Topics

1

Забавно / Поезия на тема градски транспорт

« on: 06.03.2010, 16:44:32 »

Реших да взема пример от тази тема в един форум за електроника, в която се пише само в стихове. Тук всеки може да пробва поетическите си заложби, най-добре във връзка с насочеността на форума.
Аз ще бъда пръв. Днес четири часа бях квестор на една олимпиада по английски и понеже нямах какво друго да правя, съчиних ето това:


СЛУЧКА С ТРАМВАЙ

(епическа поема с елементи на лирика)

Оня ден, следобед май,
чакам в центъра трамвай.
Него никакъв го няма,
а не сме един и двама -
спирката е пълна с хора.
Аз съм капнал от умора.
Всеки почва да се мръщи -
иска да си ходи вкъщи.
Толкоз време вече мина!
Зяпам в някаква витрина
и прозявам се от скука...
Ей го тука, ей го тука! -
вик на радост аз дочувам.
Да не би пък да сънувам?
Сепвам се, глава извръщам,
моментално се обръщам
и без миг да се помая
аз поглеждам към трамвая.
Гледам го - догоре фраш.
Аз пък нося и багаж...
Как да се кача? Къде?
Та това е ЧКД!
Единично! Срамота!
Нейсе, средната врата
се отвори и успях.
И багажа си наврях.
Някяк си се посъбрахме,
да се сместиме можахме.
Да, но щом трамваят тръгна,
някой ме в ребрата ръгна.
Нищо - мисля си, - ще трая,
вече вижда му се краят -
скоро слизам. Ох, амин!...
Не, бе! Не по Алабин!
Що натам? Не ми е ясно -
тука трябваше надясно,
не направо! А сега
как ще стигнем и кога?
Всеки почва да се мръщи -
трудно ще си иде вкъщи!
Глъчка почва да се чува:
- Накъде сега пътува?
- За промени да сте чели?
Няма никакви табели
ни по спирки, ни в трамвая!
-Не видях и аз, не зная...
-Май е заради метрото...
Мисля си така, защото
оня ден по новините
съобщаваха за дните,
през които ще започнат
(май сега се пада точно)
за метрото да копаят,
докога - и те не знаят...
Много приказки такива
се дочуха. Но не бива
с тях аз вас да занимавам,
а направо съобщавам,
че след туй трамваят спря се.
Нещо лошо спомена се:
- Пантографът се заплете!
Изкомандва се: "Слезнете!".
Много ми дойде това!
Заболя ме и глава.
Слязохме на тротоара.
Всеки почна да се кара
и сериозно да се мръщи -
няма да си иде вкъщи!
Нямах сили, ни душа,
но поех на път пеша...
Тъй историята свърши.
Но преди да съм привършил,
трябва туй да отбележа -
вече почнахме градежа!
В ход е ГЕРБската програма,
в София проблеми няма!
Нека да се каже ясно -
тука всичко е прекрасно!

2

Разни / Панелни и ЕПК сгради и комплекси

« on: 05.01.2010, 21:32:12 »

Тъй като панелните блокове и панелните жилищни комплекси са неразделна част от облика на почти всеки български град и най-вече на София, според мен не е лошо да имаме отделна тема и за тях. Тук можем да коментираме качеството, плюсовете и минусите в планировката на самите сгради и на комплексите, инфраструктурата в тях и т.н.
Като въведение аз ще направя кратък обзор на панелното строителство в София, като изложа това, което знам за него. Ще използвам и снимки, които съм качвал в Уикипедия.

Всички знаем, че след края на Втората световна война България навлиза в период на ускорена индустриализация. Това неминуемо довежда до огромен прилив на население в градовете, което от своя страна води до задълбочаваща се жилищна криза. Поради тази причина държавните органи и научните звена, занимаващи се с изследвания в областта на строителството, започват за търсят начин за бързо и сравнително евтино задоволяване на жилищните нужди. Най-перспективни за тази цел се оказват едропанелните сгради. Първите експерименти със строителство на едропанелни жилищни сгради в България са проведени в периода 1959-1961 г. от Института за типизация и индустриализация на строителството (НипроИТИС) под ръководството на инж. Георги Бранков. Това са добре познатите ни блокове в ж.к. Толстой (експериментални номенклатури “Толстой”, “Толстой 2” и “Толстой 3”), няколко блока на ул. Траен мир, в които са използвани готови обемни елементи, един блок на ул. Найчо Цанов в днешния ж.к. Илинден и няколко блока в Красна поляна (експериментална серия “Красна поляна – 4 етажа”). (За съжаление в момента нямам снимки на тези типове сгради.)

След приключването на експерименталния стадий започва етапът на масово производство на номенклатури от елементи (иначе казано, серии или типове жилищни сгради). Ето кратък хронологически преглед на сериите, произвеждани в София.

Серия Бс-2-63 (обединена). Това е първата номенклатура, предвидена за индустриално производство. Разработена е съвместно от ИПП “Софпроект”, НипроИТИС и Районната проектантска организация в Русе през 1963 г. Сградите изглеждат така:


Производството започва в края на 1963 или началото на 1964 г. в новосъздадения тогава Домостроителен комбинат (ДК) №1 (Военна рампа – Илиянци), чийто капацитет е 6000 апартамента годишно. Сградите са с от 4 до 6 етажа при надлъжно междуосие (ширина на помещенията) 3,6 м и напречно (дълбочина на сградата) 2х5,1 м. Блокове от тази серия са строени в редица изграждани по онова време жилищни комплекси – Свобода, Сухата река, Дружба 1 и др. През 1968 г., след като е предадена първата част на ж.к. Дружба 1, Бс-2-63(обединена) е снета от производство.

Серия Бс-2-64. В края на 1964 г. започва работа Домостроителен комбинат № 2 (Земляне) с инсталация, внесена от СССР, която има капацитет 6000 жилища годишно. За нуждите на този домостроителен комбинат от НипроИТИС е разработена номенклатурата Бс-2-64 за сгради от 6 до 8 етажа. Главната външна отличителна черта на тези сгради е издадената напред стълбищна клетка, в която е поместен асансьорът, който спира на площадките между етажите.
Ето две снимки на бл. 45 в Младост 1, който е от тази серия:


Ндлъжното междуосие тук е по-малко (3,2 м), а напречното е 2х5,76 м. Сгради от тази серия могат да се видят в Младост 1, Мусагеница, Хаджи Димитър и др.

Серия Бс-VІІІ-Сф. През 1964 г. ИПП “Софпроект” започва разработката на нова серия жилищни сгради, базирана на Бс-2-63 (обединена), за нуждите на ДК1. Това е номенклатурата Бс-VІІІ-Сф. Нейното производство започва през 1966 г.
Снимки на блокове от тази серия:


Бс-VІІІ-Сф притежава същите характерни особености като предходната серия, но етажността е увеличена (до 8 етажа), от фасадите са премахнати лоджиите, а фасадните панели са с характерно мозаично покритие. Подобрена е и вътрешната планировка на сградите. До 1968 г. Бс-2-63 (об.) и Бс-VІІІ-Сф се произвеждат паралелно. Серията Бс-VІІІ-Сф е снета от производство в ДК1 през 1972 г. Такива блокове има в Младост 1, Света Троица, Дружба 1, Илинден, Красна поляна и др.

Серия Бс-2-69. По време на производството на сгради от Бс-2-64 е отчетено, че вътрешната планировка не е оптимална и че често пъти ширината на помещенията (3,2 м) не е достатъчна. Затова през 1969 г. от НипроИТИС е извършена преработка, резултат от която е серията Бс-2-69. Външният вид на сградите от тази серия почти не се различава от този на предходната Бс-2-64. Единственият нов елемент е междуосието 3,6 м, което се появява наред със старото 3,2 м и така някои помещения стават по-широки.
Снимки:


Серията е внедрена в производство в ДК2 около 1971 г. Такива сгради има в много райони на София (разширенията на Младост от 70-те, най-вече Младост 2, всички микрорайони на Люлин без 4 и др.). Производството е прекратено през 1980 г.

Серия Ос-68-Гл. В края на 60-те години в ДК1 е организирана линия за производство на едропанелни общежития и жилищни сгради от оборотния фонд за новобрачни семейства. Във връзка с това от КНИПИАТ “Главпроект” е разработена серията Ос-68-Гл, по която са изградени много общежития в Студентски град и другаде.
Снимка на общежитие от тази серия:

Снимка на жилищна сграда за новобрачни семейства:

Тази серия е снета от производство в края на 70-те години (най-вероятно през 1978 или 1979 г.).

Серия Бс-69-Сф. През 1969 г. ИПП “Софпроект” завършва разработката на поредната номенклатура, предназначена за ДК1, която трябва да замени Бс-VІІІ-Сф. Бс-69-Сф е внедрена в производство през 1972 г. Тази серия (заедно с модификациите си) е най-дълго и най-масово произвежданата в историята на българското панелно строителство. След внедряването й в ДК1 по нея започва работа и новообразуваният през 1975 г. ДК3 (Гара Искър), а през 1980 г. – и ДК2, като по този начин постепенно заменя всички предишни серии, произвеждани в София. На практика няма софийски жилищен район, в който да няма сгради от тази серия. С течение на времето тя е усвоена и в много други градове на страната (Пловдив, Добрич, Кюстендил и др.).
Ето една “класическа” снимка от 1974 г. (бл. 331 в Люлин 3):

През 1977 г. ИПП “Софпроект” започва разработката на нова серия жилищни сгради, основана на отворената типизация, която дава възможност за много по-голямо разнообразие в облика на сградите. По различни причини тази серия така и не е внедрена в производство. В резултат на това Бс-69-Сф (в различни модификации – Бс-69-Сф-Уд-83/85, Бс-69-Сф-Уд-БП-87 и др.) не слиза от поточната линия в продължение на 20 години (до началото на 90-те).

3

Трамвайна инфраструктура / Трамвайно трасе Люлин-Модерно предградие-Фондови жилища

« on: 14.08.2009, 22:28:41 »

Не знам къде е мястото на това съобщение и затова откривам нова тема. Така или иначе отделна тема по този въпрос няма. Ако някой от форумното ръководство прецени, нека премести темата някъде.

Във "Вестник за Люлин" се е появила статия за трамвая в Модерното (журналистът смята, че това е трамвай до Надежда, но както и да е ).

Трамвайна връзка от Люлин до Надежда

Скоро ще стартира процедура по изменение на градоустройствения план

 

Предвижда се отварянето на нов участък от трамвайна линия, която ще свърже Люлин с квартал Надежда. Преди да се стигне на изпълнението на проекта, трябва да се премине през редица мероприятия. За сега е внесен проект за изменение на плана за регулация на участъка, по който ще бъде градено трасето. Трамвайна връзка ще бъде с обхват от улица „Арх. Георги Ненов по бул. Панчо Владигеров, ул. Черни Дрин, ул 30019, ул Щрос Майер до бул. Скопие, с прилежащите урегулирани поземлени имоти. Предложението е публикувано в „Държавен вестник” и заинтересуваните могат да направят писмени възражения и искания по проекта в едномесечен срок след обнародването му.

От районна администрация Люлин обясниха, че в по-голямата част на трасето няма частни имоти, което би трябвало да улесни преминаването към следващ етап от изграждането на трамвайната връзка. Частните имоти са предимно в края на първия участък, след караулката на границата с община Връбница.

Предложението за удобен транспорт между нашия квартал и кв. Надежда е внесено от ОФ Софпроект, инвеститор е столична община, а директор на проекта е г-н П. Терзиев. Изложен е в четири общини. „Люлин”, „Връбница”, „Илинден” и „Сердика”.

От Столична община съобщиха, че такива проекти не са обвързани със срокове, тъй като част от плановете се залагат в период от 50 години напред. Напомниха също, че в Люлин е добре да бъде развиван вътрешноквартален транспорт, който да обслужва гражданите и да ги свързва с метрото. Такава беше експерименталната автобусна линия 115. От дирекция транспорт съобщиха, че подобни начинания не струват скъпо, а са изключително полезни на гражданите.

Приложена е снимка на транспортно-комуникационния проект на трасето - http://lulin.info/wp-content/uploads/2009/08/tramvaj-lulin-nadejda.jpg

4

Идеи / Организация на движението след затварянето на Лъвов мост

« on: 05.03.2009, 23:15:10 »

Както знаем, това първостепенно по значение за София кръстовище ще бъде затворено в близко бъдеще (може би още тази година), при това за доста дълго време. Както е известно, оттам минават превозните средства по много линии на градския транспорт (автобуси 11, 53, 60, 78, 85, 86, 213, 214, 305, 309, 310, 313, 404 и 413, тролейбуси 6 и 7, трамваи (засега) 1, 2, 7 и 18), както и огромен автомобилен поток. Към момента, при неизграден пробив "Данаил Николаев" Лъвов мост няма алтернатива.
Нека тук коментираме и даваме идеи за евентуалната организация на движението, която трябва да се въведе след затварянето на Лъвов мост.

5

Пътна инфраструктура / Пробивът "Данаил Николаев"

« on: 13.04.2007, 09:45:32 »

Някой знае ли какъв е проектът за този пробив? На картите за ремонтите през миналото лято трасето му беше дадено като права отсечка, свързваща Сточна с Централна гара, а по ОУП пробивът е до ул. Козлодуй и след това се използва съществуващата ул. Константин Стоилов. Кой от двата варианта ще се изпълни?