Като начало можем да маркираме важните дати:
"
1864 г. Първата копка за изграждане на линията Русе Варна от английска компания на братя Баркли
1866 г. Официално откриване на линията Русе Варна
1870 г. Барон Хирш започва строителството на линията Цариград Белово
1873 г. Официално откриване на линията Цариград Белово
Националноосвободителното движение и железничарите-революционери:
Тодор Каблешков началник на гара Белово, Захари Стоянов маневрист в гара Търново Сеймен (днешният Симеоновград), Иларион Драгостинов телеграфист на гара Русе, Георги Икономов маневрист в гарите Русе, Търново Сеймен и Одрин, и др.
1885 г. Народното събрание приема Закон за железните пътища", съгласно който железните пътища в България са собственост на държавата и се експлоатират от нея
1888 г. Правителството на Стефан Стамболов завзема линията Вакарел Белово (построена и експлоатирана до този момент от дружеството на Виталис) и започва нейната експлоатация. На 1-ви август цялата линия Цариброд София Белово е открита за международни превози. Държавата откупува линията Русе Варна и на 10-ти август започва нейната експлоатация
С железопътните линии Цариброд София Белово и Русе Варна се учредяват Българските Държавни Железници.
1912 г. Създава се самостоятелно Министерство на железниците, пощите и телеграфите
1922 г. Създава се държавно железопътно училище
1950 г. Учредява се Ден на железничаря първият неделен ден на м. август
1952 г. Открита е Подбалканската железопътна линия
1963 г. Започва използването на дизелова тяга за влаково движение. Пуснат е в експлоатация пъпрвият електрифициран железопътен участък София Пловдив
1964 г. Завършен е първият удвоен железопътен участък Синдел Варна
1978 г. Въвежда се в експлоатация фериботната линия Варна Иличовск
2002 г. На 1-ви януари 2002 г. влиза в сила новия Закон за железопътния транспорт, приет от Народното събрание на Република България, съгласно който Национална компания "Български Държавни Железници" е разделена на две отделни предприятия - железопътен превозвач (Български държавни железници" ЕАД) и инфраструктурна компания (Национална компания "Железопътна инфраструктура")
"
Източник:
http://bdz.bg/p.php?id=historybdzКато допълнение може да отбележим, че инвеститорът в линията Цариград-Белово - Османската империя през 1908 г. претендира за обезщетение. При преговорите за признаване на независимостта на България това обезщетение се покрива за сметка на репарациите на Османската империя към Русия от войната 1877/78. По-рано през 1885 линията Русе-Варна е откупена от барон Хирш на много висока цена под натиска на Великите сили.
Разбира се, може да се потърсят с Гугъла много факти - бурното развитие на жп мрежата в края на 19-ти век, бригадирският период през 50-те: София-Карлово, Свищов-Левски-Троян, Перник-Волуяк и т.н.
Колкото до жп-линиите, оставащи в други държави: Свиленград (Мустафа паша) - Алексадруполис (Дедеагач) е била построена от турците още преди Балканската война, експлоатира се от България от 1913 г. През 1915 се прави корекция на границата, като Османската империя отстъпва на България района на Свиленград и линията остава изцяло в България (българското правителство започва преговорите с желание за възстановяване на границата Мидия-Енос, вероломно нарушена от турците в Междусъюзническата война, но продава твърде евтино участието си във войната на страната на Централните сили). След Ньойския договор от 1919 линията преминава в Гърция, като до 50-те години и международният жп-коридор София-Истанбул има гръцки участък. Следва изграждането на байпаса по левия бряг на Марица Одрин-Капъ Куле-Капитан Андреево-Свиленград и зависимостта от Гърция е прекратена. Изобщо на бай Тошо не може да се отрече лавирането между Гърция и Турция и възползване от противоречията между тях.
Разбира се, Калотина-Цариброд-Желюша остава в Сърбия (Югославия) след 1919 г.
Част от линията Разделна-Добрич през 1913-1916 и 1919-1940 преминава в Румъния. Румънците строят продължението и до Констанца, като след 1940 г. Добрич-Кардам остава в България.
