Генерал Джохар Дудаев: „Най-безнадеждният и болен човек е руzzкият“
„Няма да пожелая нищо на хората от Съветския съюз, защото те се хвърлят към това, което заслужават. Носят си заслужените последствия. Хората от бившия, настоящ и бъдещ съюз, най-вече тези от Русия, са болни от руsизъм. Това е много опасна тежка и хронична болест. Руsизмът е по-лош от фашизма, нацизма и расизма, по-лош е от мизантропските идеологии. Без значение дали го искат или не. Тази страшна болест вероятно може да бъде излекувана само от най-тежките беди, само от тях. Това е единствената нация в света, която не вярва в нищо. Тя е без дух и морал, с много ниско развитие на човека.
Най-безнадеждният и болен човек е руzzкият. Те нямат вяра и не се подчиняват на религия, не са отдадени на етика или възвисяване, следователно нямат и морал. Това е голяма трагедия за руските хора в мащаб. Това, което се случва в Чечня е само едно от последствията. Това е есенцията на руснаците. Болни от руsизъм и мизантропски идеологии, те трябва да платят скъпо за това.
Те ще се изправят срещу много трудни изпитания за тази страст и прогнозите са много лоши. Истинската причина зад всичко това е, че те нямат идея и политическа концепция. Идеята на комунизма, социализма, идеята за изграждане на общество с равни възможности, всичко това се спука като сапунен мехур. Причината е, че беше изградено върху идеята за руsизма. Ако няма идея, освен руският закон, няма легитимация и на самата страна, няма разделение на правителството.
Без идея, легитимност и разделение на властта, няма и място за политиката – вътрешна или външна. Липсата на трети компонент показва, че няма място и за идеология. Няма мотивация и няма перспектива. Има само един път, насочен към развитието на човешката цивилизация и духовното, но руснаците не вярват в него. Те не вярват в Исус, Мохамед или Буда. За създаването на национален дух е необходимо да преминат поне 3 поколения. Върху всяко едно поколение ще трябва да се работи активно, но този път е затворен за руснаците. Откъде да вземем такива идеи за масата от хора?
Те могат да следват примера на запада и да изберат долара като идея, да го превърнат в Бог за себе си. Този вариант ще ги заведе до задънена улица. Русия е много близко до гражданска война, когато е в период на разпределение на силите. Липсата на легитимност на страната и различните точки на сила, разпадането на армията, денационализацията на собственост, при това в период, когато дори идеите стават опасни и всеки е готов да вземе камъните и да издърпа оръжията към себе си, дори ракетите, тогава ще започне гражданската война.
Това ще затвори поредният им път към развитие. Духовният път и идеологическият път са затворени. Сега техните политици и идеолози се опитват да изберат трети пъп – славянството. Те смятат, че ще обединят славянската маса, но това също няма да проработи. Главният компонент на славификацията ще е Украйна. Украйна никога няма да толерира русификацията и русизма. Има само един път за развитие на Руската страна и това са хората, но аз няма да ви кажа кой е този път, ние имаме ключа за развитие.“
Това са думите на последния истински и законен лидер на Чечня – Джохар Дудаев. Той беше последният борец за независимост и след като цялата руска армия не успя да го елиминира на фронта, Русия се постара да извърши атентат срещу него. Дудаев има причина да не харесва Русия. Той е роден във време, в което чеченци и ингуши са депортирани в Централна Азия и Сибир по заповед на Сталин.
Детството му е прекарано в Сибир, но накрая успява да се върне в Грозни. Записва се във факултета по физика и математика в Северна Осетия. Образованието е параван, истинското му занимание е обвързано с тайни курсове по военен пилотаж в Тамбов. Дудаев скоро служи в армията на СССР от 1962 г. Завършва академията с почести през 1974 г. Колегите му, капитанът и всички в армията го уважават. Броят на медалите е висок и той самият се радва на особена слава. По време на разпадането на СССР ще се появят и различни движения в съюза, водещи до бунтове в Балтийските страни.
Тук идва и първото проявление на човешката страна. Дудаев служи в Естония и получава нареждане да потуши бунтовете със сила. Чеченецът отказва да хвърля бомби по цивилно население. Напуска армията и се връща в Грозни, където се включва в битката за независимост. През 1990 г. е водач на Изпълнителния комитет на Националния конгрес на Чеченския народ.
През следващата година се прави опит за преврат в Москва срещу Горбачов. Дудаев вижда слабост и повежда хората срещу Чеченско-ингуската Автономна Съветsка Социалистическа република, която работи изцяло за интереса на Москва. Чечня обявява своята независимост на втория конгрес. Първата му работа е да създаде президентски избори в страната. На 27 октомври е официално президент на Чечня. Борис Елцин заема позицията на лидер на Русия и първата му работа е да не признава Дудаев или неговата независимост.
Дудаев знае какво очаква страната му, той събира изоставеното съветско оръжие, подготвя армия и междувременно води опити за политически контакт. Вместо дипломация, Чечня трябва да посрещне руските войници през декември 1994 г. Плановете на руската армия са куриозни – те смятали, че ще превземат Грозни за 2 часа, но остават там с месеци. Провеждат се въздушни удари върху цивилно население, но отново нямат възможност да се справят срещу партизанската война на чеченците.
Домакините не предават града си и оцеляват с ограничени ресурси. Жертвите на руските нападатели достига огромен брой. Елцин губи своята популярност и накрая се принуждава да поръча убийството на Дудаев с надеждата, че това ще спечели вниманието на руския народ. По време на войната, Джохар няколко пъти успява да се спаси от подобни опити. След 2 години на 21 април 1996 г. Дудаев се намира в село в Западна Чечня и говори по сателитен телефон. Руснаците установяват позицията и започват масово бомбардиране с ракети по селото.
Дудаев няма никаква възможност да оцелее. По-важното е, че този човек говори разумно и сякаш предсказва бъдещето на Русия с кристална топка. Познал е силата и възможностите на агресорите, познава и тяхната идеология, за него Русия е болната страна в Европа и Азия, която не само не иска да се лекува, но и да заразява повече и повече.
„Разбира се, че Русия има големи планове и апетити, имаше ги и преди. Първата им спънка беше в Афганистан“.
Дудаев е бил генерал по време на инвазията в Афганистан, но като мюсюлманин, никога не е извършвал лично атаки срещу муджахидините. Той самият не се гордее с подчинените си, макар те да го боготворят и описват като истински герой. За военните си действия в Афганистан, Дудаев получава медали, но до последния момент не е бил очарован или щастлив от тях. За него Русия се описва като вица за мравката:
„Комарът вижда една преяла и изгорена мравка да лежи на земята и я пита какво се е случило:
– Исках да опитам всичко и накрая ми се прияде светулка, но се оказа, че това е хвърлен фас.“
Дудаев разказва как Афганистан е бил повратен момент и точка, която ще сложи край на техните опити за експанзия в Азия. След неуспеха там, руснаците се насочват към Европа и започват своя дълъг флирт. След това увеличават присъствието си в Индийския океан, Близкия изток, Босфора, Червено море и накрая Европа. Ичкерия се превръща във втори Афганистан и още един проблем за Руската федерация след колапса ѝ като СССР.
„Ичкерия успя да им счупи зъбите и да намали апетита им, но това не ги спря. Следва клане в Крим и Русия ще се сблъска с още един проблем.“
Дудаев предсказва бъдещето и сякаш вижда следващия конфликт в Европа:
„Докато русизма съществува, никога няма да предаде своите амбиции. Сега играят със славянската карта. Отново се опитват да покорят Украйна и Беларус, както преди, за да станат по-силни.“
Интересен факт е, че този човек никога не успява да види развитието на руската агресия до такива мащаби, но сякаш е знаел какво ще последва. Нека не забравяме, че той е имал възможност да опознае руската армия в пълния и потенциал:
„Никой не иска да бъде военен съюзник на Русия. Не само военен, но и икономически и политически, не искат дори техните търговски връзки. Защото всички знаят как руснаците се държат с партньорите си. Ние успяхме да ги изучим и разберем.“
Относно болестта на русизма, ето какво споделя Дудаев по тази тема:
„Същите авантюристични политици унищожиха съветската армия до основи. Същата трябваше да бъде основа на мира, защитник на интересите на 300 милиона души в СССР. Сега всички са безбожни бандити. Това е изискан хищник, който унищожава с помощта на всякакви оръжия, военно оборудване, оръжие за масово унищожение, демонстрирайки своята злоба към цивилното население. Тези ветерани на войната и труда, които извоюваха трудно своята победа и бъдеще, таиха надежда, че ще могат да живеят в мир и да умрат спокойно в домовете си.
Вече не можем да им отдадем почести, не можем дори да ги погребем в земята. Ветераните най-вероятно отричат тази война и не искат да участват. Имам някакво подозрение, че не искат да участват в тази нечовешка агресия. Не искат да бъдат част от злото, безчувствената човешка природа и цинизма, които бликат от руските военни ешалони. След като унищожиха основите на Съветската армия, повечето се превърнаха в мафиоти и бандити, смесиха се с престъпниците и наемниците.
Унищожиха ВВС, флотата и старата слава на СССР. Славата на 300 милиона души се сведе до това на мародери, бандити и престъпници. Никой не беше наказан за тези дела. Апетитите на владетелите им продължават да се повишават. Те ще стигнат до такъв размер, че същите бандити се опитаха да направят атентат в Белия дом (Операция на Черния октомври през 1993 г.), а след това ще стрелят навсякъде, както в Чечня в момента. Те ще стрелят, без да гледат дали е по руснаци или чеченци, както беше в Грозни.
Те не делят мюсюлмани, християни или будисти. Не се страхуват да използват своите точни оръжия срещу такива цели. Стана така, че гордостта на Съветската армия унищожава гордостта на нацията им.“
Дудаев винаги е мечтал да види страната си свободна и независима, да се изправи след първата война и да поеме своя свободен път. Не е мечтал да се радва на зверствата на Русия, след като е виждал какво правят в СССР през годините си на служба. Днес не трябва да се изненадваме, че така нареченият Батальон на Дудаев застава на страната на Украйна, посочвайки кадировците като позор за Чечня. Дудаев никога не се закичва с огромните успехи, а просто споделя на народа си следното:
„Всеки чеченец е генерал. Аз съм само първият от милионите, които идват след мен.“
Ама колко прав е бил.
