История > Стара София

Квартали, улици, превозни средства в БГ романи и повести

<< < (2/3) > >>

abs111:
След като го върнаха на хората,всичко си стои,столовата е превърната в ресторант.Ако се загледа човек,веднага след сп.Детско градче има следи от портала,имаше езерце,проект за малка детска железница.
П.П Градиснки център Панчарево се намира на територията на градчето.

New_Passenger:
Новелата "Дърворезачка" от Йордан Радичков. Който харесва соц-фантастика, може да я прочете цялата, включена е в сборника с новелите на Радичков или да я потърси на читанката.

"То стигна до тролейбусната спирка, дето улица „Искър“ и булевард „Волгоград“ се пресичат. Пътниците, качвали се на тролейбус №1 от спирка „Искър“ по посока към Университета, вероятно си го спомнят. То лежеше спокойно и тъжно до будката за афиши и прекара там до вечерта. Помня, че с децата ходихме да гледаме кучето. За първи път в живота си виждах куче с толкова тъжни очи и толкова нечувствително към заобикалящия го свят. То нито веднъж не стана, за да отърси нагизналата си козина, не се отмести под стряхата на сушина, а лежеше спокойно, загледано в афишите. Като че беше животно от друг свят, с други сетива. Спомням си, че гледах децата да бъдат по-далече от него, може би то страдаше от непозната болест, може би е заразено с някакъв серум в ИСУЛ и тъкмо този серум го е превърнал в меланхолично животно."

"... в самия край на месец декември, стана събитие, свързано както с психо-неврологичния диспансер, така и с афишната будка на тролейбусната спирка „Искър“"

"Гостилница „Шанхай“ се намира в края на булевард „Волгоград“ от дясната му страна, до самата сточна гара. Ако застанете в началото на булеварда откъм булевард „Княз Дондуков“, пред вас ще се открие наклонена улица с високи тополи и рози по средата на платното. Първата сграда вдясно е Червен кръст, по-надолу има жилищна сграда, до нея отделение на Института за усъвършенствуване на лекари (ИСУЛ), по-нататък шивачница, клуб, сладкарница „Дунав“, аптека, градина. Вляво от градината е улица „Искър“ с психо-неврологичния диспансер, вдясно има още един диспансер, филиал на диспансера от „Искър“ — струва ми се, че там лекуват повече алкохолици. После се редят гаражи, пекарна в една малка пряка, гимназия, два гастронома, бръснарница, скулптурно ателие, месарница, пунктове на спортния тотализатор, млекарница, бичкиджийница, която има и две рендосвачки (там човек може да си рендоса дъски сам, като плати необходимата такса), бензиностанция (мисля, че я споменах по-горе, оттам дърворезачите си вземаха гориво за машината), накрая една кръгла сграда с печатница за покани и визитни картички. Там точно е и гостилница „Шанхай“. Там се намират и няколко железарски работилници, оксижен, работилници за вулканизация на автомобилни гуми и, струва ми се, пак някаква дърводелна — за автомобилни каросерии, както и автосервиз с автомобилно боядисване с пистолет."

"Тролейбусната спирка на „Волгоград“ и „Искър“ е една от началните, тук рядко слизат хора, по-скоро оттук тръгват."

"Той подал попълнена телеграма, чиновничката попитала луксозна ли да бъде, оня казал, че е добре да бъде луксозна, избрал номера, тъй като луксозните телеграми са номерирани — доколкото синът ми си спомня, оня избрал №3. Платил телеграмата, прибрал разписката в големия джоб на панталона и излязъл от пощата. Подир това двамата минали покрай сточна гара, спрели при автомата за повикване на такси №44, разгледали автомата от всички страни, но не натиснали никакъв бутон."

Споменава се и заведение "Бразилия". Трамваят се споменава само в контекста на прехвърляне от тролей.

blagun:
Кафене "Бразилия" беше на Витошка.

New_Passenger:

--- Quote from: blagun on 29.03.2018, 11:07:29 ---
Грешно! Ако е след изграждането на НДК през 1981- А94 до Хемус, оттам ТМ6 и 9 до гарата, ако е между 1978 и 1981 - А94 до Дружба, оттам ТМ9, 12 и 18 до гарата.


--- End quote ---

Със сигурност е след 1981 г. защото се споменава и кафенето на терасата на НДК. Книгата е писана около 1984 г. Добре че на останалите места не е сбъркано и транспортните връзки са представени такива каквито са били по онова време.

New_Passenger:
Интервюто на Георги Лозанов за Литературен вестник:


--- Quote ---С какво пътувахте? Кои бяха вашите маршрути?

С трамвай, разбира се – Дванайсетката, която „въртеше“ на Колелото, както тогава наричаха днешния площад „Журналист“. Докато мама и татко бяха на работа, ме гледаха жени (по-точно гувернантки, но през соца тази дума се избягваше, защото звучеше твърде буржоазно). Гаджето на една от тях беше ватман и за моя радост прекарвах с часове на първия стол в трамвая, вперил поглед през прозореца, за да може тя на воля да се „занася“ с любимия си. Край на това сложи мама, когато случайно ни засече и разбра, че синът ѝ обикаля София с трамвай, вместо да си играе на въздух в градинките.
--- End quote ---

https://litvestnik.com/2023/03/15/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%85-%D1%81-%D1%87%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB-%D0%B2-%D1%82/

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page