1
Забавно / Re: Кой какво слуша в момента
« on: 15.12.2024, 21:50:10 »
На ви сега.
Show Posts
This section allows you to view all posts made by this member. Note that you can only see posts made in areas you currently have access to.
2
Разни / Re: ПОЛИТИКА=?
« on: 13.12.2024, 08:55:12 »
Ето къде са част от шестдесетте и девет милиона.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
На 13.12.1916 г., се води морски бой за защита на Балчик.
КОЙ ВРАГ ОТНОВО напада този БЪЛГАРСКИ град?
Напада го отряд бойни кораби на РУСИЯ...
Защо отново?
Защото само преди 3 месеца, на 7 септември 1916 г., по град Балчик са нанесени артилерийски удари от ескадрени миноносци на руския черноморски флот. Тогава още от сутринта ескадрените миноносци „Быстрый“ и „Громкий“ бомбардират пристанищни съоръжения, мелницата и унищожават товарен кораб за превоз на бензин. После същите миноносци заемат огнева позиция срещу Каварна и извършват ново артилерийско нападение и срещу този град. Сутринта на 9 септември 1916 г. следва НОВО НАПАДЕНИЕ, отново руски миноносци обстрелват Балчик.
Тези нападения са пореден мотив за победи на славната българска армия. Тя печели бляскави победи на Добруджанския фронт, срещу многобройните руски, румънски и сръбски войски. Превзета е Кюстенджа /сега Констанца/ и руският флот е принуден да се пребазира в Севастопол. На 6 декември 1916 г., пада и столицата на Румъния - Букурещ. След разгромяващите победоносни действия на българската войска в Добруджа практически не се водят военни действия. На 12 декември 1916 г., държавите от четворния съюз правят официално предложение за спиране на войната и възстановяване на мира в Европа. Министър-председателят Васил Радославов връчва колективна нота на чуждестранните дипломатически представители, след това тя е прочетена в Народното събрание. Словото е посрещнато с продължителни ръкопляскания.
Но Русия не иска да прекрати военните действия... Още на следващия ден, /13.12./, руски кораби нанасят ПОРЕДНАТА, трета разрушителна бомбардировка на град Балчик. Тази военна операция е без каквото и да е тактическо или стратегическо военно значение. Тя цели само ненужно разрушаване и проливане на българска кръв...
Кои кораби са изпратени за втори удар по Балчик?
Това са крайцерът „Память Меркурия“ и ескадрените миноносци „Громкий“ и „Счастливый“ .
Флагманският кораб „Память Меркурия“ е въоръжен с 30 оръдия, от които с калибър 152 mm – 16 броя. Разположението им е такова, че позволява 10 от тях да водят огън едновременно по една цел. Двата ескадрени миноносци „Громкий“ и „Счастливый“ са въоръжени с по 3 бр – 102 mm, 2бр -47 mm зенитни оръдия и пет двутръбни торпедни апарата.
Кой защитава Балчик?
Брегова батарея, която е преместена дни преди това от Варна. Тя е известна и като „Света Троица“, по името на съществуващ тогава манастирски параклис край Галата, където е разположена преди преместването си в Балчик. Състои се от две 100 mm Д-50 морски оръдия, производство на френската фирма „Шнайдер". Далекобойността им е 8 km. Личният състав на батареята включва 37 души.
По брой оръдия, огнева мощ, далекобойност и численост неприятелят има огромно превъзходство ... Но за битка е нужна преди всичко ХРАБРОСТ... Тя не липсва.
Командирът на защитниците тогава, капитан Георги Радков, е само на 27 години. Нито той, нито войниците са участвали в морски бой преди... Ще повторим, бойците и техния командир нямат практически опит за това което ще последва... Но знаят най-важното - защитават БЪЛГАРСКАТА ДОБРУДЖАНСКА ЗЕМЯ!
Как водят боя?
Бреговата батарея е с 20 пъти по-малко на брой оръдия и 100 пъти по-малка огнева мощ от тази на руския флот. Но се бие организирано и смело. Първоначално открива огън по челния ескадрен миноносец от дистанция 5200 m. Принуждава го да напусне боя. После батареята пренася огъня си по крайцера и води артилерийски двубой с него. Изстрелва по противника общо 186 снаряда, от които обикновени гранати – 130, бронебойни гранати – 44, и шрапнели – 12. В бойния дневник е отбелязано, че руският крайцер е улучен от 4 – 5 снаряда.
Българската батарея успява. С точната си стрелба привлича огъня на противника върху себе си и го принуждава да се отдалечи към нос Калиакра, без да успее да изпълни основната си задача – нанасяне на максимални поражения на града.
Решаващи в този бой се оказват командирските качества на капитан Радков. През 1917 г. за героичния отпор, даден на руските кораби, той е удостоен с военен орден „За храброст“ IV ст. II клас и с германски „Железен кръст“ II ст.
Каква е съдбата на този герой?
Уви, идва 9 септември 1944 г. и ТОЗИ БЪЛГАРСКИ ГЕРОЙ е арестуван, съден и УБИТ... БЕЗ ВИНА.
За него има отделна публикация от 12.12.2019 г. на страницата на „Онгъл“.
Защо тази славна битка е известна сега на малцина?
Защото след идването на власт на комунистите, историята ни е манипулирана и подчинена на руските изисквания. Тази СЛАВНА БИТКА се премълчава за да се забрави...
В резултат, всеки българин сега знае за торпедната морска атака срещу турския крайцер „Хамидие“. Но малцина са наясно, че морската битка за отбраната на Балчик е значително по-сложна и в нея се проявява по-висока степен на военноморско изкуство. Боят при Балчик през декември 1916 г., трябва да се оцени по достойнство, защото е:
- централно събитие в историята на българския военноморски флот. При крайно неблагоприятно съотношение на силите, българите показват забележителна смелост и героизъм с висока координация на действията.
- най-дългият по времетраене пряк военен сблъсък между български и неприятелски сили по черноморското крайбрежие.
- единственият морски бой с българско участие в рамките на принадлежащото ни днес крайбрежие.
Но какво става после?
Руската империя изчезва, на нейно място се появява Съветска Русия. По настояване на България точно на ТРЕТИ МАРТ 1918 г., тя е принудена да подпише Брест-Литовския мирен договор и да ДАДЕ територия и СВОБОДА на много поробени от нея народи. А новата комунистическа власт там, съвсем логично преименува кораба „Память Меркурия“ на ... „Коминтерн“. Името е добра илюстрация, защото тази организация пряко финансира и организира много ТЕРОРИСТИЧНИ УДАРИ по мирни обекти в различни точки на света. България НЕЕДНОКРАТНО също става жертва на тях... Тя става жертва и на СССР, който през септември 1944 г., ОКУПИРА СТРАНАТА ни и слага своя власт тук. Затова после, по време на тоталитарното комунистическо управление в България, историческите факти, както за тази битка, така и за българската слава и победи в Първата световна война, са манипулирани или премълчавани. Новите „управници“ на страната ни сляпо слугуват на СССР и в името на „братските“ отношения крият истината и преследват ГЕРОИТЕ, служили и пролели кръв за България. Така фактите за подлата агресия срещу мирни БЪЛГАРСКИ граждани и обекти са оставени на забравата... Затова:
- участието на България във войната срещу Румъния, Русия и Сърбия на Северния фронт (Добруджанския фронт) са бяло петно за повечето ни съвременници до днес;
- тази част от военната история на България не се изследва подобаващо от „историците“ ни;
- Тези факти и епизоди от българската слава НЯМАТ популярността, която заслужават;
В резултат - БЪЛГАРСКОТО САМОЧУВСТВИЕ и ГОРДОСТ са ОСАКАТЕНИ....
чрез ОНГЪЛ
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
На 13.12.1916 г., се води морски бой за защита на Балчик.
КОЙ ВРАГ ОТНОВО напада този БЪЛГАРСКИ град?
Напада го отряд бойни кораби на РУСИЯ...
Защо отново?
Защото само преди 3 месеца, на 7 септември 1916 г., по град Балчик са нанесени артилерийски удари от ескадрени миноносци на руския черноморски флот. Тогава още от сутринта ескадрените миноносци „Быстрый“ и „Громкий“ бомбардират пристанищни съоръжения, мелницата и унищожават товарен кораб за превоз на бензин. После същите миноносци заемат огнева позиция срещу Каварна и извършват ново артилерийско нападение и срещу този град. Сутринта на 9 септември 1916 г. следва НОВО НАПАДЕНИЕ, отново руски миноносци обстрелват Балчик.
Тези нападения са пореден мотив за победи на славната българска армия. Тя печели бляскави победи на Добруджанския фронт, срещу многобройните руски, румънски и сръбски войски. Превзета е Кюстенджа /сега Констанца/ и руският флот е принуден да се пребазира в Севастопол. На 6 декември 1916 г., пада и столицата на Румъния - Букурещ. След разгромяващите победоносни действия на българската войска в Добруджа практически не се водят военни действия. На 12 декември 1916 г., държавите от четворния съюз правят официално предложение за спиране на войната и възстановяване на мира в Европа. Министър-председателят Васил Радославов връчва колективна нота на чуждестранните дипломатически представители, след това тя е прочетена в Народното събрание. Словото е посрещнато с продължителни ръкопляскания.
Но Русия не иска да прекрати военните действия... Още на следващия ден, /13.12./, руски кораби нанасят ПОРЕДНАТА, трета разрушителна бомбардировка на град Балчик. Тази военна операция е без каквото и да е тактическо или стратегическо военно значение. Тя цели само ненужно разрушаване и проливане на българска кръв...
Кои кораби са изпратени за втори удар по Балчик?
Това са крайцерът „Память Меркурия“ и ескадрените миноносци „Громкий“ и „Счастливый“ .
Флагманският кораб „Память Меркурия“ е въоръжен с 30 оръдия, от които с калибър 152 mm – 16 броя. Разположението им е такова, че позволява 10 от тях да водят огън едновременно по една цел. Двата ескадрени миноносци „Громкий“ и „Счастливый“ са въоръжени с по 3 бр – 102 mm, 2бр -47 mm зенитни оръдия и пет двутръбни торпедни апарата.
Кой защитава Балчик?
Брегова батарея, която е преместена дни преди това от Варна. Тя е известна и като „Света Троица“, по името на съществуващ тогава манастирски параклис край Галата, където е разположена преди преместването си в Балчик. Състои се от две 100 mm Д-50 морски оръдия, производство на френската фирма „Шнайдер". Далекобойността им е 8 km. Личният състав на батареята включва 37 души.
По брой оръдия, огнева мощ, далекобойност и численост неприятелят има огромно превъзходство ... Но за битка е нужна преди всичко ХРАБРОСТ... Тя не липсва.
Командирът на защитниците тогава, капитан Георги Радков, е само на 27 години. Нито той, нито войниците са участвали в морски бой преди... Ще повторим, бойците и техния командир нямат практически опит за това което ще последва... Но знаят най-важното - защитават БЪЛГАРСКАТА ДОБРУДЖАНСКА ЗЕМЯ!
Как водят боя?
Бреговата батарея е с 20 пъти по-малко на брой оръдия и 100 пъти по-малка огнева мощ от тази на руския флот. Но се бие организирано и смело. Първоначално открива огън по челния ескадрен миноносец от дистанция 5200 m. Принуждава го да напусне боя. После батареята пренася огъня си по крайцера и води артилерийски двубой с него. Изстрелва по противника общо 186 снаряда, от които обикновени гранати – 130, бронебойни гранати – 44, и шрапнели – 12. В бойния дневник е отбелязано, че руският крайцер е улучен от 4 – 5 снаряда.
Българската батарея успява. С точната си стрелба привлича огъня на противника върху себе си и го принуждава да се отдалечи към нос Калиакра, без да успее да изпълни основната си задача – нанасяне на максимални поражения на града.
Решаващи в този бой се оказват командирските качества на капитан Радков. През 1917 г. за героичния отпор, даден на руските кораби, той е удостоен с военен орден „За храброст“ IV ст. II клас и с германски „Железен кръст“ II ст.
Каква е съдбата на този герой?
Уви, идва 9 септември 1944 г. и ТОЗИ БЪЛГАРСКИ ГЕРОЙ е арестуван, съден и УБИТ... БЕЗ ВИНА.
За него има отделна публикация от 12.12.2019 г. на страницата на „Онгъл“.
Защо тази славна битка е известна сега на малцина?
Защото след идването на власт на комунистите, историята ни е манипулирана и подчинена на руските изисквания. Тази СЛАВНА БИТКА се премълчава за да се забрави...
В резултат, всеки българин сега знае за торпедната морска атака срещу турския крайцер „Хамидие“. Но малцина са наясно, че морската битка за отбраната на Балчик е значително по-сложна и в нея се проявява по-висока степен на военноморско изкуство. Боят при Балчик през декември 1916 г., трябва да се оцени по достойнство, защото е:
- централно събитие в историята на българския военноморски флот. При крайно неблагоприятно съотношение на силите, българите показват забележителна смелост и героизъм с висока координация на действията.
- най-дългият по времетраене пряк военен сблъсък между български и неприятелски сили по черноморското крайбрежие.
- единственият морски бой с българско участие в рамките на принадлежащото ни днес крайбрежие.
Но какво става после?
Руската империя изчезва, на нейно място се появява Съветска Русия. По настояване на България точно на ТРЕТИ МАРТ 1918 г., тя е принудена да подпише Брест-Литовския мирен договор и да ДАДЕ територия и СВОБОДА на много поробени от нея народи. А новата комунистическа власт там, съвсем логично преименува кораба „Память Меркурия“ на ... „Коминтерн“. Името е добра илюстрация, защото тази организация пряко финансира и организира много ТЕРОРИСТИЧНИ УДАРИ по мирни обекти в различни точки на света. България НЕЕДНОКРАТНО също става жертва на тях... Тя става жертва и на СССР, който през септември 1944 г., ОКУПИРА СТРАНАТА ни и слага своя власт тук. Затова после, по време на тоталитарното комунистическо управление в България, историческите факти, както за тази битка, така и за българската слава и победи в Първата световна война, са манипулирани или премълчавани. Новите „управници“ на страната ни сляпо слугуват на СССР и в името на „братските“ отношения крият истината и преследват ГЕРОИТЕ, служили и пролели кръв за България. Така фактите за подлата агресия срещу мирни БЪЛГАРСКИ граждани и обекти са оставени на забравата... Затова:
- участието на България във войната срещу Румъния, Русия и Сърбия на Северния фронт (Добруджанския фронт) са бяло петно за повечето ни съвременници до днес;
- тази част от военната история на България не се изследва подобаващо от „историците“ ни;
- Тези факти и епизоди от българската слава НЯМАТ популярността, която заслужават;
В резултат - БЪЛГАРСКОТО САМОЧУВСТВИЕ и ГОРДОСТ са ОСАКАТЕНИ....
чрез ОНГЪЛ
3
Новини от София / Re: Новини от София
« on: 10.12.2024, 20:36:30 »
Статут на барака поради многото комунисти във властта.
Направо ми иде на арменския поп да се оплача, и ще търся връзките на Пейчев.
И да не забравиш да посетиш в скоро време забележителната барака.
Направо ми иде на арменския поп да се оплача, и ще търся връзките на Пейчев.
И да не забравиш да посетиш в скоро време забележителната барака.
4
Новини от София / Re: Новини от София
« on: 10.12.2024, 18:43:30 »Големият историк д-р. Станишев успя да я отстои с голямо усилие - беше заплашена от събаряне въпреки, че заслужава достойно да падне сама. Сега се ремонтира от последователи на Дънов. Къщата с ягодите следва да се предостави за ползване на Съюз на клошарите - доказали са умението си да стопанисват грижовно.
Още едно безстойностно твое мнение !
5
Актуална информация / Re: ПТП и инциденти
« on: 10.12.2024, 18:42:02 »
"Кьорав карти не играе". Не може да се харчат материални ресурси заради безхаберни хора.
6
Актуална информация / Re: ПТП и инциденти
« on: 10.12.2024, 17:30:14 »
10 табели с надпис-"Газенето на пешеходци по трамвайната линия е безнаказано", ще свърши по добра работа, и да е с едър шрифт. И най евтино ще излезе даже.
7
Новини от София / Re: Новини от София
« on: 10.12.2024, 17:27:14 »
И какво и е толкова ценно на бараката на предателя Георги Димитров ?
Значи къщата с ягодите може да се съсипва, а една барака се подържа, и която е без никаква стойност ?
Значи къщата с ягодите може да се съсипва, а една барака се подържа, и която е без никаква стойност ?
8
Разни / Re: ПОЛИТИКА=?
« on: 09.12.2024, 00:07:03 »Той си е уредил старините в някоя вила край Москва
Башар Асад е в Москва:
https://nova.bg/news/view/2024/12/08/479856/%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%81-%D0%B1%D0%B0%D1%88%D0%B0%D1%80-%D0%B0%D1%81%D0%B0%D0%B4-%D0%B5-%D0%B2-%D0%BC%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D1%81-%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%81%D0%B8/
9
Качество на услугата / Re: Недобросъвестни шофьори и ватмани
« on: 26.11.2024, 21:33:19 »Тогава защо изискваш да имат такъв?!Предлагаш 12-годишните да могат да управляват велосипед единствено след получаване на документ за правоуправление на ППС?
Само малоумните не знаят че МАЛОЛЕТЕН не може да изкара какъвто и да е документ с правно значение !
Абе ти не четеш ли ?
Един път завинаги трябва да е ясно че на пътя трябва да има само хора с документ за правоуправление на ППС !
Но това не е ясно дори на депутатите, щот толкова имат и мозък в главите по този въпрос !
[/quote]
10
Качество на услугата / Re: Недобросъвестни шофьори и ватмани
« on: 26.11.2024, 19:20:44 »Предлагаш 12-годишните да могат да управляват велосипед единствено след получаване на документ за правоуправление на ППС?
Само малоумните не знаят че МАЛОЛЕТЕН не може да изкара какъвто и да е документ с правно значение !
11
Новини от София / Re: Новини от София
« on: 26.11.2024, 19:13:14 »До кога най-нагло ще разпространяваш фалшиви опорки
Е сега ще си направя агенция за разконспириране на фалшиви опорки...............
12
Качество на услугата / Re: Недобросъвестни шофьори и ватмани
« on: 26.11.2024, 16:57:12 »Аз по принцип мисля, че велосипедистите на пътя не получават отношението, което им се полага като пълноправни участници в движението
Един път завинаги трябва да е ясно че на пътя трябва да има само хора с документ за правоуправление на ППС !
Но това не е ясно дори на депутатите, щот толкова имат и мозък в главите по този въпрос !
13
Новини от София / Re: Новини от София
« on: 26.11.2024, 16:51:02 »
https://www.iskra.bg/samo-92-sm-trotoar-v-sofiya-zastrashava-zhivota-na-peshehodtsi-i-uchenitsi/?fbclid=IwZXh0bgNhZW0CMTEAAR377bxeT8DRedsJjr-DUFzbreNolWzkxLJjjWMhX3ThhRhwVuyxg7adUdM_aem_EU4d9MlYH03j25R-rjrKNA
Само 92 см: Тротоар в София застрашава живота на пешеходци и ученици
Общественикът Тома Белев повдигна въпроса за 92-сантиметров тротоар на ул. „Опълченска“
Нина Кръстева -26 ноември 2024 | 12:28:49052
Общественикът Тома Белев публикува в социалните мрежи критичен пост, в който обръща внимание на опасно тесния тротоар на ул. „Опълченска“ в София. Ширината на тротоара е едва 92 сантиметра, което го прави неподходящ за безопасното придвижване на ученици от четири училища, велосипедисти, майки с колички и пешеходци.
Според Белев въпреки сигналите на жителите на квартала, строителните дейности продължават. Той отбелязва, че институциите като Столична община, РДНСК, ДНСК и Министерството на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/ са под влиянието на строителни фирми, които доминират обществените поръчки в града.
Белев посочва, че служителите на Дирекцията за национален строителен контрол /ДНСК/ са били запознати с проблема. По думите му те мълчаливо са признали ситуацията, но въпреки това не са предприели действия.
„На 92 сантиметра ще трябва да се разминават велосипедисти, майки с колички, пешеходци и групите от ученици. Всички знаят за този проблем, но строежът си върви. След първия инцидент вероятно ще накажат някой чиновник, и толкова“, пише Белев. Според него проблемът с тротоара на ул. „Опълченска“ е част от по-голям проблем – зависимостта на институциите от строителни фирми, които печелят обществените поръчки.
Той подчертава, че след евентуален инцидент вината ще бъде хвърлена върху чиновниците, а истинските виновници – фирмите, които нарушават стандартите и застрашават безопасността, ще останат ненаказани. Белев завършва поста си с критичен тон, признавайки, че като граждани всички носим отговорност за ситуацията:
„Срамът, който прочетох в очите на служителите на ДНСК, е и мой срам, защото каквото и да правят жителите на квартала, строежът си върви.“
Случаят с тротоара на ул. „Опълченска“ е пример за системен проблем с градското планиране и взаимодействието между строителните компании и институциите. Гражданите настояват за адекватни решения, които да гарантират безопасността и удобството на всички участници в движението.
Само 92 см: Тротоар в София застрашава живота на пешеходци и ученици
Общественикът Тома Белев повдигна въпроса за 92-сантиметров тротоар на ул. „Опълченска“
Нина Кръстева -26 ноември 2024 | 12:28:49052
Общественикът Тома Белев публикува в социалните мрежи критичен пост, в който обръща внимание на опасно тесния тротоар на ул. „Опълченска“ в София. Ширината на тротоара е едва 92 сантиметра, което го прави неподходящ за безопасното придвижване на ученици от четири училища, велосипедисти, майки с колички и пешеходци.
Според Белев въпреки сигналите на жителите на квартала, строителните дейности продължават. Той отбелязва, че институциите като Столична община, РДНСК, ДНСК и Министерството на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/ са под влиянието на строителни фирми, които доминират обществените поръчки в града.
Белев посочва, че служителите на Дирекцията за национален строителен контрол /ДНСК/ са били запознати с проблема. По думите му те мълчаливо са признали ситуацията, но въпреки това не са предприели действия.
„На 92 сантиметра ще трябва да се разминават велосипедисти, майки с колички, пешеходци и групите от ученици. Всички знаят за този проблем, но строежът си върви. След първия инцидент вероятно ще накажат някой чиновник, и толкова“, пише Белев. Според него проблемът с тротоара на ул. „Опълченска“ е част от по-голям проблем – зависимостта на институциите от строителни фирми, които печелят обществените поръчки.
Той подчертава, че след евентуален инцидент вината ще бъде хвърлена върху чиновниците, а истинските виновници – фирмите, които нарушават стандартите и застрашават безопасността, ще останат ненаказани. Белев завършва поста си с критичен тон, признавайки, че като граждани всички носим отговорност за ситуацията:
„Срамът, който прочетох в очите на служителите на ДНСК, е и мой срам, защото каквото и да правят жителите на квартала, строежът си върви.“
Случаят с тротоара на ул. „Опълченска“ е пример за системен проблем с градското планиране и взаимодействието между строителните компании и институциите. Гражданите настояват за адекватни решения, които да гарантират безопасността и удобството на всички участници в движението.
14
Разни / Re: Формула 1
« on: 24.11.2024, 11:28:50 »Макс Верстапен е вече четирикратен световен шампион. Показа, че всъщност е майстор въпреки колата си. Най-много това си пролича при потопа в Бразилия.
16
Разни / Re: ПОЛИТИКА=?
« on: 21.11.2024, 20:57:07 »
Ако знаете точно какъв е закона относно рязането на дървета, няма да правите вятър по клавиатурите си.
Обаче когато омразата ви взима връх над разсъдъка ви е така.
Обаче когато омразата ви взима връх над разсъдъка ви е така.
17
За системата като цяло / Re: Самоделните промени по возилата
« on: 16.11.2024, 12:56:03 »Вида , в който са излезли от завода се нарича заводски. За нас това е вида, който сме си поръчали. При констатирани пропуски от наша страна не е виновен производителя, а ние, защото така сме ги поръчали. Това обаче по никакъв начин не пречи да се намери решение, което да се внедри масово.
Видът в който са излезли от завода е видът в който са поръчани- както писах поръчани по спецификация, демег каквото е поръчано. Това че ги поръчват некадърници работещи на бюро е факт.
Когато пристигнаха 1998 год. зелените Мерцедеси от Турция, две години работиха без АКРУ, и никой не знаеше къде се намират и дали въобще се движат по маршрут или си стоят почивайки. Просто турците не разрешаваха да се дупчи нищо и никъде за да се монтират АКРУ. Ето това е пример за некадърността на поръчващите нови автобуси отговорни лица. Пък после коментирайте шофьорски подобрения с цел по добри условия на работа.
18
За системата като цяло / Re: Самоделните промени по возилата
« on: 16.11.2024, 09:14:46 »държим да се държат максимално близко до заводския им вид.
Няма заводски вид и изпълнение !
Всеки който си е купувал нова кола от преди 10 да речем години знае, че се купува по спесификация- каквото си поръчаш по списък, даже и извън списъка. Но всичко струва пари.
Обаче поръчващите и сключващите договорите имат бръмбари в главите и са далеч от потребностите на шофьора.
Онзи ден комшия си поръчва нова кола Хюндай Баян. Иска я без безключово запалване- ама не могло, ми няма да си я купя тогава- оказва се че може и вчера е качена на конвейра и преди Коледа ще пристигне.
Така че в поръчката на нови автобуси трябва да участват и няколко елитни шофьори с предложени изисквания.
19
За системата като цяло / Re: Самоделните промени по возилата
« on: 15.11.2024, 13:31:02 »
Няма шофьор който да си позволи да не гледа в дясното огледало,- това вкарва и в затвор и на всеки шофьор му е пределно ясно.
Свободните интерпретации от хора никога не сядали на шофьорско място в автобус са просто клавиатурни фантазии.
Свободните интерпретации от хора никога не сядали на шофьорско място в автобус са просто клавиатурни фантазии.
20
Разни / Re: ГОВОРИЛНЯ.
« on: 12.11.2024, 15:11:05 »
Това е за много интелигентните:
Айзък Азимов:
"Какво е интелигентността все пак? Когато бях войник, изкарах 160 точки на един тест за пригодност, вместо обичайните 100. Никой в базата не беше виждал подобен резултат и за около два часа около мен се вдигна голям шум.
В общ план не настъпиха никакви промени – на другия ден си бях общ работник в кухнята, най-високата длъжност, до която се издигнах в армията.
През целия си живот съм отбелязвал подобни резултати, поради което се имам за високо интелелигентен, а очаквам и другите да ме смятат за такъв. Макар че всъщност, не означават ли тези постижения, че просто ме бива да отговарям на въпросите на хората, които измислят тестовете и чиито интелектуални наклоности са близки до моите?
Имам например един автомонтьор, който според мен не може да е изкарал повече от 80 точки. Винаги съм смятал за разбиращо се от само себе си, че от нас двамата по-интелигентният съм аз. Само че като се повреди нещо по колата ми, търча при него – гледам го трепетно как ѝ разглежда вътрешностите и чакам да се произнесе, сякаш е свещен оракул. И той винаги ми поправя колата.
Ами да си представим, че моят монтьор състави въпросите на тест за интелигентност. Или пък ги състави някой дърводелец, или фермер – който и да е извън университетските среди. Всеки от тези тестове би ме охарактеризирал като пълен идиот. И то съвсем основателно. В един свят, където не бих могъл да използвам моята академична подготовка и уменията да си служа с езика, а се налага да правя нещо сложно и трудно с ръцете си, аз бих се провалил. Моята интелигентност следователно не е абсолютна, а е функция на обществото, в което живея, както и на факта, че една малка група от това общество си е присвоила правото да се произнася по въпросите за интелигентността.
Да вземем пак моя автомонтьор. Той винаги се шегува като се видим. Веднъж си измъкна главата изпод колата и каза: „Докторе, един глухоням влязъл в една железария да си поиска гвоздеи. Сложил си двата пръста на тезгяха и показал с другата ръка, сякаш чука върху тях. Продавачът му донесъл чук. Той поклатил глава и посочил пръстите си. Продавачът донесъл пирони. Човекът ги взел и си отишъл. Следващият обаче, който влязъл в магазина, бил сляп. И искал да си купи ножица. Как мислиш ти, докторе, че си я поискал?“
Аз най-простодушно вдигнах дясната си ръка и изобразих с два пръста рязане на ножица. На което моят автомонтьор се изсмя язвително и каза: „Ех, ти, лапнишаран. Ами той просто му казал какво иска“. После прибави снизходително:
„Цял ден пробвам клиентите с тая история“.
„И хвана ли много?“ – попитах аз.
„Само няколко. Ама знаех, че ти ще се хванеш.“
„Че защо?“
„Ами, защото, докторе, си дяволски образован. Знаех, че не може да си много умен.“
Имам неприятното чувство, че думите му не са лишени от основание".
Айзък Азимов:
"Какво е интелигентността все пак? Когато бях войник, изкарах 160 точки на един тест за пригодност, вместо обичайните 100. Никой в базата не беше виждал подобен резултат и за около два часа около мен се вдигна голям шум.
В общ план не настъпиха никакви промени – на другия ден си бях общ работник в кухнята, най-високата длъжност, до която се издигнах в армията.
През целия си живот съм отбелязвал подобни резултати, поради което се имам за високо интелелигентен, а очаквам и другите да ме смятат за такъв. Макар че всъщност, не означават ли тези постижения, че просто ме бива да отговарям на въпросите на хората, които измислят тестовете и чиито интелектуални наклоности са близки до моите?
Имам например един автомонтьор, който според мен не може да е изкарал повече от 80 точки. Винаги съм смятал за разбиращо се от само себе си, че от нас двамата по-интелигентният съм аз. Само че като се повреди нещо по колата ми, търча при него – гледам го трепетно как ѝ разглежда вътрешностите и чакам да се произнесе, сякаш е свещен оракул. И той винаги ми поправя колата.
Ами да си представим, че моят монтьор състави въпросите на тест за интелигентност. Или пък ги състави някой дърводелец, или фермер – който и да е извън университетските среди. Всеки от тези тестове би ме охарактеризирал като пълен идиот. И то съвсем основателно. В един свят, където не бих могъл да използвам моята академична подготовка и уменията да си служа с езика, а се налага да правя нещо сложно и трудно с ръцете си, аз бих се провалил. Моята интелигентност следователно не е абсолютна, а е функция на обществото, в което живея, както и на факта, че една малка група от това общество си е присвоила правото да се произнася по въпросите за интелигентността.
Да вземем пак моя автомонтьор. Той винаги се шегува като се видим. Веднъж си измъкна главата изпод колата и каза: „Докторе, един глухоням влязъл в една железария да си поиска гвоздеи. Сложил си двата пръста на тезгяха и показал с другата ръка, сякаш чука върху тях. Продавачът му донесъл чук. Той поклатил глава и посочил пръстите си. Продавачът донесъл пирони. Човекът ги взел и си отишъл. Следващият обаче, който влязъл в магазина, бил сляп. И искал да си купи ножица. Как мислиш ти, докторе, че си я поискал?“
Аз най-простодушно вдигнах дясната си ръка и изобразих с два пръста рязане на ножица. На което моят автомонтьор се изсмя язвително и каза: „Ех, ти, лапнишаран. Ами той просто му казал какво иска“. После прибави снизходително:
„Цял ден пробвам клиентите с тая история“.
„И хвана ли много?“ – попитах аз.
„Само няколко. Ама знаех, че ти ще се хванеш.“
„Че защо?“
„Ами, защото, докторе, си дяволски образован. Знаех, че не може да си много умен.“
Имам неприятното чувство, че думите му не са лишени от основание".