Градският транспорт е взаимосвързана система и просто не трябва да спира, както не се беше случвало в последните над 25 години. Това да е частен изобщо не е решение, напротив, води до изключително влошаване на услугата за пътниците дългосрочно, тъй като управлението на транспорта не може да бъде гъвкаво и да отговаря на променящите се нужди на хората. А да не говорим за финансовото изражение на този сценарий.
На теория е вярно, но написаното не важи за София през последните години и към момента. Това с гъвкавото управление го виждаме - трябва да отрежем по 1-2 коли от няколко линии, за да си пуснем планираните нови, поради липса на ресурс. Единствено "гъвкаво" можем да режем от разписания, когато недостигат водачи или автобуси. За финансовото изражение...ами СА гълта много повече от парите ни и работи без стимул да си оптимизира разходите. Докато това не се промени, нямаме валиден аргумент, че много сме плащали за концесия (на който и да е оператор).
Гледам днес разписанията на линии на МТК по съпоставими линии с тези на СА. После се замислям какъв подвижен състав върви по тези линии и какъв е шансът да се падне високоподов или неклиматизиран автобус при едните и при другите. После чета из групите как всеки ден все някъде има открити коли по наряд. После се сещам какъв процент от притежаваните автобуси на МТК и на СА са в изправност и вървят, и за какъв процент плащаме да киснат по сервизите. И после слушам как МТК возели за 1 лев отгоре на километър. Ами, май много повече от парите ми към МТК отиват наистина по предназначение (макар да не ползвам нито една тяхна линия редовно). И не съм техен застъпник, защото написаното важи за всеки частен превозвач през последните 20 години, който си е гонил интереса да си обслужва пробега.
И кметът виждам, че спря да повтаря тая безмислица с намаляването на парите за концесионера, тъй като просто няма аргументи в полза на общинския оператор, който за същите пари в момента не може да гарантира същото ниво. Тъжната истина е, че на СА и 5 лева на километър няма да им стигат, за да гарантират невлошаването на услугата по начина, по който концесиите налагат гарантиран пробег или определено изискване за подвижния състав, а това в крайна сметка играе и за качеството на услугата към пътниците.
Ако някой успее да разкара парашутистите и крадливците от общинските дружества, може да тръгнат и в друга посока нещата. Дотогава изглежда по-вероятно да се наложи успешно идеята за отдаването и на по-голяма част от транспорта на концесия. Да няма изненадани и тогава.