Спомени...

[Ivo]

Оо да, кварталните магазинчета бяха голям хит. Имаше много уютно направени в някои трафопостове в квартала, имаше много вкусни сухи пасти, правеха кафе, отпред обикновено слагаха маси и можеше да се събереш с други хора да си полафите. Липсват ми тия магазинчета сега, малко такива останаха. Толкова вървяха по едно време, че собствениците им си накупиха апартаменти, а за да почнеш работа в такова трябваха връзки по едно време през 90-те. Един работник там беше и приемчик на стока, и касиер, и зареждач, и заявки правеше и всичко  луда работа. В квартала в един трафопост имаше едно много вървежно такова в което редовно имаше големи опашки, а момчето дето работеше там едвам насмогваше, отделно от време навреме отсервираше и на 2-3-те маси отпред, а ако се случеше да получава и приема стока и го нямаше 5 минути ставаше опашка чак отвън. Понякога идваше да помага и собственика.

Спомням си че мнго обичах едни сладки Макао които продаваха там и после изчезнаха. Тия квартални мини -супермаркетчета изчезнаха след масовото навлизане на големите вериги. Иначе бяха много удобни точно до блока, и беше готино като те правят да напазаруваш и ти кажат ако остане ресто си купи нещо сладко

Помня аусиотеките на александра аудиовидео, оттам ходихме да си взимаме видеокасети под наем. Беше голям хит да имаш видео през 90-те. Често бяха в общите мъзета на блоковете, но имаше много добре зареденаи голяма на последната спирка на рейсовете в Младост 4, в сградата където имаше ресторант до едно време. Имаше и зад казармата в Младост 3. Помня разни култови филми като Боговете сигурно са полудели, за които трудно можеше да се дореди човек и ставаше със записване. Повечето филми бяха преведени от монотонен мъжки глас, независимо кой говори, не помня името на преводача.

Абе бедни ама си бяха готини и весели тия години. Някак хората бяха много по-задружни и гостоприемни. Много повече се ходеше на гости, много повече се правиха събирания, особено който имаше вила или село някъде. А пък и си беше интересно тепърва навлизаха разни западни стоки, филми, мода. Като е хубаво времето не можеха да ни приберат децата от блока от градинката, събираха се по 30-40 деца. Сега всеки се затворил в себе си, едни надувки, сопнати, егоисти.

[blagun]

Моето детство е по друго време - 60-70-те и в друг град - Русе. Тогава започна едромащабното строителство в Русе. Нашите девететажни блокове стърчаха над всичко наоколо и единствено 10-етажният "Олимп" в Здравец ги превъзхождаше по височина. В началото на 70-те разрастването на квартала ни "Възраждане" стана толкова голямо, че учехме на три смени и класовете ни бяха на теоретичния максимум - 42 души, (3 редици * 7 реда чинове * 2 души на чин) докато построят разширението на училището и впоследствие ново училище. Най-тегаво беше, когато прехвърляха карета между улици към района на друго училище и съучениците ни от такива участъци трябваше да се разделят с нас и да се преместят в друго училище - абсолютно задължително даже насред учебната година.
Уличката ни беше границата с чудесния Парк на младежта, като до 1968 нямаше асфалт, а тротоарът ѝ беше калдъръм. Невероятно чудо беше, когато я асфалтираха и сложиха осветление - на нея и на ВСИЧКИ паркови алеи - нещо все още недостигнато в Южния парк например. Всяка вечер гледах през прозореца кога ще запалят лампите (разбира се, ако няма режим на тока в този момент).

В транспорта доминираха чавдарките М65 и М80. Странни бяха и няколкото ЛАЗ-а, които издаваха страхотни звуци, често "пърдяха" и дефектираха. Революция беше, когато дойдоха Икарусите 180 - автобуси от друга планета за нас: без дървени рамки и шпертплати, без трещене и скърцане на всяка част от каросерията.

Телевизията имаше една програма, но имахме и две румънски. По онова време румънската телевизия беше отворена на запад и вървяха западни филми - игрални и анимационни. Разбира се - гледахме и кацането на Луната. Румънското влияние включваше и наличието на китайски стоки. За нас, учениците, най-забележителното постижение бяха "кариоките" - така се казваха непознатите дотогава у нас флумастери ("Кариока" им беше търговската марка - изобщо всичко китайско си имаше име).

За 25-годишнината от 9 септември дойдоха 20 нови Икаруса 180, а пашата на Североизточна България - Пенчо Кубадински откри Халите и така думичката "супермаркет" навлезе у нас. Отчете се и баничарската промишленост с новия артикул "юбилейка" - вита закуска под формата на буква "U", което се разчиташе като "25". Икарусите 180 изпратиха за скрап любимите на децата ремаркета. Първите 2 икаруса 280 бяха атракция през 1974 и се качвахме на тях независимо от това, дали бяха на подходящата за нас линия.

Развлечения имаше две - телевизия и кино. От телевизионните сериали на децата много се хареса "Демонът на империята" - Джингиби. Маститата критика много го оплю макар сериозното актьорско присъствие. Но за децата формата "екшън" беше атрактивна, ако и според критиците да не била величаела достатъчно Апостола на свободата. По кината вървяха залежали "каубойски" филми, като соцкиното на ГДР започна своя уестърнска поредица с главен герой Гойко Митич. Пускаха се и "сложни" френски и италиански филми, допуснати от цензурата, защото критикували капитализма. "Сложни" филми произвеждаха и поляците, които имаха много актриси-красавици (даже ги внасяхме в български филми).

[Ivo]

Еха много хубави блокове, и място, точно до парк и до Дунава. Като дете си бил голям късметлия да живееш на такова място с толкова интересни неща около теб. Кеф ти автобуси с ремаркета, кеф ти дунава, кеф ти кораби, ж.п.музей. Представям си какви безкрайни игри са били в парка до блоковете с другите деца. А покрай дунава минава ж.п.линия през парка, там сигурно са минавали тогава още парни машини.

Жалко че такъв прекрасен град после го спохожда такава отвратителна съдба с 10 години терор с обгазяване. Помниш ли голямото земетресение от 77-ма мисля че беше? Тогава в тези блокове имаше ли щети и усети ли се много в Русе? Тези блокове сигурно са с асансьори с решетка вътре.

[blagun]

Да, паркът ни беше огромна придобивка. Естествено, страхотен терен за игри - не се притесняваш, че с топката ще счупиш нечий прозорец или ще удариш Москвича на чичо Пенчо. Имаше най-хубавата пързалка за шейни в сравнително равнинния град - Могилката. И сега е доста скъп квартал на града. С парите от апартамента (85 кв.м. тухла) нашите си купиха апартамент в Стрелбище - 70 кв.м. панелка също до Южния парк.
Парни машини имаше много.
На земетресението през 1977 си бях у дома с майка ми. Зверски тресеше, просто такова силно земетресение не е имало по българските земи от 1928 насам, т.е. малко бяха живите, които да помнят по-силен трус. Всичко в апартамента пращеше, стенният часовник се удряше в стената и кънтеше. С майка ми се изнесохме на бегом - пред блока бяха само комшиите от първи етаж, а ние сме на четвърти. Забравихме за баба ми, която беше доста болна и малко ставаше. След няколко минути и тя слезе долу (естествено - в тъмно и без асансьор). Горката - сетила се да вземе касата с ценни документи и бижута. Ние просто се изнесохме, майка ми изкара Москвича и влезе в парка далеч от блока. Преди това се върнах догоре и взех ВЕФ-а да слушаме какво става. Предавателят на Хоризонт в Плевен мълчеше, мълчеше и Букурещ. По едно време хванахме по-далечен предавател на Хоризонт и си спомням само, че вървеше песента на Бони М "Daddy cool". Затова винаги я свързвам със земетресението. Първоначално информацията беше съвършено неточна - говореха за епицентър към Албания или Македония.
Блокът ни не пострада - освен пукнатините най-вече около коминните тела. Вкъщи нищо не беше паднало освен една съдинка с вода, листо и лампа отгоре - домашно по биология. Но на хора по по-високите етажи имаше катурнати телевизори - по онова време бяха модерни телевизорите на крака. От съседния по-нов блок бяха нападали плочи от облицовката. На следващия ден, естествено, много не учихме (тогава в събота се учеше), а тръгнахме да обиколим града и да огледаме по-съмнителните сгради: джамиите бяха цели, колоните на Дунавмост - също. Като цяло градът имаше незначителни щети, въпреки че е по-близо до епицентъра от Свищов. Спаси го льосът: Русе фактически плава - след по-мека почва има воден слой, подхранван от Дунава и после е твърдата скала. На границата между льоса и твърдата скала разрушенията бяха жестоки - като тръгнеш от Зимнич и Свищов, опишеш дъга през Две могили до Дулово в Добруджа. Месец след земетресението бяхме на олимпиада в Търново и там имаше доста повече щети от Русе.
Баща ми беше на плаване по Дунава, като по време на земетресението са били към Белене и абсолютно нищо не са усетили, т.е. версиите за цунами по Дунава са фейк. Направило му впечатление, че са тъмни градовете по двете страни на Дунава и по радиото им казали, какво се е случило.

Обгазяването всъщност обезлюди града и това е вторият по-голям удар към града от Освобождението насам след този при Ньойския договор. През 1878 е първи в Княжество България, втори след Пловдив след Съединението в 1885. След войните 1912-1918 силно запада, тъй като остава на кьошето на България при доста враждебен съсед оттатък Дунава. Хлорът беше следващият пирон в ковчега. Аз завърших ФМИ точно в пика на замърсяването - през 1985 и започнах работа в ТУ - Русе. Аз си знаех, че ще ставам докторант в София и само чаках да ми завърши процедурата. Но от нашия кабинет в ТУ само до края на учебната година аз заминах в София, другите двама колеги - в Пловдив и Варна. Доста предпочитаха даже Правец и Козлодуй само да избягат от Русе. Всъщност през 1983 градът надмина 200000 жители и беше твърдо четвърти в България. Пет години по-късно падна до пето място след Бургас, като е по-близо до шестия - Стара Загора, отколкото до възстановяване на позицията.

[New_Passenger]

Русе беше четвърти по големина град, беше преди Бургас. Виждал съм такава информация в един справочник някъде 1987-88 г.
Очевидно много хора имат усещане че земята се тресе когато чуят Daddy Cool. Това земетресение не го помня, знам че най-много е пострадал Свищов.

При мен едната част мина по времето на соца, другата по времето на прехода. Обичах да рисувам - продаваха се "сух" и "маслен пастел", имах и двете и ги използвах доста усърдно. Детските предавания - и аз заварих филми от ГДР и Чехословакия. Имаше доста страховит филм "Джуджето Дългоноско". "Синьо лято" не ми харесваше. Някъде 1989 г. даваха "Бенджи, Закс и Звездният принц" - култово за децата на онова време.

Началото на 90-те. Трудни, но романтични времена. Бате Слави още не е въвел чалгата, слушахме денс парчета на Haddaway, 2Unlimited, Ice Mc и тем подобни. Една вечер пред блока ни направиха импровизирана дискотека. Новини за любимите си групи ги научавахме от тинейджърски списания като Bravo или Време SuperS. От тези списания получавахме и онова дето му викат sex education - имаше статии които подробно обясняваха как да доставим удоволствие на половинките си било то орално, анално или нещо друго. Сергиите бяха пълни с вестници като "Чук чук". "Нощен магазин" не съм го гледал, но си спомням че вървеше по няколко кабеларки. Поколението MTV и MCM. Тепърва навлизаха кабеларките. MTV беше само с музика, без реалитита. А между другото, можеш да видиш следи, останали от някогашните видеотеки, сещам се че съм виждал останал от онова време надпис в Младост 3 и май беше на един от военните блокове до казармите.

Едно от нещата които не ми липсват е транспортната ситуация от онова време. Веднъж трябваше да пътувам от Борово (там където сега е България Мол) до Надежда 3, там живееше един съученик. Успях да прочета 3-4 глави на книгата която носех със себе си. Или от Японския хотел до Младост 2 - може и един час да пътуваш. Каквото и да говорят, има позитивни промени в транспорта.

[blagun]

Още малко за детството ми. През 60-те и началото на 70-те Дунавът беше пълноценно място за отдих. Много хора имаха лодки и ходеха до островите Люляк и Матей (той постепенно се сля с брега). На снимката съм аз като гребец на 7 години. Имахме и малко моторче, за да не се мъчим срещу течението. До Люляка имаше и корабче в неделя.
По-нататък вече хората тръгнаха по морето - предимно на ведомствени бунгала, по-малко като нас - на къмпинги. Виладжийството стана също доста често явление. Тук правя уговорката, че "вила" може и да е барачка на "Девети километър" или "Касева чешма". Новорусенците, дошли от околностите, все ги теглеше да си боднат доматче или тиква. Така хората загърбиха Дунава, което продължава и сега.

[Ivo]

Страхотно Благо!

Баба ми навремето през 50-те е живяла замалко в Русе и във Варна, дядо ми е бил военен нещо по корабите и е бил разпределен в тези градове. Та много ми е разказвала за Русе през 50-те и при посещенията ми в града съм издирвал разни интересни места за които ми е разказвала. Разбира се същите работи за лодките по Дунава, островите. Имало е дори редовна самолетна линия от София до летище Щрълклево близо до Русе, а за пътниците е имало довозващ автобус, който е тръгвал от бюрото за билети и карти на Табсо в града. Живеели са в някакви 4 етажни блокчета, които през 50-те са били на военните и едни от първите в града. Намирали са се наблизо до някаква автогара, или улица по която минават автобусите до автогарата. В града през 50-те е имало само 2 градски автобусни линии. Имало е гара Русе-Халтата, някъде в района на ж.п.музея и са ходели редовни пътнически влакове до там.

Имало е някакъв стръмен път на който са казвали "саръбаир" и оттам се е ходило до парка Образцов Чифлик на излет. Това май още съществува този баир, поне това което мисля че е баира покрай ТВ кулата и там сега също минава автобус. Представям си едно време съчленените Икаруси и М80С как са се изкачвали по този баир. Горе нависокото са панелните квартали за новорусенци. Също и някаква излетна туристическа местност и хижа Приста някъде около Русе.

По-късно е имало редовни пътнически кораби по Дунава! Кораб ракета, подобно на кометите по морето. От Силистра чак до Видин, редовни пътнически линии. Много удобен и интересен начин на пътуване. Сега това щеше да е страхотна атракция.

Имало е и товарна въжена линия, някъде около сегашния мол Русе. От Дунава навътре към града. А това с обгазяването е било отвратително, не е ясно колко хора са загинали пряко от това и какви последствия има все още на населението на града. Разказвали са ми за случаи, как хората са продали страхотни апартаменти на хубави места и са се изселили в Дряново, в Горна Оряховица, в Добрич само и само да живеят на чисто място и да не дишат хлор.  Някои дни замърсяването е било толкова тежко, че при вдишване е предизвиквало страхотно дразнене, кашлица, задух,  дори се е просмуквало в апартаментите през дървените дограми, много хора са били с остри болки в белите дробове абе ужас е било. Очевидно този завод не е имал никакви пречистващи инсталации. А как са работили в него и как са живеели в Гюргево въобще не ми се мисли. Доколкото знам най-засегнатия квартал е бил Здравец, а най-добре са били новорусенци в панелните блокове на високото, кото са оставали на чист въздух над обгазяването. 90-те години пък имаше завод за хлебна мая и също миришеше доста в ниската част на града. При бурното му развитие, когато са строяли всички тези величествени сгради, също въздуха е бил отвратително мръсен в Русе и завесите и прането са ставали черни от пепел от въглища от индустриалните предприятия. Откъм екология нещо хич не му върви на този иначе прекрасен град, огвратително замърсено място, вероятно и заради особеностите на климата там.

А между другото, можеш да видиш следи, останали от някогашните видеотеки, сещам се че съм виждал останал от онова време надпис в Младост 3 и май беше на един от военните блокове до казармите.

Точно така, средата на 90-те имаше видеотека там.

[blagun]

1. Имало е дори редовна самолетна линия от София до летище Щрълклево близо до Русе, а за пътниците е имало довозващ автобус, който е тръгвал от бюрото за билети и карти на Табсо в града.

2. Имало е някакъв стръмен път на който са казвали "саръбаир" и оттам се е ходило до парка Образцов Чифлик на излет. Това май още съществува този баир, поне това което мисля че е баира покрай ТВ кулата и там сега също минава автобус. Представям си едно време съчленените Икаруси и М80С как са се изкачвали по този баир. Горе нависокото са панелните квартали за новорусенци. Също и някаква излетна туристическа местност и хижа Приста някъде около Русе.

3. По-късно е имало редовни пътнически кораби по Дунава! Кораб ракета, подобно на кометите по морето. От Силистра чак до Видин, редовни пътнически линии. Много удобен и интересен начин на пътуване. Сега това щеше да е страхотна атракция.

4. Доколкото знам най-засегнатия квартал е бил Здравец, а най-добре са били новорусенци в панелните блокове на високото, кото са оставали на чист въздух над обгазяването.

5. 90-те години пък имаше завод за хлебна мая и също миришеше доста в ниската част на града.

6. При бурното му развитие, когато са строяли всички тези величествени сгради, също въздуха е бил отвратително мръсен в Русе и завесите и прането са ставали черни от пепел от въглища от индустриалните предприятия. Откъм екология нещо хич не му върви на този иначе прекрасен град, огвратително замърсено място, вероятно и заради особеностите на климата там.

1. Русе-София в силните години бяха 3 полета дневно, после паднаха на два. Билетите се изчерпваха бързо, тъй като не бяха много по-скъпи от тези за експрес или спален вагон. В по-далечно минало за малък период имаше сезонна линия Русе-Варна и Русе-Бургас-Пловдив.

2. Саръбаир е най-високата кота около Русе - малко по-висока от тази при основата на ТВ кула. Намира се недалеч от ТВ кула - по бул. Гоце Делчев вляво (а кулата е вдясно). Икаруси дотам не са се качвали, Чавдарите се мъчеха, то се знае. До Образцов чифлик на излет се ходеше откъм Чародейка/Касева чешма, откъм Саръбаир е кофти, защото трябва да вървиш по шосето Русе-Кубрат. Или пък от Хаджигенова чешма по пътя Русе-Лесопарк Липник-Николово горе-долу близо до жп трасето Русе-Варна. За съжаление нямаше градски автобусни линии до две от зелените излетни зони - Текето (Лесопарк Липник) и Образцов чифлик. Само хижа "Приста" имаше свързаност.

3. Имаше бавни и бързи корабни линии. По бавните пътуваха 3 големи кораба, произведени през 30-те в Унгария. Оригиналните им имена са царски, а след 9 септември са прекръстени на "Георги Димитров", "Димитър Благоев" и "Александър Стамболийски". "Георги Димитров" пътуваше Русе-Видин-Русе, другите два правеха круизи до Будапеща и Виена. От бързоходните на подводни криле "Метеор" бяха по-големи и пътуваха до Свищов и Видин, а "Ракетата" пътуваше до Силистра.

4. Хлорът е по-тежък от въздуха и най-обгазени бяха в центъра при кея - между пристанището, хотел Рига и болницата. Здравец все пак е с идея по-високо и далече. Дружбите и Чародейките на баира наистина бяха в най-добро положение - освен височината там духа повече.

5. С аромата на мая бяхме свикнали до парка. По-гадни бяха ароматите от петролната рафинерия и асфалтовата база. Чак такава драма прането да почернява от въглищата нямаше - все пак ТЕЦът е при Дунавмост - т.е. сравнително далеч на изток от града, а преобладаващите ветрове са от запад. Интересно, че заводът за електроинсталационни елементи "Найден Киров" беше насред града и не знам на някого да му е миришело на бакелит, а сега "Монтюпе" създава проблеми, макар да не е насред града. Наистина е някакво проклятие - изчезне един замърсител, появи се друг...

Всъщност при соца всеки голям град си имаше голям замърсител: София - Кремиковци плюс ТЕЦовете на въглища от всички страни, Пловдив - КЦМ, Варна - Девня, Бургас - Нефтохим, Стара Загора - Азотно-торовият завод, Плевен - нефтохимическият и циментовият завод, Враца - Химко и т.н.

[New_Passenger]

Спомням си и навлизането на фаст фууд. Лятото на 1994 г. се появява първият KFC на Гарибалди. Първият McDonalds май беше в Пловдив. Ходихме на откриването на първия ресторант в София на Славейков декември 1995 г. Интересното е че първо откриваха в Люлин. Първият McDonalds след централния - на Орион лятото 1996 г., първият Shell - в Люлин 10 (после в Бояна) 1996 г., първото квартално KFC - в Люлин 7, освен това дълго време беше единственото KFC с доставка.

[blagun]

За по-младите, които не са чували думата "бригада".

Индустриализацията обезлюди селата. Ясно е, че като си нямаш парче земя, няма какво да те задържа там. Всъщност точно това е била целта на Ленин - селяните да се превърнат в пролетариат.
Това обаче породи сериозен дефицит на работна ръка. Тогава на помощ дойдоха бригадите - форма на безплатен труд, полаган от всички ученици, войници и студенти - от 4-ти клас до 4-ти курс. При остър недостиг на ръка Икарусите товареха чиновници и ги пращаха на къра да спасяват положението на пожар. През 1985 даже върнаха в казармите уволнените по-рано приети за студенти и ги пратиха на Червена могила - Радомир, тъй като Горбачов и Тошо трябваше да го открият на 20 октомври.

Летните бригади се провеждаха при "пълен пансион" - в бригадирски лагер за 20 дни. Наред с отрицателните черти тази форма имаше и положителни: децата се учеха на лична хигиена и подреждане без мама и тате да вървят след тях. В по-горните класове опознаваха другия пол. Летните бригади ти подяждаха ваканцията, но есенните подяждаха даскалото.
Есенните бригади за малките ученици бяха инцидентни - идват Икаруси до училището, хвърлят учениците на къра да събират кочани след силажокомбайните и следобед ги връщат. В гимназията отклонението от учебния процес растеше всяка година - от 15 дни почти до месец. Ако бригадата беше в консервен комбинат в града, всички си спяха по къщите (или в общежитието, ако не са от Русе), ако е в село - в бригадирски лагер.
Основно ученици се използваха в консервни комбинати, но имаше и такива с кърска работа. Войници и студенти можеха да бъдат насочени към строителен обект. Които бяха освободени от физическо, се насочваха на "културна бригада" - подреждане на книги в библиотеки и читалища, неквалифицирана работа в заводи, складове вторични суровини, сортови семена и т.н.

[IKAR]

За студентските бригади съм чувал от преподаватели, че а не отидеш, веднага те изключват от комсомола. А изключване от комсомола автоматически означава изключване от университета. Моята единствена бригада беше след промените - луканово време, преди гадната зима, в пети клас, събирахме моркови...А който е ходил по консервните комбинати и по месокомбинатите, после категорично отказва да яде кренвирши, салам, лютеница....като е видял за каква хигиена става въпрос. Всички знаете за случая с Петя Дубарова - тя се самоубива, защото и намаляват поведението, понеже без да иска е потрошила някаква машина в консервната фабрика, където е била на бригада. Тогава намалят ли ти поведението в горните класове, директно забравяш за висше образование. Това се случва на баща ми, понеже класната му поискала да и донесе грозде, а той и казал: "Знаете къде е лозето, идете си наберете." И при първия повод - отиват с баба ми на клетвата на братовчед му, курсант във военното училище в Търново, без предварително да занесе бележка и....учителката отива вкъщи: "Три дни е отсъствал без уважителна причина, поведението му го намалям. Точка!"
Е, мога да кажа и хубави работи. Като станах на 6, майка ми започна да ме праща сам да пътувам с автобуса, за да напазаря или да взема храната на брат ми от детската кухня. После, на осем, започнах сам да си ходя на село с влака до Кулата, и после още 40 минути с рейс, поради абсолютна невъзможност да пътувам с колата - и досега си повръщам. Пътуването с гръцките вагони беше особено приятно на фона на дряновските кочини на БДЖ. И често се случваше гърците да ми дадат я дъвка, я вафла, я тоблерон, я голям шоколад....Сега ергени и моми за женене до пети-шести клас ги водят на училище и ги взимат....Ще кажете престъпност, отвличания, убийства, кражби. Ако мислите, че през ония години не е имало такива работи - напротив, имаше, но властите ги криеха...

[blagun]

А който е ходил по консервните комбинати и по месокомбинатите, после категорично отказва да яде кренвирши, салам, лютеница

О, да! Някои почват да се превъзнасят, как при соца лютеницата, кренвиршите и т.н. били "истински". Всеки, който е бил на бригада в подобен комбинат, може само да се изхили на подобно твърдение. Консервен комбинат "Дунавия" - Русе произвеждаше някакви гадостни кетчупи, бобени консерви и нектари. Казаните бяха открити, помещението беше като парна баня и всички телесни секрети на работничките падаха директно в казана. При това нямаше никакъв контрол на достъпа: ние работихме във външен склад, не бяхме с бели манти, а си влизахме спокойно в цеховете.

[Ivo]

Това за консервния комбинат ми го е разказвал същото колега от работата от Полски Тръмбеш. Също и че към края на СОЦ-а работили и много цигани вече в тия фабрики...даже се бъзикали, че циганката като и се допикае вдигне полата и в казана и казваше че консерви никога не си купувал. Каза обаче че за сметка на това Русенското варено било много добро и качествено, ако искаш истинско и качество. Обаче разни консерви с домати, кренвирши и тн ужас. И луканка разказва правеха много хубава в Горна Оряховица и качествена, но на много скъпи цени за тогавашните заплати, особено ако си я поръчаш в заведение за мезе. Нещо от рода на 20-25 лева килото ми разправя на ония цени и заплати от средата на 80-те. Ако е вярно, то това е било супер скъпа тогава тая луканка.

Но пък разправя беше много весело. Постоянно се ходеше по съборите на разни села наоколо, постоянни събирания празненства, много приятели. Дори ми е разказвал как са го наградили с екскурзия до Будапеща, и от неговото село съседно на Полски Тръмбеш доста хора били пътували по чужбина, кой до СССР, кой до Унгария, дори на круизи по Дунава. Смятайте в едно забутано село.

Също че работещите в селата близо до Силистра какъв живот си живеели. Имали някакви добавки към заплатата че живеели в пограничен район, имало много млади хора по тия села, повечето още тогава имали коли, селата имали редовни автобусни линии, пътували редовно до съседните градове, до морето. В Разград също били много добре и градът много бързо се разрастнал, дори там било трудно по едно време да се уредиш с апартамент, жителство и работа, заради голеия наплив. Абе каквото и да е тогава, харесва ми че са наливали много пари в такива райони, вместо както сега всичко само в София и Варна.

Отделно до Горна Оряховица има едно село Калтинец, навремето заради ж.п.възела е било много богаташко и развито село, личи си и сега по някои къщи. Но сега е пълно само с цигани. Разправя ми човека, като останали без работа началото на 90-те са се превърнали в истинска напаст на гарата в Горна Оряховица, и площада отпред , постоянни набези, просели, нахалствали. Докато един ден напрежението не ескалирало, хората се навдигнали против тях, дошли много полицаи и заедно с хората така ги прогонили, че до ден днешен на гарата и площада кьорав циганин не може да видиш. Или поне дълго време след тази случка.

[IKAR]

Вярно е, от ТКЗС-тата масово раздаваха награди - екскурзии до СССР, Унгария, Чехословакия, ГДР, и то дълги екскурзии, по 20 дена. Дядо ми е ходил в СССР, в началото на 70те. Пътували са с влакове, а руските спални вагони и досега са с мешани купета, не са отделно мъжки и женски. За ГДР и Унгария/Чехословакия са били пък с кушети, също мешани. Майка ми е ходила на бригада в Чехия, а системният на последната ми работа в България - в Полша, и то баш по време на военното положение там...А по селата си бяха къде-къде по-добре - гранични надбавки, храна практически от магазина не купуваха, строяха си къщи с крадени тухли, цигли, цимент и с безплатна приятелска работна ръка....

[qwerty95]

Това с консервите не винаги е било така. Ние бяхме на бригада в консервния завод в Плевен и много хубави консерви правихме, без простотии вътре, някои от нас си пращаха колети с консерви за София и си ги прибраха като се върнахме. Мисля, че беше някъде 1989г. Помня имаше Шкоди 9тр до гарата. Иначе факт е, че вуйчо ми (лека му пръст) беше ходил в ДСО Родопа и каза, че повече салам нямало да хапне, като видял какво правят. Майка ми пък била на бригада в цех за боза през 60-те и там имало плъхове плуващи в бозата. Но неоспорим факт е, че въпреки тия истории, нещата бяха истински, вкусни и евтини, и абсолютно несравними по качество с боклуците и химията, които ни дават да консумираме в днешно време, включително кренвиршите, лютеницата и т.н.

[tauri]

     Провокиран от темата за детството и израстнал с трамваите през площад Света Неделя ще споделя с вас моите спомени. Най-яркият ми спомен е от чисто новият 801 на спирката на Централни хали. На фона на София 65 и София 70 ми се стори много добър. Впечатление ми правеше тихият ход, това че не се клатеше по разбитите трасета на Мария Луиза и Граф Игнатиев. Луминисцентното осветление, не ми беше ясно защо бяха решили да е с по-малко лампи в салона от София 65. Това може би е било 87-88 година защото след него по 2 и 14 започнаха да се появяват един след друг през месец 802, 803, 804 и така започнах да следя трамваите. Как изчезват София 65 с лири на депо Клокотница. Последните може би ги пазеха като резерви, бяха останали 882, 886 887, 888. Първоначално 701, 702, 703 и другите от от серия 700 бяха в депо Банишора и обслужваха 6-цата. Застъпих времето когато София 65 изчезваше. По 9 и 19  бяха явно по-новите София 65 от 651 до 679. София 100 бяха твърд титуляр по 12, а България 1300 по 15 и 11. Властелинът на трамваите беше София 70 - 3, 7, бяха на Банишора. 4,5,10 бяха в Красна. Преди да се построи трасето с нормално междурелсие и да се обърка схемата на трамвайните линии, която очевидно е залегнала още преди войната, а през режима и след това само се е обърквала и влошава. 4 и 10 през Иван Асен бяха много удобни с тях ходихме на гости на баба ми в Гео Милев. Кръстовището на халите ми беше любимо. Друго любимо място ми беше кръстовището на Възраждане и Стефан Стамболов (Г. Кирков) 4 и 10 правеха ляв по Ботев и после десен по Ст. Стамболов и на Пиротска се събираха с 3-ката. Спомням си че изюрках нашите да се возим на широките когато ги пуснаха от Гео Милев до Гара Искър. Беше 4012 и си спомням че детският ми акъл не можеше да разбере за какво е това трасе от никъде за никъде. Разклона и трасето през Дружба  и Младост беше готово. На гърба на табелата 20 на 4012 имаше номер 18.
  Това е първа част от спомените ми от детството, ще пусна още интересни неща.

[IKAR]

Да, "карданните" изглеждаха тихи и хубави. Първите се появиха на двойката и 14 някъде през лятото на 1986та, с майка ми редовно пътувахме (тя работеше в ТЕЦ София) със 79 до Хладилния завод и оттам с трамвая до. Халите. По-късно, в Обеля, чаках специално 17, беше на 20 минути, за да не пътувам с дрънкалаците, до ремонта на Триъгълника беше към Клокотница и поне един от двата трамвая беше "от новите". После 17 го дадоха на Банишора. Последно видях София с лира на 14, някъде в началото на 90та, февруари. Сетне всичко в Клокотница беше само с "новите". Но разбрах, че и тях не ги бива, когато видях на кое му се казва трамвай, когато тръгнаха чешките по 20ката. Там през 89та бяха смесено с българските бараки, но през 90та и нататък изцяло чешки, български може да е излизал инцидентно.
Иначе преди това най-хубавите трамваи, демек София с фазер бяха на 9 и 19, а София-70 от същия вид - на четворката и петицата, по-късно и на 15. Тези в Банишора по тройката и седмицата бяха само с тенекия.

[qwerty95]

Аз имам спомен, че първите карданни се появиха на 12, точно през 1986г. Помня на Славейков да минава такъв и си казах: "Я, тоя трамвай не се чува!" Беше по 12.

[tiristor]

Единствения ми спомен за возене с нормалнорелсов български трамвай беше около септември-октомври 1995 по 21 - тогава от Гео Милев до автост. Изток. Пускаха 1-2 български заедно с дювазите. Помня колко тромав беше в отсечката Румънското посолство - Подуене. Звукът мисля че беше същия като на всички карданни, но като че ли повече хлопаше.

[RADOCVET]

Аз имам спомен, че първите карданни се появиха на 12, точно през 1986г. Помня на Славейков да минава такъв и си казах: "Я, тоя трамвай не се чува!" Беше по 12.

701-707 са били зачислени първоначално към депо Красна поляна, а по-късно прехвърлени в Клокотница.
708-713 винаги са били в Банишора.
714-729 и 801-845 - в Клокотница, като 832-845 в последствие бяха прехвърлени в Банишора, а през 1999та всички останали.