Горе-долу е известно къде е минавала линията, но подробна карта не съм виждал. По-голямата част от трасето и дори единични запазени части релсов път и до днес стоят там, където не са усвоени от нещо друго. Голяма част от трасето е погълнато от сегашния автомобилен път нагоре. Например, на стари снимки се вижда, че в съседство на водохващането на р. Рилска над Пастра, където сега е пътят, тогава е била теснолинейката и един тесен черен път.
Линията според някои източници е продължавала още 3,5 км след манастира до гара Черней. Имало е и участък по долината на Илийна река с дължина 7 км. Черният път нагоре, в началото си, е по трасето на линията.
Зъбчати железници в България не е имало.
Единственото по-особено в този район, което често се споменава във връзка с железницата и се бърка със зъбчата такава е бремсберга, с който са се превозвали материали при строителството на яз. Карагьол. Това е един прав коловоз с много голям наклон, по който се е движела една вагонетка, спускана и изкачвана с въже. Прекаран е между билото над яз. Калин (днес известно като "Винтчето") и строителната площадка на яз. Карагьол. Материалите за строежа на каскадата са превозвани с теснолинейката до гара Пастра и след това нагоре с камиони по бетонен път, който съществува и до днес. Счита се за пътят с най-голям среден наклон с настилка в България - средно 11% при дължина от 16 км, като първата половина е със среден наклон 9%, а втората - 13% (на моменти до 18%).
