Имам двама близки, работещи от години като лекари в САЩ, при това с българско образование, не с американско. Единият дори вече чете лекции в университет. Та мнението и на двамата горе-долу е едно и също: американците са отчайващо тъпи, ограничени, нямат грам обща култура. Донякъде това се дължи и на средата на живот - там дори да си чистачка, имаш що-годе добри доходи и живееш достатъчно прилично. Демек няма смисъл да си напрягаш мозъка и да полагаш усилия повече, отколкото трябва, да се занимаваш със странични неща, които не са ти пряко нужни. Разказвали са ми за час по история в колеж, в който професорът обяснява за хода на Втората световна война, а някой от студентите пита "Господине, ама Втората световна война в Германия ли се е водила?". Едно време по Икарусите 436, върху кутиите с автоматите за отваряне/затваряне на вратите, имаше следния надпис с поне 15 сантиметрови букви "Внимание, следва стъпало!". Като попитах какви са тия глупости, отговорът беше, цитирам "Глупости са, ама някоя Патка Заспала, като се спъне при слизане, ще вземе да осъди собственика, че не я е предупредил, независимо, че тя не е внимавала и никой не и е виновен." С една дума ограничени, но много добре си знаят правата. И е напълно вероятно съда, със всичкия си авторитет, също да подходи толкова тъпо и да осъди компанията-собственик.
И да се върнем към темата. Още в началото на 70-те години, когато Никсън прекратява програмата за космически полети до луната, компаниите, занимаващи се с високи космически технологии, оставайки без работа, започват да разработват леки автоматизирани метросистеми с пневматични гуми и без машинист, подобни на френската ВАЛ. Но въпреки, че са сравнително евтини - една от първите работи и досега, като билетът е 50 цента, бързи и сигурни, трудно пробиват в световен мащаб заради вярата в тенекиения бог и нефтените лобита. По Дискавъри скоро даваха едно филмче за подобна извънулична транспортна система от индивидуални транспортни средства - кабинки за по 5-6 човека, която хем е по-евтина от скоростните трамваи, хем мрежата е силно разклонена, дава възможност за превоз от врата до врата, хем за аварии и вандализъм и дума не може да става, защото всичко се следи с камери. Подобно на "Трансурбан", който е още от 70-те...
Напълно съм съгласен, че има много неща, които можем да научим от тях, но не е нужно да вземаме всичко, като например другата страна на медала на американския начин на живот. Вярно е, че не навсякъде е едно и също, има градове с наистина добре уреден транспорт - Далъс е един от тях. Но веднага възниква въпросът защо след като нормално хората живеят на 50 мили, тези 50 мили да не са обхванати от крайградските влакове, както е в Европа. Сещам се и за дивотии от сорта на това, че е напълно възможно да те изгонят от работа само защото нямаш кола.
