Изключително тегаво се пътува с международни влакове. Това, че разполагаш с легло, не компенсира по-бавното придвижване и невъзможността в продължение на няколко денонощия да се разтъпчеш или подишаш чист въздух.
Докато от автобуса наблюдаваш другите участници в движението, отвреме навреме спираш на "пиш пауза" или на крайпътни заведения, то жп линиите сякаш навсякъде в Източна Европа са се наговорили да ги прекарат по най-гнусните места на градовете си. "Шампиони" в това отношение са румънците - толкова сажди, толкова съборетини наоколо, мръснооооо, ужас! Не че и София се "отсрамва" с Факултето и бордеите около гара Искър и депо Надежда.
Ето кратка сводка на едно пътуване от София до Берлин с Панония експрес - някогашната гордост на социалистическото жп дело. Действието се развива около 1986 г. Влакът минаваше само през държави от Варшавския договор, така че Белград се задрасква. През Югославия се пътуваше с червен международен паспорт, докато във Варшавския договор важаха бели книжки към обикновените паспорти. Тези книжки се даваха от МВР с изходяща виза и разрешение. Забранено беше да се изнася валута, а за свободно пътуване имаш право да обмениш с източна валута (крони, ГДР-марки, форинти) 375 лв. Плюс 30 лв на място по митническа декларация. Което си беше истинско разточителство в сравнение с пътуване в западна (капиталистическа) страна. За да ти разрешат изобщо да пътуваш, трябва да се запишеш на организирана екскурзия. Яденето - само осигуреното по програма. А за свободно харчене ти даваха всичко на всичко 5 (пет) долара, равняващи се приблизително на една пица във Виена.
И така - тръгване от София - привечер към 21 часа. Цяла нощ - пътуване до Русе, след което следва 1 час престой на гара Русе, 15 минути по Дунавмост и нов час престой на гара Гюргево. нека отбележа, че тогава, както и сега, България и Румъния бяха "братски държави". Но докато преходът между други две братски държави - Чехия и ГДР траеше 10-15 минути, то БГ-РУМ траеше 2 часа и нагоре. Не след дълго стигаме на гара Букурещ-север. Шафнерите заключват вагоните и въпреки това предупреждават за бдителност. Престоят е към час, но да слезеш на перона, значи да си търсиш белята. В средата на 80-те румънците бяха толкова изгладнели, че като нищо биха си хапнали български студент. След Букурещ влакът минава през петролинте полета на Румъния - Плоещ, след което влиза в планината. Тук е единственото живописно място по маршрута - Синая и Брашов. Синая е нещо като нашия Боровец, но по-тузарски изпипано. След планината следва скучно пресичане на Трансилвания. Навсякъде по полетата - само царевица. То мамалига, мамалига, ама само мамалига стига ли? В селцата започват да се виждат островърхи католически черкви. Значи сме в районите с унгарско малцинство (по селата - мнозинство). И докато селата са приятни, градовете са мръсни и невзрачни . Около линията - димящи комини, железа, прашни цехове и т.н. Привечер, след 24 часа път от София, се стига до румънско-унгарската граница. Престой - към 1 час. Веднага след границата влакът тръгва чувствително по-бързо, а релсите са заварени. Около полунощ се стига до Будапеща. Влакът пристига на задънената гара Будапеща-келети (изток), след което сменя посоката на движение. През нощта се пресича унгарско-чешката граница - за броени минути - изобщо колкото по на запад отиваш, толкова по-малко стоиш по границите. Граничната точка е на Дунава и се нарича Комаром в Унгария и Комарно - в Чехия. Като отвориш прозорец на купето, разбираш, че името е напълно оправдано - гъсти ята от тлъсти дунавски комари. Към 10 часа - след 38 часа пътуване пристигаме в Прага. Тук прекъсваме пътуването и решаваме да разгледаме Златна Прага. Заверяваме билетите, оставяме си багажа на гарата. На вечерта продължаваме пътуването си. На гарата е истинска манифестация от гедерейци, решили да опитат чешката бира. С триста зора се настаняваме в първокласен вагон (във второкласните имаше само правостоящи). Пътуването от Прага до Берлин трае нови 10-11 часа, т.е. сумарно от София до Берлин - към 50 часа.
Все пак пътуването с влак в чужбина си има важно предимство, особено за студенти до 26 г. - намаленията. Евтинията, за съжаление, е само в зоната на бившия соцлагер.
