История > Стара София

Квартали, улици, превозни средства в БГ романи и повести

(1/3) > >>

New_Passenger:
Наскоро прочетох една повест на Т.Костадинов "Софийско жителство". Книгата е започната още през 80-те, но е издадена чак през 2000-те. Книгата описва живота на един студент в София, трудни и весели моменти от студентските му години. От времето когато в София все още няма метро, а трамвая минава под прозорците на Ректората. Има я в свободен достъп на читанка.инфо

"Осемдесет и деветдесет и четири. Това бяха двата автобуса, които отиваха до Студентския град, но те спират на различни места, осведоми ме момичето. По-добре на осемдесет, каза тя, той има и бърз вариант — двеста и осемдесет. Бърз вариант, точно така го каза. А това веднага наклони везните в полза на деветдесет и четири. Съвсем скоро щях да пътувам всяка сутрин с един от тези два автобуса до Университета. В Студентския град те спираха на една и съща спирка и се движеха толкова често, че това влизаше в разрез с всичките ми представи за градски транспорт от досегашния ми живот. Съвсем скоро щях да избирам в кой от тях да се кача, в зависимост от това в кое крило на Университета имам лекции. Деветдесет и четири спираше на булевард „Руски“ и беше по-удобно, ако трябваше да отида в южната или централната част на огромната сграда, а осемдесет спираше на „Шипка“ — току до вратата на „коневръза“, която водеше до северното крило."

"— Накъде си? — попита Ваня.

— Към Студентския град — за лекции и дума не можеше да става.

— Значи можем да пътуваме заедно с осемдесет. Аз слизам на спирката преди МЕИ и се връщам назад с трамвая. Така е по-бързо.

— Къде живееш?

— На улица „Жолио Кюри“. До парк-хотел „Москва“."

"Вечерта той ме покани на гости. Той живееше в сутеренна, много добре мебелирана стая, далече от центъра. Дотам пътувахме през квартали, през които никога не бях минавал. Моите познания за тази част на града приключваха с гара Подуяне, откъдето бях хващал влака за дома. А сега от гарата пътувахме още доста време с тролей, вървяхме пеша покрай някаква жп линия, успоредно с нея имаше улица със странното име „Рилска обител“. Тогава опознавах града и се стремях да запомням имената на всички улици, по които минавам. Улицата, на която живееше Жил, се казваше „Лепенец“. Движехме се в посока почти обратна на Дървеница. Наистина, голям град е София, казах си."

"Деветдесет и четири до кино „Дружба“, оттам две и четиринайсет до площад „Ленин“ и после едно, седем и петнайсет до гарата… "

blagun:

--- Quote from: New_Passenger on 28.03.2018, 16:35:10 ---"Деветдесет и четири до кино „Дружба“, оттам две и четиринайсет до площад „Ленин“ и после едно, седем и петнайсет до гарата… "
--- End quote ---
Грешно! Ако е след изграждането на НДК през 1981- А94 до Хемус, оттам ТМ6 и 9 до гарата, ако е между 1978 и 1981 - А94 до Дружба, оттам ТМ9, 12 и 18 до гарата.

Но схематичната представа на идващите за малко в София за маршрутната мрежа се заключаваше най-вече в трамваите, минаващи пред Халите. Учителите ни ни водеха на подборен кръг на математическа олимпиада от Детското градче-Панчарево до ФМИ (тогава ФММ - семинарията) с А1 до Гео Милев, ТМ4,10 до халите и оттам - ТМ2 и 14 до семинарията - девет дни път с камили. Нищо такова като прехвърляне на А94 на Орлов мост (А120 го нямаше още на Ситняково).

Metan:

--- Quote from: blagun on 29.03.2018, 11:07:29 ---Учителите ни ни водеха на подборен кръг на математическа олимпиада от Детското градче-Панчарево до ФМИ

--- End quote ---
Къде точно в Панчарево се е намирало това градче и какво е представлявало?

abs111:
Между оковръстният път и центъра на СБА отдясно по пътя в посока Панчарево.Дядо ми беше дълги години директор на градчето....

Metan:
Сега останало ли е нещо от него или всичко е разграбено?

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page