Show Posts

This section allows you to view all posts made by this member. Note that you can only see posts made in areas you currently have access to.


Messages - Balkanton

Pages: [1] 2 3 ... 114
1
Нещо неочаквано - автобус на "Балкантурист", видимо от предвоенната епоха или от времето на самата война. Възможно е това да е национализирана машина, използвана в първите години след сформирането на "Балкантурист" (1948 г.).
Източник: Форум Аспирин

2
Автобуси / Re: Skoda RTO 706
« on: 22.07.2026, 10:53:48 »
За идентифициране на мястото: междуградска Шкода 706 РТО. Регистрационният номер може би започва със Сф (Софийски окръг), а и едно от направленията на табелите на автогарата е София, тоест вероятно е в Софийски окръг.
Източник: Форум Аспирин

3
София №840 и Чавдар с необичайна ливрея пред бившите общежития на Електротранспорта до депо "Банишора"
Източник: Форум Аспирин

4
Две снимки от Форум Аспирин.

5
Нещо, което не помня да сме засичали - трамвай по линия 4 на ул. "Клементина" - 1929 г. Снимката е изпратена за спомен от кондуктора, присъстващ в кадъра, на негови познати.
Източник: BalkanAuction

6
Нещо от най-ранната история на "Балкантурист" - краят на 40-те/50-те с редкия за България Renault 215D. Такива бяхме засекли на снимки от края на 50-те на тогавашната автогара на Пловдив, където се ползват вече видимо за междуградски транспорт.
Източник: Любомир Юруков

Добавям и друга снимка на такова Рено на Балкантурист, вероятно е споделяно и по-рано - напрактика няколко поста по-горе.

7
Икарус 180 с регистрационен номер ПБ 0355 - според мен от най-първата доставка за България от десет броя от декември 1966 г. - с извивка на червената ивица под шофьорския прозорец и върху първа врата + липса на двете челни помощни ръкохватки под основите на чистачките за достъп до горната част на предницата. От тази доставка има два в Русе и във Варна. Възможно е дори от тази първа партида да не са постъпили в София, а едва от втората от началото на 1967 г., при която тези ръкохватки вече са налице.
Източник: Форум Аспирин.
Появи се още една снимка на същия екземпляр, видимо на известен брой години вече.
Източник: "Наше минало"

8
Чавдар B 13-20 в Ловеч през 1982 г. Автор и притежател: Милко Недялков.
Странна разцветка - изцяло бяла?

10
Преди известно време открих онлайн платформата на Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив, в която са качени доста стари издания, включително цели поредици от стари вестници. Благодарение на търсачката, успях да стигна до неизвестни доскоро за мен дебати за проектиране на трамвайна система в града в началото на 30-те години. Тези дебати са отразени плътно на страниците на „Пловдивски общински вестник“ между 1930 и 1933 г., като всеки, който се интересува, би могъл да се запознае подробно с идеите за електрическа транспортна мрежа. На страницата с всички броеве на вестника можете да напишете думата „трамвай“ в полето „Търсене в съдържанието" и ще ви излязат една дузина броеве, в което тази дума фигурира.
В брой 39 на вестника от 10 април 1930 г. е публикуван „Проект за направата на трамвай в гр. Пловдив“, изготвен от инженерите Иван Попов и М. Кьосеиванов. Всъщност проектът разглежда три хипотези като се опитва да направи сравнение между тях с цел да се изведе най-подходящия. Трите възможности са:
А) Релсови трамваи с двойна линия по главната улица;
Б) Релсови трамваи с единични линии;
В) „Безрелсови трамваи с тролей“ (Тролейбуси).
Трасетата са четири:
1.   между Централна гара и гара Филипово през Джумаята и моста на Марица – 4360 метра;
2.   от Държавната болница до Гробищата, през ул. Гладстон и Мария-Луиза – 3000 метра;
3.   от речните бани до Разсадника, през ул. Св. Георги, 6-ти септември, Хр. Г. Данов, Любен Каравелов, Чирпан – с обща дължина 2760 метра;
4.   от квартал Лаута до градината Цар Симеон, където ще се слива с идващия от гарата трамвай – 1360 метра.
Предвижда се брой необходими коли – във вариантите А и В – по 13, във вариант Б – 12 бр. Посочени са доста други подробности и технически параметри. В заключение се стига до извода, че най-подходяща за онзи етап от развитие на града е изграждането на „трамвайна тролейбусна мрежа“ – тоест на тролейбуси. Тук е видно, че тролейбусите се приемат като производни на трамваите, като „вид трамваи“, защото под епитета „трамваен“ се включва и тролейбусната технология. Но тъй като в последствие се налага различно отношение към трамвайния и към тролейбусния проект, вторият лексикално все повече се еманципира като самостоятелен вид концепция, различна от трамвая и от автобуса.
В бр. 44 на вестника е публикувано становище на инж. Д. А. Георгиев – началник отделение при Столична община, в което е явно несъгласието с изводите, направени от пловдивските инженери и се поддържа тезата, че релсовите трамваи са по-доброто решение за Пловдив. В няколко следващи броеве (45, 46, 47, 50) на вестника са публикувани аргументите (а понякога и явните упреци и квалификации), които си разменят двете страни, които остават непримирими в позициите си. В бр. 51 е публикувано трето мнение – на инж. Ан. Попов от София, който от своя страна внушава, че "аутобусният" транспорт вече е показал добри показатели в германския опит, превъзхождащи трамвайния, като е видна тенденция за преориентиране към него. В бр. 63 двамата пловдивски инженери заключават задочния дебат със собственото си мнение. В бр. 105 в дебата се включва и инж. К. А. Мирков, който също подкрепа идеята за тролейбусна система, позовавайки се на цитирания чуждестранен опит.
Извън тази дискусия пак по това време излизат и други намерения за трамвай в Пловдив. В бр. 42 е направен ретроспективен преглед на различни актове от архива на общината след Освобождението/Съединението, включително писмо от Министерството на финансите от 1892 г. с предложение за пускане на теснолинеен трамвай от гарата до Изложението (Панаира) за бърза връзка с това ново представително за града и държавата място. В бр. 92-93 е публикуван обзор на настоящето и плановете за развитие на градското електроснабдяване, като във връзка с това е представен идеен проект за трамвай до Станимака.
След около три години пауза в бр. 128-129 от 1933 г. двамата пловдивски инженери отново публикуват пространно изложение, пропагандиращо, че тролейбусна система би била най-подходяща за Пловдив, като дори е публикувани снимки на модерни тролейбуси, като тук се повява и опит за доказване предимствата на тролейбуса не само пред трамвая, но и пред автобуса. В бр. 151-152 пък е публикувана статия на друг инж. Учкунов с гръмкото заглавие „Вселенската силова конференция за тролейбусите“, в която отново се заключава на основата на световните тенденции, че тролейбусната система би била най-подходяща за Пловдив.
След този интензивен дебат, обаче, изглежда нищо не се е случило в посока строителство на тролейбусна система и както е известно, в града започва да функционира автобусна система, а тролейбусите като проект са осъществени едва в средата на 50-те години. Междувременно по време на войната при изготвяне на нов Общ градоустройствен план на града от немския проектант Херман Янсен е заложена трамвайна мрежа (https://lostinplovdiv.com/bg/articles/znaete-li-che-plovdiv-styal-da-ima-tramvai).

11
Част от Чавдар 11Г5 в Кабул, попаднал в кадър в приложението "Собеседник" на съветския вестник "Комсомолская правда" преди 40 години.
Източник

12
Интересна снимка на софийския хотел "Плиска" с Икарус 66, какъвто не е внасян в България. Най-вероятно е източногермански и странното е, че той е градски модел, а явно е ползван за международен превоз.
Източник: Любомир Юруков

13
Два Икаруса 55 на Балкантурист и още един по-малък автобус.
Източник: delcampe

14
Икарус 30 с номер Бс 0609 в с. Крушевец, Бургаски окръг, 50-те или началото на 60-те години.
Източник: Любомир Юруков

15
Според мен снимката е отново от самоделно направените от кубинските фенове, които ползват някогашни снимки от европейски Икаруси и им добавят характерни детайли за кубинските. Личи си по пикселизираните контури на доста от детайлите. Младежкият фестивал в Хавана е бил през 1977 г., а елементите по този автобус са от по-късни години - автоматични врати, черни чистачки и огледала и т. н. Също гледам, че в унгарската книга за историята на Икарус в таблиците с производството на моделите по страни, експортът на Икаруси 256 за Куба започва след 1983 г.

16
И една Родина с номер СК 2272.
Източник: Любомир Юруков

17
Икарус 280 с рег. номер РГ 9651 през 1984 г.
Източник: ДА - Русе

18
Такива планове е имало и за други градове - най-големите градове - Бургас, Варна, Русе - обикновено е вървяло като хипотетична следваща стъпка при въвеждането на електрическа централа за осветление в съответния град, но по една или друга причина никъде не се осъществява. Но не е било свързано конкретно с този концесионер, а по-скоро със съответния, който е експлоатирал централата. Всъщност за Пловдив пърият проект, за който съм разглеждал и подробни чертежи на проектираното трасе, е била връзката със Станимака (Асеновград), което после се е осъществило под формата на жп връзка.
Бертолуз присъства в книгата "От първия трамвай до последната спирка на метрото", макар, че там е даден като Шарл Бертолус, а тук първото му име е М.
Edit: вероятно М. e съкращение за "Г-н" (Monsieur - Господин).

19
Намерих в режим на свободен достъп сканирани копия от австрийски и френски списания от 1901 и 1903 г., посветени на новата и перспективна тогава технология електричеството и електротехниката. В няколко от тях открих статии, посветени на пускането и първите години на софийските трамваи, които опитах да преведа. Не можах да използвам самите сканирани откъси, за да ги преведа през автоматичен преводач, затова се наложи малко по малко да ги преведа сам, доколкото са ми известни двата езика, разбира се с огромната помощ и на речник. Вероятно техническите термини не са много точни, за което се извинявам.
Няколко неща ми се сториха важни относно възстановяването на историята - както е коментирато и назад в темата - тук отново се потвърждава датата 29 януари като ден на откриване на системата. Може да се забележи, че думата "трамвай" (в ед. ч.) по-често се използва за цялата система, включваща цялата недвижима инфраструктура и подвижния състав, а не за конкретна мотриса, както постепенно се е наложило в българския език - по начина, по който и до днес ползваме думата "лифт" или "железници". Също така, тъй като става дума за общ търг едновременно за електрическото осветление и за трамвая, голямо внимание е обърнато на ВЕЦ "Панчарево", която е била ползвана за захранване и за трамвая. Малката станция в самото депо, която мисля, че е запазена като сграда, е използвана за кратко като задвижваща, след което е действала като подстанция.
По отношение на началната дата - от друга страна в книгата "От първия трамвай до последната спирка на метрото" се цитират отзиви от столичен вестник от 15 януари за пускането на трамвайната система предния ден. Може би наистина, на 14 януари е имало тържествено откриване, след което две седмици са се движели символичен брой мотриси, а началото на редовната експлоатация е било на 29-ти.

Quote
Elektrotechnik und Maschinenbau 28 Juli 1901, с. 368

България
София. (Електрически задвижвани малка железница и трамваи в София и околностите)

Благоприятните резултати, постигнати досега от електрическия трамвай на София и тяхното продължаване като малка железница в околностите на столицата на страната, както се съобщава, дават основание на българското княжеско управление да вземе решения за въвеждане на електрически предприятия и на други места и по-специално там, където има достатъчно водноелектрическа енергия за задвижване на централни генератори. Електрическата железница в София, която била открита в началото на 1901 г. има обща дължина 20 км, от които 6 км трамвайни линии в територията на София и 14 км малка железница в предградията. Генераторите задвижват електрическа централа с мощност 3000 к. с., равняващи се на силата на водата на река Искър през лятото и зимата. Според договора за 40-годишна концесия железницата и обзавеждането на централната електрическа станция е под управлението на френските инженери Бертолуз от фирма Trust Francо-Belge des Tramways de Sophia, които понастоящем проучват възможността за сключване на още сделки в България за трамвайни линии и електрически централи. От посочената по-горе мощност централата ще разпределя съответна част за осветлението на София.

Quote
Elektrotechnische Zeitschrift 14 Feb 1901, с. 162

Електрически трамвай в София
Според едно съобщение на Vossische Zeitung на 29 януари т. г. бил пуснат в експлоатация първият трамвай (трамвайна система), малко преди което било въведено електрическото осветление на града. Дължината на трамвайната мрежа възлиза на 20 км. За развитието на електричеството била изградена водна централа на река Искър с мощност 3000 к. с., намираща се на 14 км от София. Концесията за осветление и трамвай е дадена от Общинския съвет на френския инженер Бертолуз, който е преотстъпил осветлението на Societé de Grands Travaux de Marseille, а трамвая на Trust Franco-Belge des Tramways de Sophia. Град София получава енергията за осветлението за 18 сантима (=14,4 пфенига) за киловатчас; концесията е издадена за 40 години. След приключване на концесията, цялото съоръжение преминава под контрола на градската община.

Quote
L’électricien 23 Mar 1901, с. 191

Един електрически трамвай в София (България)
Вестник Electro-techniker от Виена публикува следната информация:
„София откри на 29 януари тази година първия електрически трамвай, който е построен в България. Няколко дни по-рано същият град откри електрическото си осветление. М. Бертолуз, френски инженер, който е придобил от общината за период от четиридесет години концесията за осветление и трамвай, е успял да използва тяговата сила на течението на намиращата се в близост река Искър за производството на електрическа енергия. Едно разклонение на това водно течение на около 14 км от София е било отклонено в тунел от 1360 метра дължина, като по този начин е получено водопадане от 51 метра с налягане от 3000 к. с. М. Бертолуз е отстъпил на „Societé de Grands Travaux de Marseille“ концесията си за осветление, а експлоатацията на трамвая на „Trust Franco-Belge des Tramways de Sofia”. Всяко едно от тези предприятия е вложило сумата от съответно 4 милиона и 3 500 000 франка. Софийската община плаща своето осветление на изгодни цена от 0,18 франка за киловат час. Колкото до трамвая, той е с дължина от 20 км. Необходимите материали са доставени от следните страни: Белгия (мотриси, генератори, турбини); Германия (коли, парни машини и подземни кабели); Америка (релси) и Франция (медни кабели за трамвая). След изтичане на концесията, комплексът от съоръжения ще се придобие от общината“. Г.

Quote
L’électricien 5 Oct 1901, с. 223

Трамваи и теснолинейни железници в София (България) и околностите
Електрическите трамваи на София, които бяха пуснати през пролетта тази година, имат дължина от 6 км; те са допълнени от малки железопътни линии за тясно междурелсие, които обслужват предградията с обща дължина от 14 км. Централната станция, предназначена за осигуряване на енергия, разчита на множество генератори с обща мощност от 3000 к. с., които работят на постоянно хидравлично налягане, подавано от Искър. Тази станция, както и цялата мрежа е построена по проекта на М. Бертолуз, френски инженер от Trust Franco-Belge des Tramways de Sofia, като следствие от придобиването на концесия за 40 години. Същата станция осигурява и електрическото осветление на София. Българското правителство е било толкова удовлетворено от резултатите от експлоатацията на електрическия транспорт в столицата, че има намерение да възложи на споменатия тръст проучването на други възможни проекти за трамвай във вътрешността на княжеството, в частност на места, на които водната сила може да осигури необходимата енергия. – Г.

Quote
L’électricien 21 Noe 1903, с.347-348

Електрическите трамваи на София (България)
Препечатваме от Elektrotechnische Zeitschrift детайлите относно електрическите трамваи в София:
Концесията на градските електрически служби е била дадена на „Societé de Grands Travaux de Marseille“ и „Trust Franco-Belge des Tramways de Sofia”. Първото от споменатите предприятия е трябвало да построи електрическата мрежа, оборудвана от машинната фабрика Oerlikon. Колкото до трамвайната мрежа, нейното изграждане е било изпълнено от Société Electricité et Hydraulique à Charleroi.
   Депото на трамваите е разположено във вътрешността на града. То функционира като подстанция, но освен това може да осигурява независимо захранване от централната станция, по-точно казано. То се състои от: зала с бойлери с карбонова основа; машинна зала; административни помещения; склад с ремонтна работилница и накрая ремиз.
   В бойлерната зала има два тръбни бойлера Babock et Wilcox, всеки с нагряваща повърхност от 292 м2, които функционират с налягане от 10 кг на квадратен метър.
   Захранващата вода е осигурена от един съседен източник, който се намира на около 22 м под земята. Тази вода е извлечена с парна помпа в един резервоар от 150 м3, който освен това може да се замести от градската водна канализация. Бойлерите са оборудвани с парни инжектори и помпа.
   В машинната зала се намират: 1. Две вертикални машини Sulzer с 400 к. с. на 265 оборота в минута; 2. Два синхронни мотора с еднаква мощност, които получават ток от 7000-7500 волта в 53 периода и които правят 265 оборота в минута; 3. Накрая два генератора, които създават мощност от 270 кв и 550 волта. Тези машини са свързани една с друга посредством свързващи компоненти Zödel – Vaith.
   Пускането в експлоатация в началото се случи от един малък мотор-генератор, захранен от електрическата мрежа, директно идващ от главната станция. След това са били инсталирани една батерия тампон от 600 ампер-часа, която днес осигурява задвижването, докато моторът-генератор изпълнява повече ролята на спомагателна машина.
   При нормални условия, юзината, за която чието оборудване току-що говорихме, се използва по-скоро като подстанция; тя превръща трифазния ток от 7500 волта в постоянен ток под 550 волта.
   През сухия сезон и по време на големите студове, генераторът, предназначен за трамвайната мрежа е задвижван от парната машина, докато работи синхронният мотор - спрял или работещ по електрическото осветление на града (?). Юзината на трамваите се използва междувременно като резерва към централната станция, отдалечена на 25 км.
   Машините са произведени съгласно стандартите на Société Electricité et Hydraulique à Charleroi. Тези, които работят с трифазен ток, имат масивни полюси. Що се отнася до машините на постоянен ток, те са оборудвани с изляти от стомана корпуси и са с полюси изведени отпред; те са изградени така, че да може да се достигне пълният им волтаж, когато работят в паралел.
   Във времето на установяването на оценката (1898 г.), са редуцирани трудностите, свързани с колебанието на заряда при паралелно свързване, причинени от особеностите на нуждите на тракцията. Също, както в централната юзина в Прага, са били предвидени бобини за реактивно съпротивление. Във всеки случай, опитите показват, че токът за необходимото компенсиране е бил много слаб, и това довело до излизане от употреба на тези бобини. Колебанията в напрежението са установени като незначителни и няма място да бъдат вземани под внимание, тъй като двете направления, за които се доставя енергия и осветлението, се поддържат строго разделено. Разпределителното табло позволява да се осъществяват различни полезни комбинации; той е отдалечен от транспортната линия (електропреносния проводник?), която идва от централата благодарение на един главен прекъсвач.
   Халето, предназначено за обслужване на подвижния състав, е проектирано за домуване на 40 коли; то разполага освен това с един електрически трансбордьор, благодарение на който две коли могат да бъдат премествани. Към момента на откриването на съоръжението през януари 1901 г., Дружеството на трамваите и осветлението на София разполага с 25 (авто)мотриси и 10 ремаркета. Оттогава то е допълнило подвижния състав с 5 мотриси и 10 ремаркета. Мрежата е с дължина от 23 км. Електрическата мрежа е въздушна; има дължина от 35 км и наброява 34 разклонения (?).
   Понастоящем София поддържа пет градски трамвайни линии и една шеста линия, обслужваща предградията, последната с дължина от 9 км. Две от въпросните линии се пресичат в града перпендикулярно; другите три отчасти се движат паралелно. Във вътрешността на града на всеки 3 ½ минути се движи по една кола.
   Всяка кола е оборудвана с два мотора от 30 коня и един токоснемател. Интересно е да се споменат едни от интересните части на оборудването – съпротивленията. Последните – от специален модел на от Société Electricité et Hydraulique са оформени от намотки(?) от цилиндрична стомана и заемат много малко място.
                           А. Гирон

20
ЛАЗ - 697 на календар за безопасността на движението на КАТ - Ловеч от 1985г.
Първата снимка повече ми прилича на някъде в СССР. Може да са ползвали нещо намерено оттам за илюстрация в календара на КАТ - Ловеч.

Pages: [1] 2 3 ... 114