1
Забавно / Поезия на тема градски транспорт
« on: 06.03.2010, 16:44:32 »
Реших да взема пример от тази тема в един форум за електроника, в която се пише само в стихове. Тук всеки може да пробва поетическите си заложби, най-добре във връзка с насочеността на форума.
Аз ще бъда пръв. Днес четири часа бях квестор на една олимпиада по английски и понеже нямах какво друго да правя, съчиних ето това:
СЛУЧКА С ТРАМВАЙ
(епическа поема с елементи на лирика)
Оня ден, следобед май,
чакам в центъра трамвай.
Него никакъв го няма,
а не сме един и двама -
спирката е пълна с хора.
Аз съм капнал от умора.
Всеки почва да се мръщи -
иска да си ходи вкъщи.
Толкоз време вече мина!
Зяпам в някаква витрина
и прозявам се от скука...
Ей го тука, ей го тука! -
вик на радост аз дочувам.
Да не би пък да сънувам?
Сепвам се, глава извръщам,
моментално се обръщам
и без миг да се помая
аз поглеждам към трамвая.
Гледам го - догоре фраш.
Аз пък нося и багаж...
Как да се кача? Къде?
Та това е ЧКД!
Единично! Срамота!
Нейсе, средната врата
се отвори и успях.
И багажа си наврях.
Някяк си се посъбрахме,
да се сместиме можахме.
Да, но щом трамваят тръгна,
някой ме в ребрата ръгна.
Нищо - мисля си, - ще трая,
вече вижда му се краят -
скоро слизам. Ох, амин!...
Не, бе! Не по Алабин!
Що натам? Не ми е ясно -
тука трябваше надясно,
не направо! А сега
как ще стигнем и кога?
Всеки почва да се мръщи -
трудно ще си иде вкъщи!
Глъчка почва да се чува:
- Накъде сега пътува?
- За промени да сте чели?
Няма никакви табели
ни по спирки, ни в трамвая!
-Не видях и аз, не зная...
-Май е заради метрото...
Мисля си така, защото
оня ден по новините
съобщаваха за дните,
през които ще започнат
(май сега се пада точно)
за метрото да копаят,
докога - и те не знаят...
Много приказки такива
се дочуха. Но не бива
с тях аз вас да занимавам,
а направо съобщавам,
че след туй трамваят спря се.
Нещо лошо спомена се:
- Пантографът се заплете!
Изкомандва се: "Слезнете!".
Много ми дойде това!
Заболя ме и глава.
Слязохме на тротоара.
Всеки почна да се кара
и сериозно да се мръщи -
няма да си иде вкъщи!
Нямах сили, ни душа,
но поех на път пеша...
Тъй историята свърши.
Но преди да съм привършил,
трябва туй да отбележа -
вече почнахме градежа!
В ход е ГЕРБската програма,
в София проблеми няма!
Нека да се каже ясно -
тука всичко е прекрасно!
Аз ще бъда пръв. Днес четири часа бях квестор на една олимпиада по английски и понеже нямах какво друго да правя, съчиних ето това:
СЛУЧКА С ТРАМВАЙ
(епическа поема с елементи на лирика)
Оня ден, следобед май,
чакам в центъра трамвай.
Него никакъв го няма,
а не сме един и двама -
спирката е пълна с хора.
Аз съм капнал от умора.
Всеки почва да се мръщи -
иска да си ходи вкъщи.
Толкоз време вече мина!
Зяпам в някаква витрина
и прозявам се от скука...
Ей го тука, ей го тука! -
вик на радост аз дочувам.
Да не би пък да сънувам?
Сепвам се, глава извръщам,
моментално се обръщам
и без миг да се помая
аз поглеждам към трамвая.
Гледам го - догоре фраш.
Аз пък нося и багаж...
Как да се кача? Къде?
Та това е ЧКД!
Единично! Срамота!
Нейсе, средната врата
се отвори и успях.
И багажа си наврях.
Някяк си се посъбрахме,
да се сместиме можахме.
Да, но щом трамваят тръгна,
някой ме в ребрата ръгна.
Нищо - мисля си, - ще трая,
вече вижда му се краят -
скоро слизам. Ох, амин!...
Не, бе! Не по Алабин!
Що натам? Не ми е ясно -
тука трябваше надясно,
не направо! А сега
как ще стигнем и кога?
Всеки почва да се мръщи -
трудно ще си иде вкъщи!
Глъчка почва да се чува:
- Накъде сега пътува?
- За промени да сте чели?
Няма никакви табели
ни по спирки, ни в трамвая!
-Не видях и аз, не зная...
-Май е заради метрото...
Мисля си така, защото
оня ден по новините
съобщаваха за дните,
през които ще започнат
(май сега се пада точно)
за метрото да копаят,
докога - и те не знаят...
Много приказки такива
се дочуха. Но не бива
с тях аз вас да занимавам,
а направо съобщавам,
че след туй трамваят спря се.
Нещо лошо спомена се:
- Пантографът се заплете!
Изкомандва се: "Слезнете!".
Много ми дойде това!
Заболя ме и глава.
Слязохме на тротоара.
Всеки почна да се кара
и сериозно да се мръщи -
няма да си иде вкъщи!
Нямах сили, ни душа,
но поех на път пеша...
Тъй историята свърши.
Но преди да съм привършил,
трябва туй да отбележа -
вече почнахме градежа!
В ход е ГЕРБската програма,
в София проблеми няма!
Нека да се каже ясно -
тука всичко е прекрасно!












).