Show Posts

This section allows you to view all posts made by this member. Note that you can only see posts made in areas you currently have access to.


Messages - Balkanton

Pages: [1] 2 3 ... 111
1
Две от днес - Чавдар 11М4 с касова врата, Кароса ШД11 (С 3899) и Йелч 041 (СфА 6699). Помогнете да идентифицираме местата.
Източник: Форум Аспирин (1, 2)

2
Нов военен Чавдар, рег. номер В 68004.
Източник

3
Шкода 706 РТО от първите партиди до хотел "Янтра" във Велико Търново, 60-те години.
Източник: Форум Аспирин

4
ПАЗ 652Б с рег. номер Сб Ф 4137 на Съюза на българските журналисти.
Източник

5
Шкода 706 РО с рег. номер Сф 4229, вероятно през 50-те/началото на 60-те години. Ливреята повече прилича на туристическа, макар че има врата хармоника.
Източник

6
Една късна снимка на оцелял Икарус 620 от 1967 г. в Тирана през 1991 г.
Снимка: Colin Pickford

7
Други градове / Re: Други градове
« on: 28.10.2024, 20:48:45 »
Село Шуменци, Тутраканско - оцветена снимка.
Източник

8
Покрай търсенето на италиански автобуси попаднах на снимка с Чавдар 11М4 с номер П 6061 в Брюксел през 1985 г.

9
След малко проучване достигнах до извода, че автобусът изглежда е някакъв модел на Фиат, може би Фиат 309. Не намирам абсолютно същата каросерия никъде на снимка, но има множество снимки на автобуси Фиат от края на 60-те години, притежаващи един или друг характерен елемент по каросерията си, които съвпадат с елементи на този автобус. Оказва се, че в Италия също е била развита практиката на съчетаване на серийни автобусни шасита с различни каросерии на различни производители. Открих около 10-ина каросерийни фирми, всички базирани в град Модена, които са ползвали шаситата на Фиат за направата на завършени автобуси с техни каросерии. Изглежда, че тези фирми са споделяли много от частите и детайлите, които се откриват в различни комбинации по различните варианти на каросериите. Струва ми се, че те са толкова разнообразни, че трудно се откриват снимки на няколко еднотипни автобуси. Вероятно са се изготвяли в малки серии, при което винаги нещо е било променяно. Оттук подозрението ми е и, че трудно ще се намери снимка на абсолютно същия автобус, използван, примерно, в Италия.
Детайлите, които съвпадат между автобуса (хипотетично на "Орбита") в Приморско и тези от снимките в Италия са:
- тасовете, които са едни и същи при всички италиански автобуси от периода;
- страничният мигач с декоративно хромирано "крило", присъстващ и по много други автобуси от снимките;
- цветовата схема - по-високият оцветен участък преди и над първия калник; линията под горната лайстна, който по средата на дължината си продължава стеснена;
- плъзгащите се надолу прозорци - също присъстващи по редица изпълнения на снимките, макар и не много чести;
- задното извито стъкло, съставено от три части - не толкова често по снимките от Италия, но все пак присъства и др.
Ето малко снимки, с автобуси, които притежават един или друг от тези елементи:

P. S. между другото някои изпълнения (извън дадените тук за пример) е възможно да са вдъхновили каросерията на Чавдар М80/81, а други доста напомнят на някои югославски модели...

10
Не знам какъв чужд автобус в Приморско.
Надписът върху автобуса, гласящ от френски "Международни екскурзии за младежта", ме усъмни, че става дума за автобус, идващ от капиталистическа страна, където се съмнявам да е имало подобно профилиране на клиентелата и изобщо употребата на обобщаващата дума "младеж" (jeunesse) като интегрална част от обществото с установени обобщаващи характеристики, вменени им от държавата. Според мен това е автобус на Бюрото за младежки туризъм "Орбита" към ДКМС, с който то е осъществявало пътувания за гостуващи групи, във връзка с организирания международен обмен на младежи. Все пак става дума и за Международния младежки център в Приморско, който най-вероятно също е бил част от "Орбита". Тази снимка всъщност изяснява за мен присъствието на аналогичен автобус (най-вероятно същата машина) на една популярна пощенска картичка на новия хотел "Орбита" в Лозенец, София (пак на бюрото за младежки туризъм). На пръв поглед човек може да го обърка с Чавдар М81, но всъщност не е и сега тази новопоявила се снимка изяснява нещата. Единствено неясно остава каква е марката и моделът. Нещо френско?

11
Снимка на атински "Балканкар" в списанието Der Stadtverkehr, книжка 1 от 1984 г.
Източник

12
Икаруси в центъра на Варна през 80-те - архивен кадър, ползван в новия документален филм, посветен на възникването на традицията на посрещането на изгрева на 1 юли "Джулая: началото".

13
Аз залагам на ДАК/Роман. Мисля, че посредата е отпечатано "ROMANIA Turist Transport".

14
Автобуси / Re: Ikarus 280
« on: 19.09.2024, 20:54:44 »
Една странна снимка, всъщност колаж - вижда се при по-внимателно вглеждане. По-близкият Икарус е вече с пластмасова лайстна, значи снимката е най-рано от 1987 г. Изглежда е снимано в района на Централна гара.
Източник е Любомир Юруков

15
Кадри от практиката на ученици от 11 клас на професионални училища като шофьори на тролейбуси в пловдивския градски транспорт през 1985 г. №208 е с оригиналното си оцветяване все още. Интересното е, че Икарусът на приказките се оказва, че е 280.10...
Източник е първото издание от новия сезон на "Денят започва с Георги Любенов"

16
Русе / Re: Русе - обща тема
« on: 11.09.2024, 14:45:30 »
Ето впечатления от моя опит с русенския градски транспорт като посещаващ града поне два пъти годишно, може да се каже като турист и понякога и с цел да свърша определена работа.

Последно бях в града в периода 13-19 август. Това беше първото ми посещение, откакто всички линии вече се обслужват от "Общински транспорт". Положителна за мен беше липсата на хаоса със старите частни автобуси Исузу Урбан 50 (които бяха гръбнакът на автопарка от около 2007 г...) и всякакви други второупотребни модели с различни капацитети, височина на пода, възраст, произход и ливреи. Голяма част от тях освен всичко до последно се движеха в ужасно състояние, очаквано предвид планирания финал на концесиите и доколкото помня, заявеното още преди време нежелание на самите частни оператори да продължат своята дейност при тези условия. Същевременно автопаркът вече е в значителна степен типизиран с четири модела превозни средства - тролеите от Лозана, автобусите от Брюксел и новите електробуси и тролейбуси СОР. Тази типизация внася и визуална подреденост и идентичност на самия град, тъй като три от четирите модела са с фирмената ливрея от синьо и сиво/черно, а лозанските тролеи също са синьо-бели, макар и друг нюанс, което се приближава все пак до официалната ливрея. Мисля, че новите СОР-ове са всъщност първите чисто нови превозни средства, които са доставени за нуждите на общинския превозвач на Русе след 1990 г. Ползвах електробусите и тролейбусите СОР, които са климатизирани, с тапицирани седалки, приятен интериор, както и в лозанските тролеи, които са със захабен интериор, но все пак в добро състояние. Донякъде принос за цялото преживяване на пътника в интериора е вече липсата на постоянни кондуктори, което преди беше съпроводено с усвояване на първите седалки и оставяне с всевъзможни техни вещи, негласно показващи на пътника, че тук не може да се седне. Сега (всъщност в общинските превозни средства вече от година-две) пътниците влизат само от първа врата, тъй като билети се издават под формата на касова бележка от шофьора, а ползващите карта също я показват на шофьора. Там има някакви електронни четци, но не помня дали хората с карти ги валидираха там. Машинки с дисплей и четец има и при втора врата, но никой не ги ползваше.
 
Този път пристигнах в Русе с кола, но предните пъти съм пътувал с влак от София и съм пристигал около 22 часа на Централна гара. От около 20 години към този час пред гарата на практика не можеш да хванеш никакъв транспорт, но затова пък има чакащи таксита. Това положение не знам дали беше умишлено създадено, но със сигурност задоволяваше определено местно лоби. Парадоксално е, че на този транспортен възел (до гарата е и автогарата) и по ул. „Борисова“, която директно отвежда към центъра, дори и през деня имаше само една линия, мисля, че 11, обслужвана от Исузута. В същото време улицата е с контактна мрежа – подсказващ, че тя е планирана като натоварена артерия с интензивен пътникопоток – доколкото знам, логиката на поставяне на тролейбусна мрежа е на местата с по-голям такъв, и нужда от устойчиво по-интензивно движение. Въпреки тази даденост, наследена от преди, тя не се ползваше – в последните години мисля, че изобщо нямаше тролейбусна линия, минаваща по ул. „Борисова“. Сега, при новото положение се оказа, че явно това е отчетено като проблем и по ул. „Борисова“ се движи линия 12 – обслужвана смесено от лозански тролеи и брюкселски автобуси при това на сравнително малки интервали. Вечер по тази линия имаше курсове до малко преди 22 часа, което си е постижение в сравнение с преди, въпреки че отново не изчакват пристигането на вечерния влак от София. Тези вечерни курсове бяха с не повече от 1 човек вътре и нека по-запознатите да коментират в този случай коя логика е водеща – ако няма пътници, няма смисъл да има транспорт или ако доскоро хората не са разчитали на достатъчно удобен и късен транспорт, не са се научили още да го ползват, дори и когато вече го има? По отношение на транспорта от и до гарата – тук в голяма степен значение има и доколко жп транспортът се ползва за пътуване от и до Русе – напрактика с един влак това не са повече от пътниците на един междуградски автобус, 40-50 души – тъжна гледка, но реална.

Интересно е, че и друга линия се обслужваше смесено от СОР тролейбуси и СОР електробуси – №24. В случая на Русе номерацията на линиите е единна, така че за пътниците няма значение видът превозно средства, което прави всички превозни единици взаимно заменяеми по линии с тролейбусна мрежа.

Линия, с интересен маршрут, която за първи път използвах, е №30. Тя тръгва от хотел „Рига“, в началото на крайречния парк, докъдето по принцип има контактна мрежа още от края на 80-те, но тролейбусна линия там няма от поне 25 години. Линия 30 се обслужва от електробуси СОР и достига до един от двата големи жилищни комплекси „Чародейка“, но не по големите транзитни булеварди, а през други квартали и жилищни комплекси. Линията се оказа, че е с голям пътникопоток, тъй като още на първите спирки салонът се запълни. Очаквано основният контингент бяха пенсионери, които след реформите на транспорта, го ползват безплатно след издаване на пенсионерска карта. Моя близка от Русе ми каза, че след въвеждането на безплатно пътуване за пенсионерите се извили опашки на местата, където се издават тези карти срещу удостоверяване на пенсионна възраст – тоест има сериозен интерес, което може да промени културата и навика на придвижване за тази част от гражданите. Като цяло имаше доста линии, които в края на работния ден се пълнеха стабилно, с правостоящи. Може да се забележи и интерес към новите превозни средства от компании от деца и тийнейджъри, дори ми се стори, че някои се качваха и за самото возене.

Една нова линия, чиито маршрут много харесвам, е линия №23, която също се обслужва от електробуси СОР.  В централната част на града тя се движи еднопосочно по определени улици около местата за разходки и туристически обекти – пресича пешеходната улица „Александровска“, след това минава по панорамната крайречна улица, покрай хотел „Рига“, минава по улиците зад халите и отново по крайбрежната улица завива и свършва при колелото пред Дома на културата и входа на Младежкия парк. Доколкото съм я ползвал, в салона са пътували още двама-трима, но може би има перспектива в нейното запазване. Вероятно през учебната година натоварването на линиите е доста по-различно от това през лятото. В периода, в който бях там, тя работеше само в делник, като по обяд имаше пауза, докъм 15 часа. Интервалът на движение иначе беше около 30 минути.

Изобщо интервалите на линиите са все още значителни – може би най-малки – около 15 минути е по линия 2, която е може би най-натоварената (по нея някога се движеха и съчленените ЗиУ-та). Лично аз разчитах на приложение, за да преценявам кога да отида на спирката – особено предвид високите температури, които минаха 40 градуса. Много от спирките са оборудвани с електронни табла от един ред, през който преминават като лента предстоящите пристигания по часове и линии с крайните им дестинации. Това означава, че логиката на подреждане не са номерата или дестинациите, а най-скорошният час на преминаване на нещо, каквото и да е то. Това ми се струва, че не е много удобно. Иначе часовете общо взето се спазваха, може би понякога с 1-2 минута закъснение – то може и да е обяснимо, предвид, че на всяка спирка шофьорът трябва да продава билети. Вечер, обаче, при липса на пътници вътре и на спирките, шофьорите понякога дори не спираха и се движеха пред разписанието. Спиркознаците са стари и неподдържани – табела със стандартен брой празни квадратчета, в които да се залепят номерата на преминаващите линии. В някакъв момент явно е имало идеята всяка линия да има цвят – на картата с маршрутите на официалния сайт на Общински транспорт мисля, че още са така дадени – но тези обозначения по спиркознаците са така деградирали от слънце, валежи и температури, че последното, което се вижда е цветът. Навесите са сравнително нови, от стъкло, но не изглежда да се чистят стъклените им страни и покрив.

Като цяло, бих казал, че промените са за добро и се надявам, че развитието ще продължи в тази посока.

17
250.70 с климатик Термо Кинг. За южните части на бившия СССР. Нашите бяха абсолютно същите, но чисто бели или с шарката на Балкантурист. Не е вярно, че този модел е правен само за България. Имаше и едни други, на Австрийския хотел, с голяма кухня цяло затворено купе отзад, с преходна врата и също стъклена преграда отпред, пак с климатик, тъмночервено-бели. Но от по-стария вариант, с четири по-дълги прозореца, ръчна задна врата и без прозорче отдолу на предната.
Аналогичната българската модификация с климатик (поне белите със сини ленти и надписи "Балкантурист") е модификация 250.61, което е отразено и на самата предна решетка (вече са излизали няколко снимки с нея). Най-вероятно не е имала особени разлики с тази съветска версия 250.70 освен ливреята и (може би надписите отвътре) и най-вероятно 250.61 е била специално България. От същия порядък е логиката в обособяването на 280.04 и 280.08, например.

18
Стара София / Re: Ретро снимки
« on: 01.09.2024, 00:06:24 »
Намирам единствено тази - това явно е поглед от изток на запад и се вижда обособяването вече на отделните тунели в източния край на станцията. Между тях връзката може би е стената на служебни помещения към станцията в източния ѝ край. Но кръстовището е далеч и не се вижда...
Източник е сайтът на "Метрополитен"

19
Стара София / Re: Ретро снимки
« on: 30.08.2024, 13:07:39 »
Имаме ли някъде снимка с кръстовището "Опълческа"/"Тодор Александров" от 90-те и времето на строителството на метростанцията и подлезите, когато кръстовището се заобикаляше от източната страна покрай ламаринена ограда?

20
Картичка отпечатана през 1962 г. с изглед от входа на Морската градина във Варна, вляво е хотел "Одесос", а до него Шкода 706 РТО. По детайлите на покрива се вижда, че е от туристическата модификация "Лукс" с панорамни стъкла, въпреки, че художникът го е оцветил в червено като градски автобус.

Pages: [1] 2 3 ... 111