Искрена похвала за водача на 1230 (днес по 64, първа смяна). Беше натрупал сериозно закъснение от предишен курс и не успя да си кара почивката на Зоопарка. През целия обратен курс се опитваше да навакса като се движеше една идея по-бързо. Въобще не се усещаше прекалено ускорение или внезапно спиране, даже бих казал, че това беше едно от най-приятните ми возения на землянски Ютонг (а това ми е най-честата слука на автобус). Пича беше и любезен към хората, които слизаха или се качваха на първата врата! Евалата.
Друго, което имам да коментирам, но не знам дали искам да го категоризирам към похвала, а по-скоро към личния стил на каране, беше честото боравене с ретардера на 1230. От доста време насам не бях забелязал така-грамотното спускане на бул. България от Бояна до Манастирски Ливади. Масово водачите, включително и с BMC Procity 14хх, засилват и после рязко набиват спирачки, за да оберат от скоростта. По принцип от гробищния парк до спирката на Манастирски Ливади това явление се случва 3-4 пъти, със сила достатъчна да накара пътник да хвръкне напред. Но днес нашият водач съвсем спокойно обираше скоростта на автобуса с ретардера на скоростната кутия, като усилваше спирачната сила като наближаваше спирките. Нямаше никакви резки спирачки, а плавно забавяне на движение! За феновете на кутиите Voith, вътре си беше симфония от звуци
