80% от закъсненията извън актуалните дрязги са от системни неуредици в полето на превозвачите.
Бързият влак е чакал 3 мин товарен не, защото диспечера съзнателно го е направил така, а защото товарният е увеличил времепътуването, което почти винаги е плод на начина по който машинистите са свикнали да карат.
В редица случаи, ръководители-движение по гарите предпочитат да играят на сигурно и да пуснат влак, който ще замине след 3-4-5 мин, отколкото да рискуват да правят маневра с локомотив без да знаят дали машинистите му ще направят маневрата за 1-2 или 4-5 мин. Това е плод на неуредени официално подробности кога, как и какво се прави, съответно се импровизира и всеки действа по различен маниер и различно бързо. Например максималната скорост при маневра с локомотив е 40 км/ч, но 2/3 от машинистите я правят с 25 км/ч дори при движение по свободен коловоз в ясно време, понеже така ги е учил преди 20 години бай Стамат със забавените реакции и платеното психо. В гарите, където работят често с едни и същи машинисти от определени превозвачи си знаят кой как действа и даже питат кой е машинист, за да знаят какво да очакват.
Имаше един период, когато 3637 и 3636 се караха от машинисти от Карлово, което по принцип не е нищо особено, освен че те преди това 10 години са карали само пътнически влакове с по 2 вагона и супер разтеглено разписание и не можаха да си пренастроят навиците за бърз влак с 15 вагона и тези влакове закъсняваха всяка нощ по 1-2 часа, обективни оправдания за което винаги се намираха в намаленията на скоростта например.
А лайв таблото ползва информация от НКЖИ, която се въвежда ръчно, съответно служителите на НКЖИ имат навика да я водят така, че да излезе че закъснението е от превозвача, дори да е обратното. Сещам се за един случай, когато бърз влак чака 15 мин среща с моторна дрезина на поддържането, която едвам върви, но после в системата на НКЖИ се води, че дрезината е дошла по-рано, влакът е заминал навреме и той се е бавил 15 мин в междугарието.
Като цяло, след всяка подобна случка, а сега даже са две за много малко време, има известен период на повишено напрежение между редовите служители в БДЖ и НКЖИ и склонност към взаимно дразнене, от което разбира се никой няма полза, но и на никой не му пука. Един частен пътнически превозвач, търпящ преки загуби от това, не би търпял влаковете му да стоят по гарите, понеже дежурните не са на кеф.
