Има наколко вида съоръжени прелези - ръчни и автоматични, в гара и в междугарие.
Ръчните се затварят от прелезопазач по нареждане от ръководител-движение в гарата, изпращаща влака. Ако пътуването на най-бързия влак до прелеза е повече от 5 минути, влакът тръгва, а прелезопазачът сваля бариерите 5 минути преди очакваното преминаване на влака, смятано по времето на най-бързия влак. Очевидно е, че по-бавните влакове идват по-късно и чакането е повече. Ако най-бързият влак пътува по-малко от 5 минути, той заминава само след като прелезопазачът е докладвал, че вече е свалил бариерите. Т. е. бариерите са свалени и тепърва пазачът докладва по телефона на гарата, пишат се книги и чак тогава ръководител-движение изпраща влака, който ако е някой тежък и дълъг товарен влак, потегля едва едва... и ето ги 20-те минути чакане.
Прелезите в гара най-често са автоматични, но дори тогава, се затварят при ръчната манипулация за нареждане на маршрут през прелеза, която може да е много преди преминаване на влака, например още когато влакът замине от предишната гара, ако ръководител-движение не се съобразява с прелеза. В няколко гари е въведена логика, маршрутът да се подготвя по команда, но прелезът да се затвори автоматично, когато влакът наближи. Не винаги обаче се ползва.
На автоматичните прелези в междугарие се чака най-малко - те се задействат автоматично, когато влакът е на 1300 метра от прелеза, ако е без бариери или на такова разстояние, че бариерите да са свалени, когато влакът е на около 1200 метра преди прелеза. В зависимост от скоростта, чакането може да е дори 30-40 секунди.