40% от речниковия фонд на съвременния руски език има произход от кирилометодиевския език (наричан в Русия „староцърковнославянски“), това са така наречените „българизми“ в руския език.                                                                                                                                                      Има куриозни факти в това отношение. Както  е известно, през последните 200 години в модерния български език нахлуват огромен брой руски думи, така нар. „русизми“ (виж произведенията на възрожденските книжовници), немалка част от които остават трайно в езика ни. За щастие обаче, не по-малко от 30% от тях са т.нар. „обратни българизми“, т.е. българизми в руския език, които впоследствие преминават в българския, уж като русизми…
                                                                      _________________
И така, длъжници ли сме на Русия? Или може би тя ни е длъжна?
Отговорът е елементарен. И е известен още от зората на писаната история. Между отделните държавни образувания няма вечни приятелства, задължения или омраза. Няма вечни приятели и/или вечни врагове.
Има вечни интереси!6
_____________________________________________
2018 - 2021                                                                                                            Александър Тацов   
1 Допреди години, на входа на храма „Ал. Невски“ се мъдреше паметна плоча с подобно съдържание - твърдеше се, че „за свободата на България са загинали 200 000 руски воини“.
2 В резултат на войната 1877-1878 и след решенията на Берлинския конгрес,  се създава едно васално Княжество и една Автономна област, около 40% от цялата българска етническа територия (виж по-долу). Освен това за никаква независима държава и дума не може да става. Султанът остава върховен сюзерен и определя външната политика на новите държавни формации. Княжеството, а още по-малко Областта, не са субекти на международното право. Това става ясно при сключването  на  мира след победоносната Сръбско-българска война. Княжеството се представлява от султана и не получава нищо, като компенсация (което е прецедент в европейската дипломация, принципът е агресорът винаги да бъде наказан!)
С други думи, резултатът за българския народ от войната 1877-78 е следния :                                                                                                                                                                            - възстановяване на българската държавност, макар и като полунезависима
- освобождаване на част от българите върху близо 1/2 от цялата българска етническа територия
- разпокъсване на националната територия и създаване на предпоставки за заграбване на останалите части от съседни национални държави, като с това е предначертана злощастната съдба на българския народ: Петте войни със стотици хиляди жертви, бежанци и стопанско разорение, довеждат до инфилтриране на бацилите на комунизма в съсипаното от войните българско село. Това причинява жестока, перманентна гражданска война и  повече  от 70 години комунистическо и посткомунистическо управление.
      • Провалът на Цариградската конференция е изначалният и фатален удар, който получава неродената още българска държава.                                                                                                                               
- това е първопричината, която с желязна неумолимост създава верига от причинно-следствени връзки, която в продължение на 70 години тегли България към пропастта:                                                                                                                                                    -  все още съществуващата твърде малка възможност за национално обединение е погребана с разгрома през 1913,                                                                                                                                                             
- който пък предопределя императивно позицията на България в ПСВ през 1915,                                           оттам пък следва нов разгром и                                                                                                                           
- след това – безалтернативно присъединяване към Тристранния пакт на 1 Март 1941,                                                                            -  като последвалият последен (засега?) разгром завинаги и окончателно погребва  Мечтата за национално обединение.
3 Проектът за  двете автономни области е създаден от британския посланик, в един изключително уникален и благоприятен за българите момент (натискът от страна на световното обществено мнение е бил изключително голям). Този проект е бил единственият, който е могъл практически да бъде осъществен в тогавашните условия и единственият, който е гарантирал бъдещето на обединена България, нейният просперитет и развитие.                                                                   
 Защото, при реализацията на този проект, с един замах изчезват почти всички предпоставки за бъдещите войни и национални бедствия. Решава се проблемът с евентуални румънски аспирации (Румъния тогава има излаз на Черно море и никога не е имала претенции към Добруджа – напротив румънското обществено мнение е било против решението на Берлинския конгрес, с което румънското Причерноморие се дава на Русия, а Румъния получава Северна Добруджа). Лишени са от основание и сръбските домогвания (Нишки и Пиротски санджаци остават в Западната автономна област), а до голяма степен и потенциални гръцки аспирации. Границите се гарантират от Силите. Остават единствено потенциални бъдещи териториални проблеми с Турция – Южна и част от Западна Тракия.                                                               
Развитието на двете автономни области (които по устройство са сходни с по-сетнешната Източна Румелия) в условието на перманентната криза на „болния човек“ (Турция), чертаело най-благоприятни перспективи за българската национална идея.                                                         
На Конференцията проектът е бил приет единодушно от всички Великите сили, а първоначално и от Турция. Този проект изцяло е базиран върху обхвата на Българското национално пространство, юридически оформено от султанския Ферман за създаване на Българската екзархия от 27 февруари 1870 година (един уникален документ, едва ли имащ аналог в европейската история, който фактически обединява понятията „народност“ и „национална религиозна общност“ и става юридическа бариера срещу домогванията на съседните национални държави).
Конференцията е свикана във връзка с потушаването на Априлското въстание и последвалите зверства и насилия срещу българското население, когато цяла Европа се надига в защита на българската кауза.
Конференцията започва през декември 1876 г., само че никой не подозира, че двете властващи в Европа империи - Русия и Австро-Унгария, са се договорили по  въпроса тайно още на 8 юли със секретно (Райхщадското) споразумение.
Русия не е могла открито да се противопостави, но пък действа задкулисно чрез посланика си, ген. Игнатиев. По това време той дърпа конците на Високата порта и е бил нещо като „Велик везир в сянка“. От друга страна, националистите на Митхад паша (младотурците) само чакат момента да уловят разногласие между Силите, за да имат увереността да отхвърлят проекта, което и става, след подмолните машинации на генерала. Русия е с развързани ръце, да настоява за война, за което фактически получава мандат от останалите Сили (с Австро-Унгария  има споразумения, а от страна на другите Велики сили си е осигурява благосклонен неутралитет, още повече, че Австро-Унгария и Великобритания сериозно обмислят да се намесят)
4 Мнозинството от българите и досега не знаят, че в събитията около 1977-78 вземат участие Австро-Унгария и Великобритания, които използвайки  войната, съответно окупират през 1878 г. турските области Босна и Херцеговина  и остров Кипър. Пълноценно военно участие на  руска страна вземат Румъния, Сърбия и Черна гора, като първата дава значителен брой жертви при Плевен, където румънската намеса се оказва изключително важна (50 000-на армия!). Сръбските жертви са малко, защото те не срещат особена съпротива в желанието си да окупират, колкото може повече български земи (дори повече от обещаното от Русия, така че се налага амбициите им да бъдат охладени от Берлинския договор).                                                 
Фактически Русия води войната със съгласието и мандата на другите Велики сили. Доскоро в общественото пространство се лансираше лъжата, че Русия дала във войната 200 000 убити. И това при положение, че действащата армия на Балканския фронт е била всичко 180 000 (?!). Архивите показват, че броят на убитите в руската армия на Балканския фронт е 10 - 12 000, преобладаващо от украинските губернии (тук не влизат румънските жертви). Много руски  войници умират от болести вследствие  на  лоша  санитарна организация...
Вече 70 години на българите се набива в главите идеологемата, че лошите Велики сили разпокъсали митичната Санстефанска България, против волята на Русия.                                      Естествено се пропуска фактът, че Русия, както се отбеляза и по-горе, сключва в Райхщад споразумение с Австро-Унгария. Споразумение, където изрично се отбелязва, че в бъдеще няма да се създава „голяма славянска държава“ на полуострова. По-късно, на 30 май 1878 в Лондон, е сключено споразумение и с Великобритания, в същия смисъл. Видно е, предвид горното, че Санстефанският прелиминарен договор (3 март 1878) е един пропаганден проект, който цели от една страна да хвърли прах в очите на общественото мнение, най-вече българското, а от друга, да изпробва твърдостта на останалите Велики сили да противостоят на руската експанзия към Проливите, както и един нескопосан опит за отмятане от Райхщатското и Лондонското споразумения. Въпреки, че е било невероятно другите Сили да се съгласят със създаването на голяма държава (чрез нарушаване на двете споразумения), доминирана от Русия и надвиснала над Проливите. Защото, съгласно този прелиминарен договор, практически се унищожава Европейска Турция (територията на новата държава прерязва сухоземната връзка на столицата Истанбул с останалата територия на Турция на полуострова), като границата се установява на стотина километри от турската столица (чрез т. нар. Люлебургаска дъга) и от Проливите – т.е. Турция се превръща в марионетка на Русия.                                                                                                                 
Това е такъв абсурд, че проблемът изобщо не е разискван на Берлинския конгрес (13 юни - 13 юли 1878). Където, съгласно предишните споразумения и предвид новата обстановка след войната 1877-78 г. (коренно различна от политическата обстановка по време на Посланическата конференция в Цариград), е предвидено създаване на сравнително малка (малки) българска васална държава (държави). На  конференцията, по  искане  на  Русия, домакинът Бисмарк  не  допуска българска делегация. Дерегациите  на  всички  други  бълкански  страни  са  допуснати.
5 Ето един пример, за оригинален народен говор, записан в руски летопис от 1238, макар и с явни следи от кирилометодиевско влияние (Х. П. Храпачевский. Армия монголов периода завоевани Древней Руси. Москва. 2011. Квадрига):
… „ Яко ум крепкодушный имеють людье в граде, словесы лестьными невозможно бе град прияти. Козляне же свет сътворише – не вдатися Батыю, рекше, яко аще князь наш млад есть, но положим живот  свои на нь  и зде славу сего света приимше… Тотаром же бьющимся о град, прияти хотящим  град,  разбившим граду стену. И возиидоша на вал Тотаре, Козляне же ножи резахуся с ними… Батый же взя город, изби вси и не пощаде от отрочат до сосущих млеко, о князи Васильи неведомо есть,  и инии  глаголяху, яко во крови утонул есть, понеже убо млад бяше есть.“…
Сравнете с кирилометодиевския (старобългарски) език, както и със съвременния руски литературен език!
6 Ако не беше така, например и досега Франция би трябвало да е вечно признателна и задължена на Съюзниците и най-вече на САЩ, за освобождаването от германската окупация през 1945 и сляпо да ги следва политически…
ОБЩА БИБЛИОГРАФИЯ
1. С. Радев. Строителите на съвременна България. Том Първи и том  Втори. София. 1990. Български писател.
2. Захари Стоянов. Превратът. София. 1994. Български писател.
3. Янко Гочев. Убийството на Васил Левски. Виновниците. 2016. Анико.
4. Ген. Н. Игнатиев. Писмо  до  канцлера Горчаков от 25 януари 1873., сигнатура: ЦДИА, ф. 1318, оп. 1, а. е. 3740, л. 122.
5. Авантюрите на руския царизъм в България. Сборник документи от царските архиви, съставител: П. Павлович, предговор: В. Коларов. Москва. 1935. Държавно социално-икономическо издателство.
6. Ричард Хол. България по пътя на Първата световна война. София. 2005. Hermes Publishing Ltd. Canada/Балкан прес АД.
7. Паша Кишкилова. България 1913. Кризата във властта. София. 1998. Марин Дринов.
8. Генчо Стайнов. Писма от Одрин 1912 - 1913. София. 2009. АБ Издателско ателие.
9. Георги Марков. Българското крушение 1913. София 2017. Захарий Стоянов.
10. Лев Троцки. Балканите и Балканската война. 2015. Изток-Запад.
11. Ген. Павел Христов. Престъпленията на генерал Радко Димитриев. 2017. Анико.
12. Стефан Нойков. Защо не победихме. 1915 – 1918. 2016. Труд.
       13. Х. П. Храпачевский. Армия монголов периода завоевани Древней Руси. Москва. 2011.
             Квадрига
Българската екзархия, съгласно  Султанският ферман от 28 февруари 1870 г
Одобреният Проект на Цариградската конференция (23.12.1876 – 20.01.1877)
Фантастичният проект „Санстефанска България“


5
Разни / Re: ПОЛИТИКА=?
« on: 07.05.2021, 00:00:48 »
Александър Тацов :
Защо да обичаме Русия

КАКВО ДЪЛЖИМ НА РУСИЯ
На 27 февруари 1990 г., Петър Младенов, Председател на Държавния съвет на НРБ, подписва Указ № 236 на Държавния съвет на НРБ, с който обявява 3 март за национален празник на народната република. На 15-тата сесия на 9-то Народно събрание на НРБ, проведена на 5 март 1990 г., Председателят  на Народното събрание Станко Тодоров, внася за утвърждаване от народните представители, Указ № 236 на Държавния съвет. Решението е единодушно.
И така, датата Трети  март, един от изворите на неувяхващото чуство за национална малоценност,  с десетилетия насаждано у поколения българи, оттогава става символ  на  самата държавност. Комунизмът си  отиваше, но зловонието му щеше  да  продължи  да  трови  поколения българи и да циментира властта  на  потомците на отиващата  си комунистическа върхушка (АБпФК)…
45 години марксистката историческа наука, народното писателство и прогресивния печат, облъчваха българския народ със заклинанието как, видите ли, Русия  самоволно и независимо решила да освободи България, като го постигнала с цената на 200 0001 (!) жертви. Подразбира се от това, че цялата България2 е станала изведнъж и завинаги национално свободна (т.е. независима и целокупна). Затова завинаги трябва да е благодарна на Русия, поради огромния брой жертви. Следва очевидният извод, че сме длъжни винаги да се подчиняваме на Русия, защото тя знае най-добре какви са българските интереси…
Тази идея продължава да се предъвква неуморно и  всекидневно и до  ден днешен от децата и внуците  на горепосочените учени, писатели и журналисти и сега, през настоящата епоха  на  посткомунизма. В това ни  просвещават техните научни  трудове, художествени произведения, филми, електронни сайтове и училищни учебници. Доверчивият народ, абсолютно незапознат с подробностите  по  случая, одобрително  клати  глава и  верва…
Остава обаче един, във висша  степен неясен въпрос:
След като  сме освободени веднъж и завинаги  от Русия, тогава кого освобождаваха близо 200 000 убити български войници, офицери и опълченци през Забравената епопея на ПЕТТЕ войни, свързани с идеята за  Национално освобождение и обединение (1885 -1945)?
За какво загинаха тези герои и ЗАЩО подвигът им е съзнателно забравен, а паметниците на повечето от тях 45 години са систематично унищожавани, поругавани, забравени или потънали в немара, чак досега (не само зад граница, но и в страната)? За  сметка  на  това из страната има стотици руски и  съветски паметници, включително и на  неколцина  национални  предатели (в чистия  химически  смисъл на  тази  дума).
Огромни са жертвите от тези войни: още два пъти по толкова са ранени, инвалидизирани и безследно изчезнали. Десетки хиляди убити и загинали дава и българското цивилно население в Тракия и Македония, подложено на етнически геноцид от сръбски, гръцки и турски редовни и нередовни военни формирования. Това мирно население е  систематично унищожавано и прогонвано (както свидетелстват международните анкети). Стотици хиляди бежанци, изгубили роден дом и семейства, само с дрехите на гърба си, търсят спасение и защита в старите граници. Смята се, че поне трима (ако не и четирима) от всеки десет  съвременни българи, са  потомци на бежанци, родени извън сегашните граници.
Не освобождение, а национални бедствия, икономически катастрофи, разпокъсване, унищожение и стотици хиляди убити и бежанци, донесе Източната политика на Русия в България, ето как.
                                                                  _________________
В далечната 1833 г. Русия откъсва от Османската империя Тимошката област, населена с българи, за да я предаде на новосъздаденото (през 1830 г.) Сръбско васално княжество. Пак тя фактически предоставя на Сърбия Нишки и Пиротски санджаци през 1878, а Северна Добруджа, също тогава, на Румъния.
      Русия се бори най-последователно против движението за самостоятелна българска църква,  като издейства заточението на българските владици и съдейства за издигане на Схизмата през 1872, чрез зловещата фигура на посланика си в Цариград,  ген. Игнатиев.
     Тя се противопоставя с всички средства срещу българското националноосвободително движение и де факто качва Левски на бесилото, естествено, с усилията на посланика си ген. Игнатиев, както и с помощта на агентурата си сред българските първенци. По настояване на генерала в състава на Извънредната следствена комисия са включени и българите:   Хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович, член на държавния съвет към империята; Мито Панов Каймакчийски – член на ръководството на българската църковно-училищна община; Хаджи Мануил (Мано) Стоянов – член на софийският меджлис; и Петър (Пешо) Тодоров – Желявеца, член на софийският меджлис. След години хаджи Иванчо Пенчович ще заяви: „Каква стана тя?! На нас графът ни каза, че съдим обикновен крадец, пък то какво било?!…”
Ролята  на  ген. Игнатиев става ясна от известното писмо  до  канцлера Горчаков, относно приключване  работата на комисията, където  между другото се  казва:
"Както известява нашият Генерален консул в Русе, въпросът за предполагаемото Софийско съзаклятие е получил задоволително решение. Изпратената от Цариград Следствена комисия е успяла да открие само неколцина злосторници. Тя е приключила своята работа ………………… Безспорно е, че щастливият изход от Софийската афера се дължи на умереността на Великия везир, който този път изглежда е последвал нашите съвети“.
      А как фактически се предизвика провалът на Цариградската конференция на посланиците  на Великите  сили (23 декември 1876 – 20 януари 1877) и се попречи да се създадат, съгласно проекта на посланиците,  двете  български автономни области3, обхващащи по-голямата част от Българското национално пространство (което е юридически регламентирано със Султанският ферман за създаването на Българската екзархия от 28 февруари 1870 г., утвърден въпреки съпротивата на Русия)?
По  всичко  личи, че Русия подмолно я проваля, чрез посланика си ген. Игнатиев. Защото на всяка цена й трябва победоносна война, за да се легитимира отново, като равноправна, сред Великите сили след Кримското поражение. Същевременно да използва удобния момент, за да се примъкне към Проливите. По същото  време Игнатиев целенасочено изпраща  в Азиатския департамент подвеждащи  данни  за  слабостта на Османската империя. При това „Цариградска България“ не би била изгодна за Русия и защото, веднъж създадена  от общността  на  Великите  сили, а не еднолично от Русия, няма никаква сигурност, че ще може да бъде приобщена към руското политическо пространство.
Затова още на 8 юли 1876 г. (т. е. преди откриване  на  Конференцията), руският император Александър II  и канцлера княз Александър Горчаков, се срещат с австро-унгарския император  Франц Йосиф и министъра на външните работи граф Андраши. Срещата се провежда в замъка „Райхщад“, откъдето произлиза и наименованието на постигнатото между тях секретно (Райхщадско) споразумение. Там черно на бяло е договорено, че няма да се създава „голяма славянска държава“ на полуострова. А на 15 януари 1877 г., т. е.  малко преди провала на Цариградската конференция, в Будапеща се подписва тайна конвенция между Русия и Австро-Унгария. Тя е резултат от преговорите между руския посланик Новиков и министъра на външните работи Андраши. Тази конвенция доразвива основните положения на Райхщадското споразумение и фиксира ангажиментите на всяка една от държавите.  За тези споразумения е било известно на редица руски високопоставени лица, от които изтича информация към български представители още по време на войната, но това не довежда до някаква забележима реакция, на фона на всенародната българска еуфория...
Три дни по-късно – на 18 януари 1877 г., представителят на Османската империя в Конференцията заявява, че се отказва от договорения проект за двете български автономни области, който в общи линии  обхваща териториите  на Българската екзархия (около 180 000 кв. км).
Руският план е осъществен отново от граф Игнатиев, който убеждава султана да се откаже от договореностите, като обещава запазване на значителни територии на Османската империя в европейската част – нещо, което се случва с Берлинския договор, предложен и подкрепен от Русия и Австро-Унгария.
      Русия по-късно хвърля прах и в очите на наивните българи с фантастичния проект "Санстефанска България". Досега повечето българи не знаят, че в Сан Стефано е подписан Прелиминарен (предварителен) договор, а примирието е сключено още на 19.01. в Одрин. Прелиминарния  договор предизвиква  бурна  реакция от страна на Австро-Унгария и Великобритания (с която  също е сключено  споразумение  в Лондон, в същия смисъл както Райхщадското). Те виждат в това действие на Русия опит да  се  отклони  от поетите ангажименти. Защото, без съгласието на всички Велики сили, тогава е било невъзможно да се променят границите  в Европа (така е още от времето на Виенския конгрес)4. Затова и на Цариградската конференция присъстват оторизирани представители на всички Сили.
     А как се извършва преврата в Княжеството през 1881 г., суспендира се Конституцията и се докарват руски генерали за министри? Руската империя извършва  това, чрез своите оръдия в България..
    Отново Русия насъсква Сърбия да обяви война на България на 14 ноември 1885 и притиска Австро-Унгария да я подкрепя. Русия се съпротивлява най-последователно срещу Съединението. Единствено Британия ни защитава тогава и спасява делото. След неуспеха  да  предотврати  Съединението, Азиатския департамент (отделът в руското външно министерство, отговарящ за България) организира заговори, бунтове, преврати и опити за преврати (1886), както и атентати в България.
Когато неочакваните български победи  в Източна Тракия през 1912 г. ясно показват неминуемия разгром на Турция, в Азиатския департамент в Петербург, изпадат в паника. Вече им се привижда, как българските войски маршируват по улиците на Константинопол. Което може да означава само едно – край на вековните стремежи на Русия към жизнено важните проливи, вратата към топлите морета. Защото руските дипломати не се и съмняват, че една могъща България, стъпила в Константинопол, напълно ще се еманципира от Освободителката Русия, а защо и да не се изправи срещу нея (вследствие интригите на коварния Албион, например). Решението е предопределено, България е вече опасен играч, който трябва да бъде отстранен от геополитическата сцена.
Веднага се пристъпва към действия. Активизира се агентурната мрежа на Азиатския департамент в българската армия. Има солидни съмнения, че важна роля е възложена на командира на Трета армия, ген. Радко Димитриев, вече три десетилетия действащ платен руски агент и бъдещ национален предател от най-крупен калибър. Той ръководи решаващата за войната, а както се оказва по-късно и за бъдещето на България, Чаталджанска операция. Операцията гръмко се проваля, въпреки, че и досега битуват сведения за успешни пробиви на укрепената линия, които необяснимо не са развити от командването (тези събития така и остават недоизяснени). Така или иначе, България губи най-големият си шанс във войната, което се оказва фатално за бъдещето на страната.
Когато се сключва мирът в Лондон на 30 май 1913 г., Русия не прекратява действията срещу България, защото българо-турската граница, съгласно мирния договор, все още  е заплашително близко до Константинопол. Градът, който Русия смята за своя сигурна плячка от двеста години насам. Руската дипломация започва трескава дейност. Азиатският департамент насъсква все по-настойчиво Румъния да издига неизпълними, според българите, искания за „компенсации“. Същевременно се обещава на Сърбия всякаква подкрепа за претенции извън вече договореното с България Споразумение (забележете, постигнато навремето със съдействието и гаранциите на самата Русия). Гърция пък води собствена двулична политика, но събитията неумолимо я тласкат към съюз със Сърбия, под благосклонния поглед на Русия (тенденция, подпомогната и от изключително бездарната българска дипломация и незрялата политическа класа), още повече, че съюзът срещу България отдалечава, според Русия, алчните стремежи на Гърция към Константинопол. Черна гора пък върви винаги със Сърбия. А що се отнася до Турция, която вече е сключила мир с балканските държави, като победена и унизена страна, то тя жадува за реванш.                                                                                                                                                                                                                                      Същевременно имперската  дипломация манипулира русофилските правителства на Гешов и Данев,  да приемат безусловно „арбитражната роля на императора“ в спора между България и Сърбия. Наивните български политици-русофили са втренчени, като хипнотизирани в Русия. Те вярват, че тя няма да позволи на Турция да си възвърне Тракия, както и на Румъния да ни удари в гръб и че ще съдейства за мирно урегулиране на споровете  със Сърбия на базата на прословутия арбитраж (те, разбира се не  знаят, че в навечерието на войната, руският посланик в Белград и министър-председателят на Сърбия, стигат до съгласие, че „трябва да се строши гръбнака" на България).                                                                                                                                           
Горчиво са излъгани!     
Русия фактически не си помръдва пръста, за да възпре новата коалиция (а това е напълно в нейните възможности). Напротив, действа тайно за разгрома на България. Страната се оказва без съюзник, срещу обединените сили на Сърбия, Черна гора, Гърция, Румъния и впоследствие - Турция. Разгромът е неизбежен, защото освен всичко друго, българската дипломация не си е осигурила поддръжка от никоя друга Велика сила, освен голословните уверения на Русия и вербална полуподкрепа от страна на Астро-Унгария. Армията  действа мудно и нерешително. Военното командване, правителството и царя имат разногласия.  Българските управляващи русофили до последния момент сляпо разчитат само на Русия. Между другото те постигат невъзможното: осигуряват си врагове отвсякъде и съюзници отникъде.  Руското императорско правителство обаче, на практика работи подмолно срещу България.
Тези съдбоносни събития са твърде слабо осветлени от българските историци и най-вече ролята на Русия, като голям принос в изследванията тук имат чуждите изследователи. Показателна е забележката на видния българист Р. Хол, по повод на тези злощастни събития: „Само за една седмица, България от хегемон на Балканите се превърна в парий“.                                                             
Вследствие тези събития и последвалият разгром, България вече неминуемо е предопределена като съюзник на Централните сили, в бъдещата Голяма война, със съответните последици…
                                                                ____________________

Продължава

6
Разни / Re: ПОЛИТИКА=?
« on: 06.05.2021, 21:59:16 »
И после чичо Васко ще казва как тези не крадат, как само съдът може да определи кой краде и кой не, как всеки е невинен докато съд не обяви противното. Ами нали и прокуратура, и съд са от същото крадливо и корумпирано котило, те си задействат машината за смачкване на някой неудобен или от "неправилните" хора...

Ми прочети цялата информация за този, и ще видиш какъв ментак е, колко е затънал, и още, и още. Ама първосигнално четете. Загнил и затънал е отвсякъде, и сега плюейки се опитва да изплува.

https://pik.bg/%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D1%82-%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE-%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B8-%D1%81%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D0%B1%D0%BE%D0%B9%D0%BA%D0%BE-%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2-news1022666.html?fbclid=IwAR0S_gA_pqwGS4eF8WVtvNzb7d7ra2J1G08ENs1bu2otVHfkPsQSumL79Ko

И като кажете,- ееее таа агенция..........., ама писателят си пише с името.

7
Ма къф си ти бре ваше величие, та ще ми даваш акъл за какво да давам, или не давам мнение ?
Да не си хванал Господ за шлифера ?
Ти като не си изкарваш с това хляба, що драскаш ? Драскай си по твоята си компетенция !
Аман от заядливци, все им нещо криво............

8
От 35 месеца си въртя гевреците само на моите коли.
И сигурно съм имал вземане/даване, та знам, представи си.

9
Ежедневно виждам и се радвам колко дефектно работещи мозъци има.

10
Основен елемент от длъжностната характеристика на водача е да спира на спирки. Ако системно го прави неправилно, значи не е за тази работа. Няма хън, няма мън, няма “ходи да караш ти”. Има си правила.

А не ме карай да си търся длъжностната характеристика, за да ти запуша клавиатурата.

11
Съветвам те да емигрираш навреме в някоя страна

То с неговите разсъждения и в Албания няма да може да се установи, евентуално в Пакистан може би........., ма ако заговори на английски, ако го е изучил, ще го гръмнат на часа.

12
Разни / Re: ПОЛИТИКА=?
« on: 03.05.2021, 22:37:28 »
Малко за машините за електронно гласуване в САЩ:

https://www.dokumentalni.com/archives/811?fbclid=IwAR0uuALB5fUy-ILR84y3QrN7J-dfVUYPeVe10_9xYPucBvJyNlte5Y8UuHY

13
Лесно ти е да го кажеш, когато не си шофьор в Градски транспорт. Едно време имаше един е така неглиже и не му пукаше от никой, и от нищо, та една вечер на нощните късни курсове в Младост-4 му сцепиха главата, защото не му пукало кой и защо му подскача.


Някакъв човек бил пребит по време на късните курсове в Младост-4 като последствие от вербалните му действия към шофьора и за теб това изглежда ОК. Но в същото време при моята хипотеза, където недоволен пътник пребива шофьора - тогава не си ОК.
Не е ли правилно в ситуацията от Младост-4 шофьорът да подаде жалба към съответната институция (например, многоуважавания от теб съд), ако се е почувствал обиден или наклеветен, а не да бие пътника?

Бе аз ти казвам да прочиташ по 100 пъти докато разбереш за кво става въпрос, ама ти кат си имаш голямо мнение за себе си............. Чети горе какво съм написал- че шофьора е пребит, защото е отговарял на вербалния му тормоз.
И дай боже да имаш разправии с милицията и жалби, та да вденеш после защо е по добре да нямаш работа с милиция. Да да, с милиция, не с полиция..........

14
Около 40% и още повече ще станат, ако ми е по-голяма заплатата.

Ами ще станат, нали трябва да се хранят индианците, на чиято територия живеят канадците.........., ама това което ти остава като чист доход ти стига предоволно нали.
Ами аз като взимах 1500 лв. заплата, данъците ми не бяха 10 %, а цели 400 лева- та това колко % са ?

15
Та където живея в момента, си имаме нощен транспорт в най-лошия случай на 15-30 минути, никой не прави бакалски сметки за торби цимент, пътуващи пияници, наркомани, големи разходи и т.н.

Да де, обаче габаритите на градовете същите ли са ? Я кажи какъв % от брутната ти заплата ти отиват за данъци, и какви точно данъци ?

16
Това, че съдът е решил, че няма крадене, че не могат или по-точно не искат да го докажат, не означава че наистина няма. Да дойдат съдии и прокурори от чужбина, та да се оправят с всичката тая помия, друг вариант няма. Понеже нашите всички са в кюпа.

Е точно поради това неверие сме на това дередже !
 В конституцията пише че всеки е невинен до доказване на вина !
И едно време руснаците да ни оправят, после немците да ни оправят, после Европа да ни оправи, сега па ти искаш прокурори и съдии от незнам си къде да дойдат.
А да поканим умни европейски и канадски мъже да ни онождат жените с цел подобряване на материала не щеш ли ?

17
Трябва да се разбира така:- Всеки трябва да мисли за последствията, от собствените си действия-дори вербални!

Значи по тази логика би трябвало да е валидно и следното: когато пътник в градския транспорт не е доволен от обслужването на даден водач, може да отиде и го пребие. 

Очеизвадно трябва да те питам, тъп ли си ?
Прочети цитираното 100 пъти за да го разбереш !
Свободен си не да го пребиеш, а дори да го убиеш. И после ще си търпиш последствията, ако обаче ти стига акъл за мислене за последствията от действията ти.

18
Изтрити теми / Re: A204/304
« on: 01.05.2021, 23:02:53 »
Не мога да разбера защо им се търпят многократните регистрации тук, този Lionscity е някакъв техен бот.

Е нали оня там общински съветник стана, та ги разтяга насам натам по гейски.

19
Една от причините за тази загуба е прекалено дългото прилагане на мярката за ограничаване на пътниците до водачите и непродаване на билети от вторите.

Абе ти усещаш ли се какво си написал- Не се возят хора, защото не може да се качат от първа врата, и нямат достъп до шофьора !
Такива разсъждения могат да имат само третокласни деца !

Общината е на такава загуба най-вече заради краденье и некадърно управление

Абе стига с това крадене бре, побъркахте се вече, то и Крусев бил крал, ама на, не бил крал, просто едни лайна изядоха едни мерзавци там, за да трупат актив.
Само съд решава кой бил крал ! Всичко друго е от агенция Е.Ж.К. И понеже ще кажете че цялата Държава е корумпирана, та видяхте след изборите до къде я докарахте ! Същите сте като онея в парламента- плюещи ! И какво ражда плюенето ? Нищо, обаче замъглява мозъци, и резултата е налице.

20
Днес беше чудесна възможност да възстановят нощния транспорт

Какъв нощен транспорт бре ? Тя общината е на загуба над 10 милиона от транспорта заради пандемията, а ти искаш още по голяма да стане....................

Pages: [1] 2 3 ... 244