16
« on: 11.09.2024, 14:45:30 »
Ето впечатления от моя опит с русенския градски транспорт като посещаващ града поне два пъти годишно, може да се каже като турист и понякога и с цел да свърша определена работа.
Последно бях в града в периода 13-19 август. Това беше първото ми посещение, откакто всички линии вече се обслужват от "Общински транспорт". Положителна за мен беше липсата на хаоса със старите частни автобуси Исузу Урбан 50 (които бяха гръбнакът на автопарка от около 2007 г...) и всякакви други второупотребни модели с различни капацитети, височина на пода, възраст, произход и ливреи. Голяма част от тях освен всичко до последно се движеха в ужасно състояние, очаквано предвид планирания финал на концесиите и доколкото помня, заявеното още преди време нежелание на самите частни оператори да продължат своята дейност при тези условия. Същевременно автопаркът вече е в значителна степен типизиран с четири модела превозни средства - тролеите от Лозана, автобусите от Брюксел и новите електробуси и тролейбуси СОР. Тази типизация внася и визуална подреденост и идентичност на самия град, тъй като три от четирите модела са с фирмената ливрея от синьо и сиво/черно, а лозанските тролеи също са синьо-бели, макар и друг нюанс, което се приближава все пак до официалната ливрея. Мисля, че новите СОР-ове са всъщност първите чисто нови превозни средства, които са доставени за нуждите на общинския превозвач на Русе след 1990 г. Ползвах електробусите и тролейбусите СОР, които са климатизирани, с тапицирани седалки, приятен интериор, както и в лозанските тролеи, които са със захабен интериор, но все пак в добро състояние. Донякъде принос за цялото преживяване на пътника в интериора е вече липсата на постоянни кондуктори, което преди беше съпроводено с усвояване на първите седалки и оставяне с всевъзможни техни вещи, негласно показващи на пътника, че тук не може да се седне. Сега (всъщност в общинските превозни средства вече от година-две) пътниците влизат само от първа врата, тъй като билети се издават под формата на касова бележка от шофьора, а ползващите карта също я показват на шофьора. Там има някакви електронни четци, но не помня дали хората с карти ги валидираха там. Машинки с дисплей и четец има и при втора врата, но никой не ги ползваше.
Този път пристигнах в Русе с кола, но предните пъти съм пътувал с влак от София и съм пристигал около 22 часа на Централна гара. От около 20 години към този час пред гарата на практика не можеш да хванеш никакъв транспорт, но затова пък има чакащи таксита. Това положение не знам дали беше умишлено създадено, но със сигурност задоволяваше определено местно лоби. Парадоксално е, че на този транспортен възел (до гарата е и автогарата) и по ул. „Борисова“, която директно отвежда към центъра, дори и през деня имаше само една линия, мисля, че 11, обслужвана от Исузута. В същото време улицата е с контактна мрежа – подсказващ, че тя е планирана като натоварена артерия с интензивен пътникопоток – доколкото знам, логиката на поставяне на тролейбусна мрежа е на местата с по-голям такъв, и нужда от устойчиво по-интензивно движение. Въпреки тази даденост, наследена от преди, тя не се ползваше – в последните години мисля, че изобщо нямаше тролейбусна линия, минаваща по ул. „Борисова“. Сега, при новото положение се оказа, че явно това е отчетено като проблем и по ул. „Борисова“ се движи линия 12 – обслужвана смесено от лозански тролеи и брюкселски автобуси при това на сравнително малки интервали. Вечер по тази линия имаше курсове до малко преди 22 часа, което си е постижение в сравнение с преди, въпреки че отново не изчакват пристигането на вечерния влак от София. Тези вечерни курсове бяха с не повече от 1 човек вътре и нека по-запознатите да коментират в този случай коя логика е водеща – ако няма пътници, няма смисъл да има транспорт или ако доскоро хората не са разчитали на достатъчно удобен и късен транспорт, не са се научили още да го ползват, дори и когато вече го има? По отношение на транспорта от и до гарата – тук в голяма степен значение има и доколко жп транспортът се ползва за пътуване от и до Русе – напрактика с един влак това не са повече от пътниците на един междуградски автобус, 40-50 души – тъжна гледка, но реална.
Интересно е, че и друга линия се обслужваше смесено от СОР тролейбуси и СОР електробуси – №24. В случая на Русе номерацията на линиите е единна, така че за пътниците няма значение видът превозно средства, което прави всички превозни единици взаимно заменяеми по линии с тролейбусна мрежа.
Линия, с интересен маршрут, която за първи път използвах, е №30. Тя тръгва от хотел „Рига“, в началото на крайречния парк, докъдето по принцип има контактна мрежа още от края на 80-те, но тролейбусна линия там няма от поне 25 години. Линия 30 се обслужва от електробуси СОР и достига до един от двата големи жилищни комплекси „Чародейка“, но не по големите транзитни булеварди, а през други квартали и жилищни комплекси. Линията се оказа, че е с голям пътникопоток, тъй като още на първите спирки салонът се запълни. Очаквано основният контингент бяха пенсионери, които след реформите на транспорта, го ползват безплатно след издаване на пенсионерска карта. Моя близка от Русе ми каза, че след въвеждането на безплатно пътуване за пенсионерите се извили опашки на местата, където се издават тези карти срещу удостоверяване на пенсионна възраст – тоест има сериозен интерес, което може да промени културата и навика на придвижване за тази част от гражданите. Като цяло имаше доста линии, които в края на работния ден се пълнеха стабилно, с правостоящи. Може да се забележи и интерес към новите превозни средства от компании от деца и тийнейджъри, дори ми се стори, че някои се качваха и за самото возене.
Една нова линия, чиито маршрут много харесвам, е линия №23, която също се обслужва от електробуси СОР. В централната част на града тя се движи еднопосочно по определени улици около местата за разходки и туристически обекти – пресича пешеходната улица „Александровска“, след това минава по панорамната крайречна улица, покрай хотел „Рига“, минава по улиците зад халите и отново по крайбрежната улица завива и свършва при колелото пред Дома на културата и входа на Младежкия парк. Доколкото съм я ползвал, в салона са пътували още двама-трима, но може би има перспектива в нейното запазване. Вероятно през учебната година натоварването на линиите е доста по-различно от това през лятото. В периода, в който бях там, тя работеше само в делник, като по обяд имаше пауза, докъм 15 часа. Интервалът на движение иначе беше около 30 минути.
Изобщо интервалите на линиите са все още значителни – може би най-малки – около 15 минути е по линия 2, която е може би най-натоварената (по нея някога се движеха и съчленените ЗиУ-та). Лично аз разчитах на приложение, за да преценявам кога да отида на спирката – особено предвид високите температури, които минаха 40 градуса. Много от спирките са оборудвани с електронни табла от един ред, през който преминават като лента предстоящите пристигания по часове и линии с крайните им дестинации. Това означава, че логиката на подреждане не са номерата или дестинациите, а най-скорошният час на преминаване на нещо, каквото и да е то. Това ми се струва, че не е много удобно. Иначе часовете общо взето се спазваха, може би понякога с 1-2 минута закъснение – то може и да е обяснимо, предвид, че на всяка спирка шофьорът трябва да продава билети. Вечер, обаче, при липса на пътници вътре и на спирките, шофьорите понякога дори не спираха и се движеха пред разписанието. Спиркознаците са стари и неподдържани – табела със стандартен брой празни квадратчета, в които да се залепят номерата на преминаващите линии. В някакъв момент явно е имало идеята всяка линия да има цвят – на картата с маршрутите на официалния сайт на Общински транспорт мисля, че още са така дадени – но тези обозначения по спиркознаците са така деградирали от слънце, валежи и температури, че последното, което се вижда е цветът. Навесите са сравнително нови, от стъкло, но не изглежда да се чистят стъклените им страни и покрив.
Като цяло, бих казал, че промените са за добро и се надявам, че развитието ще продължи в тази посока.