Майка ми обясняваше, че думата "хакер" идвала от българска "ХАК" (смислово "Хак да ти е!") и никакви професионални аргументи (мои) не биха и променили мнението. Ако намесим дори книгата "Катедралата и базарът" или друга информация позовавайки се на източници, че дори "хакер" трябва да се нарича "кракер", защото хакерът е добър компютърен специалист - още по-зле би станало!
Е то в леко хумористичен аспект погледнато - хакера може да ти го "нахака" много директно така че не е далеч от истината. Но си прав че хората и идея си нямат за какво точно иде реч - нито с компютри, нито с подвижен състав.
Между другото - ПТД като съкращение какво точно трябва да е - "тягов двигател" ми е ясно, ама това П отпред ми се губи.
И да не би ли могло специалист да се изкаже какъв им е проблем на ЗиУ-тата защото тук стигаме до локумизации
ПТД = Постоянно токов двигател. Както се разбира е двигател захранван с постоянен ток
Променливотоковите двигатели са два вида:
- Синхронни двигатели - където скоростта на въртене е като скоростта на въртене на магнитното поле, което е честотата на променливия ток. Ползва се в прахосмукачки, сешоари, бормашини и такива работи.
- Асинхронен - при нея има хлъзгане и пропорционално, но не и равно на скоростта на въртене на магнитното поле
Това са всички мощни променливотокови двигатели - помпи за вода, асансьори и т.н.
Най-голямото предимство на ПТД е, че въртящото се магнитно поле го създават четките между статора и ротора. Съотно скоростта се управлява лесно, защото е пропорционална на големината на тока, която е горе-долу пропорционална на напрежението. Демек при по-голямо напрежение се върти по-бързо. Недостатъка е, че има четки, които го правят лесен за повреждане и нуждата да си правиш постоянен ток, който на дълги разстояния има зафуби - тролеи, трамваи
При асинхронния двигател няма механика между статора и ротора. Предава се енергията индукционно.
Предимство е, че работи с трифазен ток, което е добре да не се претоварва при големи мощности.
Недостатък е, че скоростта на въртене е пропорционална не на напрежението, а на честотата. Съответно включен в контакта ще върти с една и съща скорост.
Затова в миналото се е използвал ограничено - напр. в асансьори, които нямат нужда от промяна на скоростта.
Решението се е появило след появата на микро-процесорната техника през 90-те години.
Т.нар. грубо честотни захранвания.
При тях напрежението се изправя каквото и да е и с помощта на инвертор управляван от МП се генерира такъв ток и напрежение - амплитуда, честота и фаза - че да се постигнат всички нужди по управлението на асинхронния двигател.
Примерно скорост на въртене, посока на въртене, скорост на изменение на скоростта и т.н.
Така в съвременните тролеи, трамваи, метро влакове се използват асинхронни двигатели и се постига КПД на двигателя близко до 100%. Точно благодарение на тях има тротинетки дето летят по улиците на един акумулатор.
Ако бяха с ПТД трябваше да се ползват резистори или в най-модерния случай тиристорнии управления, които чрез ШИМ (широчинно-импулсна модулация на импулси получени от постоянен ток) променят параметрите на постоянния ток на ПТД-то. Ама тиристорите сепочвяват в края на 80-те години за тая работа - преди се ползваха резистори, които се превключваха с контактори.
R(съпротивеление) = U (напр.) / i (ток) - закон на Ом
При напрежение 200V и ток 10 А (примерни) = R=20 om
P (мощнист) = U*I = 200*10=2000W = 2 KW
Демек едни груби сметки ти описаха съпротивление от 2 KW и 20 ома. Това в практиката се нарича реотан на ек. печка.
Значи ако нямаш тиристорно управление за ПТД ти трябват съпротивления подобни на реотани на печка, които да греят докато работи двигателя.
Това първо много сваля КПД-то щото греенето = на отделяне на енергия в околната среда под формата на топлина.
Другото VPeichev го е обяснил по-добре - за пода, паленето и т.н.
Като дойде лятото - юли, август и като се качваш на някой метровлак от старите съветски - постой за 1 секунда на отворената врата и перона да усетиш жегата дето лъхва отдолу.