5476 като го виждах по пътя, лошо ми ставаше. Наистина беше неописуемо ужасен. От всичките високоподови развалини, наети от ДАП, той беше най- ужасният.
Беше издръжлив, защото не е посещавал бокса, но иначе си беше пълен с проблеми. И това не се отнася само за него.
Тонито явно прекалено много се е превземал откъм темата "Мерцедеси- издръжливост".
Винаги съм харесвал старите автобуси на транса и на която и да е фирма въобще, но факт е, че са нищо повече от отпадъка на Западна Европа. 2 десетилетия варненци караха и се возеха на бракувани в чужбина рейсове, повечето от които се движеха полуумрели.
Автопаркът беше шарен и интересен, защото транса купуваха таралясници от сто хиляди места.
Всичко, което си написал тук е абсолютно вярно и подкрепям с две ръце!
Първо, 5476, заедно с "КЕН-овете" (Майнц) бяха произведени 1987 г.
От тогава до 2004-2005, когато бяха купени от Транстриумф са минали 17-18 години експлоатация някъде другаде.
Второ, хич не искам да говоря за Тони в минало време (но, уви...).
Редовно имахме тези спорове. Особено когато дойдоха В 819* РК, после Дюселдорфският и другият от Майнц (В 0356, 0357 РМ). После и В 69** РМ и т.н. По-стари, по-древни, по-миризливи, високи и без много отваряеми прозорци и от автобусите в текуща експлоатация към него момент... 2010-та, 2011-та с покупки, аналогични на... 2005-та...
"Ако МАНовете са толкова хубави, защо купуват тези (O405 и разновидностите), а не любимите ти МАН!?"
И тъй като за разлика от него, аз нямам техническо образование, изхождах винаги от гледната точка на пътник, да не говорим, че тогава бях и на 17, 18, 19 и т.н.
А аз като пътник най-много харесвах дизайна на салона на МАН, външният им вид (фасонът им много ми харесваше и продължава да ми харесва), а и качеството им никога не е било чак толкова лошо, въпреки шофьорското мрънкане.
Това беше и основен аргумент при разговора ми с различни шофьори.
Те, разбира се, се друсаха всеки ден по 8-9 и дори 11 часа, кой съм аз, че да им казвам кой автобус какъв е? И защо е или не е добър и с какво?
Някакъв обикновен фен, който снима.
Тони освен на Линжебус Швеция червените (4162, 8155) и 8157, много харесваше В 4915 СТ, В 6086 КА, после и други. В 6916 РМ например беше някъде на този пиадестал и всичко останало беше значително по-надолу.
В 4162 СР беше 1991-ва година например, доста по-нов.
Трето, с тези аргументи и до днес хората твърдят, че Икарус 280 е най-добрият автобус, който някога е съществувал.
Аз съм тук не само за да оспоря това твърдение, а да кажа, че са ужасни и ужасяващи съветски трошки, които НАЙ-ПОСЛЕ след над 30 години тормоз и студени зимата, си намериха майстора!
Икарус са едни от най-лошите автобуси, а и тролеи, в които съм се друсал някога - и преди, и сега! Дори спрямо BMC!
Да кажем, че към тролеите Икарус 280 ГАНЦ бих бил по-снизходителен, тъй като тролеите като цяло са по-екологичен транспорт. Но само от това съображение!
Четвърто, в цялата си история, Транстриумф до преди покупката на Ивеко/Ирисбус Цителис имаха само и единствено втора и нагоре ръка автобуси ЕВРО 0-1 примерно, които не покриваха стандартите и регламентите на ЕС.
Най-големият, чисто исторически парадокс е, че Коско бяха първите, които купиха Цитаро във Варна.
Коско, които бяха най-лошият частен превозвач, тъй като нямаха добра експлоатационна база, нито пък особено добър автопарк.
Спомняте ли си, че в една люта зима, техните Грефове бяха 2 и се движеха на 148 веднъж на час!!!?
И бяха супер фрашкани с пътници във време, в което нямаше да видиш Тесла и някои булеварди бяха още по-разбити от сега! Бяха заваляли оплаквания...
Дори помня безумието ГТ да летят с Делтакар на линия 17, 17А, 46 и 60 непосредствено преди да им вземат завинаги тези линии и техният транспортен дял.
В защита на Транстриумф, тяхното отношение към работата беше доста професионално с много малко издънки през тези години.
Това по отношение на оперативната работа и следва да похваля голяма част от служителите им.
Тези екзотики дълъг автобус на линия с пътници за къс (10), сола на линии с пътници като за миди (33, 35) или за съчленени (209, 8 лятото, 118 в пиков час, 148 дори) бяха продукт от добре организирани резерви, които да могат да покрият курсовете, ако на някой шофьор му ставаше лошо или автобусът нещо се счупи. Спотингът и дебненето беше много "секси", тъй като нямаше камери както сега и ако не си на "Девня" и до кухнята, нямаше как да знаеш какво ти готвят за следващият курс.
Респективно - Бриз за 148, 118, 209 и др.
Всъщност, диспечерската част беше едно от най-интересните за мен неща в цялата система. Макар и да съм работил като диспечер в логистиката, винаги ме е вълнувала организационната част предвид мащаба - да си отговорен за толкова много превозни средства и шофьори и да се налага да правиш рокади под напрежение.
Пето, все по темата.
И преди съм го казвал и хора като Николай Попов сигурно биха ме подкрепили, но Златни пясъци - Травел беше много симпатична фирма.
Ако днес се засечете със Станислав Ставрев с перчема, който битуваше на 39 на млади години на старият Ивеко М23... той, а и много други шофьори като Гошо Брадата, Добрин и т.н. ще могат да ви разкажат колко по-различно беше всичко тогава.
409 беше бърз автобус, пропускаше спирки. Обслужваше се от КЕНТА.
Даже аз и майка ми от Делфинариума сме чакали и изпускали В 4993 КС или В 4995 КС само и само да ми угоди на каприза да се возя на КЕНТА, с ония смотани легени. Но триврато соло с тапицирани/мокетни плоскости и едно крило с високи стъпала.
Страшно симпатична предница!
Но ръчна кутия...
По 209 - Икарус, В 1869 КВ, В 9865 АТ (който беше мноооого добър или поне харесван от мен!), "аквариумите"...
По 39, 58, 43 - Ивеко М23, най-селските, друсливи и еднотипни сини и сиви двуврати високи парчета.
Vanhool-а (В 2058 КВ) беше като извънземен.
Тук стана дума по-рано за В 1871 КВ. Ами той беше най-лош от Нюрнбергските или поне най-захабен, но в началото не бяха така.
Там на злобни и агресивни кондуктори или персонал също не мога да кажа, че съм попадал.
Но фирмата беше купена през 2008 от Транстриумф. С това бяха "купени" и шофьорите.
Някои от последните дни на В 5598 СМ, В 3886 КА, В 3453 КА, В 0134 СН и колцина други бяха преминали в Златни пясъци - Травел!
Шесто, на целият този фон, много държа да кажа и подчертая, че днес във Варна може да имаме изчезнали или разредени линии...
Може натискът върху шофьорите да се е засилил и да нямат право на онези своеволия от онези години...
Може никога повече да не върнат 86 например. И да имаме много редовно 12 за сметка на 2.
Но никога не сме имали по-добър подвижен състав!
Днес се возим на метанови, 95-99% на нископодови автобуси. Триврати сола, четириврати съчленени със задноразположени двигатели.
Автобуси с климатици и на метан!
ГТ днес има автопарк с автобуси със средна възраст под 15 години.
Возим се на електрически автобуси!
На които (електрическите), хайде, не съм фен, но всеки ден бих предпочел пред която и да е от всичките изброени трошки и антики като споменатите по-горе, а и онези за които бях написал фермани в предишните си коментари!
Винаги бих предпочел сегашните тролеи Соларис пред Шкода 14тр и 15тр, дори и заради 14тр и 15тр да бях проявил интерес към ГТ преди повече от 20 години...
И да, много съжалявам, че Лозанските МАНове никога повече няма да бъдат част от родният, домашен пейзаж.
Но се радвам, че изобщо някога сме ги имали! Благодарение на Транстриумф!
Ако имах онова време и онази свобода (каквато имах и тогава), със сигурност щях да прекарам повече часове и с повече средства дори бих купил такъв за частна експлоатация на ретро линия във Варна например по подобие на Сдружение ГТИ и техният велик O305G.
Но затова днес говоря и разказвам с такова вълнение и възхищение към тогавашната технология, която е била много добра за времето си...
Същото мога да кажа и за НЛ202 от Цюрих - триврати, нископодови сола, които бяха красив цвят във високоподовият, двуврат, масов соло пейзаж.
Също подът на старите МАН с двигател отзад и задвижване на средния мост неизбежно е по-висок от O305/405G заради необходимостта от карданен вал под пода в задната част за предаване на въртящият момент от двигателя. Подобен недостатък имаха и автобусите Рено с два задвижвани моста. 
...и затова, към много други фактори и причини за съжаление, бяха обречени на по-кратък живот.
