Здравейте,
След точно 10 години, плюс-минус няколко секунди, бих искал да се представя отново, въпреки че очевидно не съм забравен.
Казвам се Васил и съм на 27 години. Роден съм в град Русе, където със семейството ми живяхме докато навърших 7 години. Тогава се преместихме в София. Живял съм в непосредствена близост до пазар Младост 1, както и в сърцето на ж.к. Младост 1А. От над 10 години живея в ж.к. Обеля 2, в близост до трамвайното ухо на
ТМ6. Тъй като вече съм сгоден, със семейството ми и годеницата ми обмисляме различни варианти за развитие на т.нар. “жилищен въпрос”, което се оказва доста трудно от гледна точка на състоянието на имотния пазар.
Сватбата още не е планирана. Може би ще е края на лятото, началото на есента през следващата година.
Ако трябва да опиша професионалния ми интерес с няколко думи, бих казал, че се интересувам от изследване на човешкото поведение. Завършил съм бакалавър по Социология, както и две магистратури – по Психология и по Културология.
Някак си намирам за необходимо да споделя политическите си възгледи. Моите политически нагласи са смесени. Това е термин, който описва човек, чийто идеи изразено попадат и от двете страни на политическия спектър, но по-далече от центъра. Различно е от центрист, който обикновено търси компромисни решения в средата на спектъра. В никакъв случай не подкрепям политическата система, която официално е управлявала България между 1947 г. и 1991 г. Това са годините, в които е променена Конституцията на България и затова ги използвам като референция за официални хронологични граници, въпреки че на практика въпросният режим е започнал своето управление преди това. В никакъв случай не подкрепям или агитирам за връщането на същото или подобно държавно управление. В същото време този период от българската история е обект на сериозен изследователски интерес от моя страна. Смятам, че е важно да се изследват подобни политически режими като така може да се разберат много детайли за поведението на хората. По същата причина изследователски интерес за мен представлява и управлението на Германия (както и на другите страни, които изразяват сходна идеология, и по-късно се присъединяват към Германия), което е довело до събитията от Втората световна война. Надявам се, че се подразбира, но все пак ще отбележа, че по никакъв начин не подкрепям и тази идеология. С изненада установих, че по време на изучаването на бакалавъра си по Социология всъщност разглеждахме много и най-различни детайли и аспекти от историята на България между Втората световна война и началото на деветдесетте години на XX век. Имахме десетки задачи, курсови работи, анализи и други подобни по темата по най-различни дисциплини в университета. Научих много важен урок от преподавателите. Те ни обясниха, че не трябва да се опитваме да отговаряме на въпроса дали “тогава” е било по-добре или по-зле от сега. Този въпрос е невалиден. Правилните изследователски въпроси са: Кои са хората, които смятат, че са живели по-добре във въпросния исторически период и защо? Кои са хората, които смятат, че са живели по-зле и защо? Какви са социално-демографски характеристики в исторически и в настоящ план и на двете групи? Мисля, че вече имам доста пълноценни отговори на тези въпроси. Обмислям, но все още не съм решил със сигурност, да продължа моето образование и в докторска степен. Със сигурност бих искал това да се случи при преподавателите по дисциплината Историческа социология на социализма в България. Първо да стана помощник на преподавателите, а след време – защо не и основен преподавател по дисциплината. Определям себе си като доста добър историк на политическия режим, който официално е управлявал България между 1947 г. и 1991 г. Разглеждал съм хиляди документални източници, включително такива от държавния архив, като и съм разговарял с хиляди хора по темата. Смятам, че трябва да се положат усилия за максимално обективно разглеждане и представяне на историята на този период, тъй като в общественото пространство циркулират най-различни фалшиви информации. Изразен привърженик съм на демокрацията. В същото време смятам, че случващото се не представлява истинска демокрация и това е валидно не само за България, но и за почти целия свят. Огромен критик съм на съвременното състояние на капиталистическата система. Отново по време на изучаването си на бакалавъра по Социология сме разглеждали този въпрос от различни ъгли и чрез специфичните за Социологията изследователски методи. Любопитен факт е, че значителна част от критиците на капиталистическата икономическа система са социолози по образование.
В професионален план досега съм се занимавал с три дейности:
- Анкетьор – правих анкети за различни изследователски агенции, които провеждат социологически и маркетингови проучвания. Няколко години бях и ръководител на екип от анкетьори. Бих посъветвал всички да гледат на резултатите от проучвания с голяма доза съмнение. Причината за това не е нагласяване/натъкмяване на данните, за което не мога да твърдя дали се случва или не, тъй като не съм работил на такова ниво от процеса. Причината за моя съвет е изключително ниското качество на работа на анкетьорите от цяла България. Всички агенции работят с едни и същи анкетьори. Малко не ми достигна да направя 10000 анкети.
Това беше изключително интересно и поучително занимание за мен. Освен контакта с всички тези хора, аз научих още много. Някои от прочуванията, по които съм работил като анкетьор, се изпълняваха по домовете на хората. Обикалял съм всички квартали на София, както и на други населени места в област Софийска. Няколко пъти екипът ми беше изпращан да прави анкети в други областни градове. Най-далече сме стигали до Враца, Пловдив, Благоевград. Влизал съм в стотици блокове и съм виждал неща, които никога не съм си представял. Многократно съм попадал на любезни и гостоприемни хора, които проявяваха интерес да си поговорим и отвъд самата анкета. Когато съм имал време, съм се възползвал от това и след приключването на анкетата с такива хора сме обсъждали най-различни теми. Поне 3000 са тези респонденти, с които съм разговарял допълнително след като съм приключил служебната си задача да им направя анкета. Особен интерес за мен бяха хората на възраст над 40-45 години. - Доста дълъг стаж в агенция за маркетинг и реклама. Това, което мога да отбележа по темата е, че всичко, което някой си е представял относно манипулациите, които бизнесът извършва към своите потребители за да купуват повече, е напълно вярно. И всъщност е много по-сериозно от представите на средностатистическия човек за манипулации.
- Управление на човешки ресурс, с което се занимавам и до днес. Става дума за същинското управление на хора, а не за административната част от дейността, която редовно се поставя под същия етикет. Второто е по-скоро счетоводна работа, която се среща и под термина ТРЗ (труд и работна заплата).
В сферата на любителските ми интереси си остават с пълна сила общественият транспорт и градоустройството.
Второто също беше засегнато в образованието ми по Социология под формата на различни задачи и курсови работи по някои учебни дисциплини. Смятам, че специалисти от сферата на социалните науки, които се занимават с човешкото поведение, трябва все повече да участват в процесите на планиране на градския дизайн. Ако тези процеси се изпълняват само от специалисти с техническо образование, има опасност да се пропуснат важни социални и културни особености. Връщайки се назад в това, което съм писал във форума виждам, че дори с базовите си тогава познания съм имал доста добри попадения, които са се оказали верни от гледна точка на времето. Не искам това да звучи като “видяхте ли, аз ви казах”, ами по-скоро като показател за необходимостта от разбиране на специалист от социалните науки в поле, което на пръв поглед изглежда по-скоро техническо. Като цяло смятам, че социалните науки са малко пренебрегвани, а в същото време те са полезни за управление на всички обществени процеси и трябва да са на много по-преден план в политиката. Не изключвам възможността някой ден да се занимавам и с политика
– особено в сферата на транспорта и градския дизайн.
Може да прозвучи малко странно, но бих искал да изразя и една нетрадиционна благодарност.
Благодарен съм за това, че съм оставил такъв осезаем отпечатък в този интернет форум! Виждам как от време на време се случва моята особа да се преписва на някой друг потребител. Колкото и нескромно да звучи обаче, оригиналът е само един.
Ще се радвам отново да се включвам в дискусиите на форума. Не се притеснявайте – със сигурност нямам това време, което имах в ученическите си години, и няма да пиша нито толкова много, нито толкова дълги постове. Не използвайте настоящия пост като показател за това. Целенасочено го написах толкова дълъг, за да си припомним добрите стари времена.
С пожелание към всички да бъдете здрави!
Поздрави,
Васил
(vasko от Обеля)
П.П. Написах това в скобите под името ми заради една случка от преди вече доста години. Пътувах в трамвай като бях седнал на седалка в близост до ватманската кабина. Ватманът разговаряше с негов колега, който стоеше пред кабината. Опитвам се да цитирам управляващия ватман по спомен, но не гарантирам за точност на цитата: “Има някакъв пикльо Васко от Обеля, който постоянно ни снима и ни изтипосва в интернет. Трябва да разберем кой е да му бием два шамара!”
Другият ватман изрази съгласие по въпроса, но и двамата не знаеха, че въпросната особа седи само на 3-4 метра от тях.
