Messages

1

Качество на услугата / Re: Недобросъвестни шофьори и ватмани

« on: 02.04.2020, 15:40:20 »

Всъщност защо цялата тази "дискусия" е в тема "Недобросъвестни водачи". Доколкото преградата на предната врата и прилежащия ѝ участък е нормативно обусловена, всеки опит за нейното саботиране е ВАНДАЛИЗЪМ, т.е. умишлено противозаконно едяние! Напомням на инициатора правило 4 на форума "Теми, проповядващи насилие, расизъм, склонност към наркомания или към каквото и да е противозаконно деяние са абсолютно забранени!" Следващият му постинг с пропаганда на подобно противозаконно деяние ще е равен на ДВУСЕДМИЧНА ЗАБРАНА ЗА ПИСАНЕ ВЪВ ФОРУМА.
Точка по въпроса.

2

Стара София / Re: Ретро снимки

« on: 02.04.2020, 11:01:08 »

И при добро желание можеше със знамето да закачиш ККМ-то : )

Знамената поне са дървени, така че, освен при дъжд, надали е съществувала някаква опасност.
Но на една манифестация в Русе блокът на нашата гимназия трябваше да изобразява Дунавмост, като за целта носихме големи метални стълби. Но пък в Русе нямаше ККМ по онова време, нито пък жици по главната.
Освен на манифестации, често ни караха да посрещаме разни гостуващи важни клечки. Най-вече - Тошо и Чаушеску, които редовно си правеха срещи в Русе и после ходеха да тепат зубри и мечки в ловното стопанство Воден, Разградско. При една такава среща някакъв луд хвърли камък от една сграда по делегацията. За съжаление, горните особи оцеляха. Оттогава преди всяко височайше посещение запираха всички луди в лудницата.

3

Стара София / Re: Ретро снимки

« on: 02.04.2020, 08:37:56 »

Не е опашка за визи пред американското посолство. Далеч по-трудно (близо до невъзможно) беше да получиш изходяща виза от нашето МВР отколкото входяща за Щатите.
Не си спомням да е имало пълно заграждане на Стамболийски. Оставяше се свободен тротоара до чешмата на БНБ.  С малки изключения пропагандата не беше по политически спорове, а повече - за американския начин на живот, история, НАСА и т.н. От политическите теми си спомням материал с думи и снимки за Фолклендските острови по време на кризата през 1982.

За манифестациите: колоните от различните райони се съсредоточаваха в сборни точки и по определен маршрут подхождаха към мавзолея - нещо като нощните автобусни линии. По Стамболийски-Леге би трябвало да е колоната на Първи район - Ленински.

4

Разни / Re: Странични въпроси

« on: 29.03.2020, 10:20:42 »

На Кокалянското ханче нямаше ли един голям плац при опашката на язовира?

Има преди моста, както и след моста и след ВЕЦ (там обаче е по-тесен и има дървета). Обикновено през седмицата няма никой, но сега с тези ограничения за парковете може и да ходят хората на разходки.

5

Разни / Re: Детството

« on: 28.03.2020, 22:40:54 »

А който е ходил по консервните комбинати и по месокомбинатите, после категорично отказва да яде кренвирши, салам, лютеница

О, да! Някои почват да се превъзнасят, как при соца лютеницата, кренвиршите и т.н. били "истински". Всеки, който е бил на бригада в подобен комбинат, може само да се изхили на подобно твърдение. Консервен комбинат "Дунавия" - Русе произвеждаше някакви гадостни кетчупи, бобени консерви и нектари. Казаните бяха открити, помещението беше като парна баня и всички телесни секрети на работничките падаха директно в казана. При това нямаше никакъв контрол на достъпа: ние работихме във външен склад, не бяхме с бели манти, а си влизахме спокойно в цеховете.

6

Разни / Re: Детството

« on: 28.03.2020, 12:18:54 »

За по-младите, които не са чували думата "бригада".

Индустриализацията обезлюди селата. Ясно е, че като си нямаш парче земя, няма какво да те задържа там. Всъщност точно това е била целта на Ленин - селяните да се превърнат в пролетариат.
Това обаче породи сериозен дефицит на работна ръка. Тогава на помощ дойдоха бригадите - форма на безплатен труд, полаган от всички ученици, войници и студенти - от 4-ти клас до 4-ти курс. При остър недостиг на ръка Икарусите товареха чиновници и ги пращаха на къра да спасяват положението на пожар. През 1985 даже върнаха в казармите уволнените по-рано приети за студенти и ги пратиха на Червена могила - Радомир, тъй като Горбачов и Тошо трябваше да го открият на 20 октомври.

Летните бригади се провеждаха при "пълен пансион" - в бригадирски лагер за 20 дни. Наред с отрицателните черти тази форма имаше и положителни: децата се учеха на лична хигиена и подреждане без мама и тате да вървят след тях. В по-горните класове опознаваха другия пол. Летните бригади ти подяждаха ваканцията, но есенните подяждаха даскалото.
Есенните бригади за малките ученици бяха инцидентни - идват Икаруси до училището, хвърлят учениците на къра да събират кочани след силажокомбайните и следобед ги връщат. В гимназията отклонението от учебния процес растеше всяка година - от 15 дни почти до месец. Ако бригадата беше в консервен комбинат в града, всички си спяха по къщите (или в общежитието, ако не са от Русе), ако е в село - в бригадирски лагер.
Основно ученици се използваха в консервни комбинати, но имаше и такива с кърска работа. Войници и студенти можеха да бъдат насочени към строителен обект. Които бяха освободени от физическо, се насочваха на "културна бригада" - подреждане на книги в библиотеки и читалища, неквалифицирана работа в заводи, складове вторични суровини, сортови семена и т.н.

7

Разни / Re: Детството

« on: 28.03.2020, 08:38:30 »

1. Имало е дори редовна самолетна линия от София до летище Щрълклево близо до Русе, а за пътниците е имало довозващ автобус, който е тръгвал от бюрото за билети и карти на Табсо в града.

2. Имало е някакъв стръмен път на който са казвали "саръбаир" и оттам се е ходило до парка Образцов Чифлик на излет. Това май още съществува този баир, поне това което мисля че е баира покрай ТВ кулата и там сега също минава автобус. Представям си едно време съчленените Икаруси и М80С как са се изкачвали по този баир. Горе нависокото са панелните квартали за новорусенци. Също и някаква излетна туристическа местност и хижа Приста някъде около Русе.

3. По-късно е имало редовни пътнически кораби по Дунава! Кораб ракета, подобно на кометите по морето. От Силистра чак до Видин, редовни пътнически линии. Много удобен и интересен начин на пътуване. Сега това щеше да е страхотна атракция.

4. Доколкото знам най-засегнатия квартал е бил Здравец, а най-добре са били новорусенци в панелните блокове на високото, кото са оставали на чист въздух над обгазяването.

5. 90-те години пък имаше завод за хлебна мая и също миришеше доста в ниската част на града.

6. При бурното му развитие, когато са строяли всички тези величествени сгради, също въздуха е бил отвратително мръсен в Русе и завесите и прането са ставали черни от пепел от въглища от индустриалните предприятия. Откъм екология нещо хич не му върви на този иначе прекрасен град, огвратително замърсено място, вероятно и заради особеностите на климата там.

1. Русе-София в силните години бяха 3 полета дневно, после паднаха на два. Билетите се изчерпваха бързо, тъй като не бяха много по-скъпи от тези за експрес или спален вагон. В по-далечно минало за малък период имаше сезонна линия Русе-Варна и Русе-Бургас-Пловдив.

2. Саръбаир е най-високата кота около Русе - малко по-висока от тази при основата на ТВ кула. Намира се недалеч от ТВ кула - по бул. Гоце Делчев вляво (а кулата е вдясно). Икаруси дотам не са се качвали, Чавдарите се мъчеха, то се знае. До Образцов чифлик на излет се ходеше откъм Чародейка/Касева чешма, откъм Саръбаир е кофти, защото трябва да вървиш по шосето Русе-Кубрат. Или пък от Хаджигенова чешма по пътя Русе-Лесопарк Липник-Николово горе-долу близо до жп трасето Русе-Варна. За съжаление нямаше градски автобусни линии до две от зелените излетни зони - Текето (Лесопарк Липник) и Образцов чифлик. Само хижа "Приста" имаше свързаност.

3. Имаше бавни и бързи корабни линии. По бавните пътуваха 3 големи кораба, произведени през 30-те в Унгария. Оригиналните им имена са царски, а след 9 септември са прекръстени на "Георги Димитров", "Димитър Благоев" и "Александър Стамболийски". "Георги Димитров" пътуваше Русе-Видин-Русе, другите два правеха круизи до Будапеща и Виена. От бързоходните на подводни криле "Метеор" бяха по-големи и пътуваха до Свищов и Видин, а "Ракетата" пътуваше до Силистра.

4. Хлорът е по-тежък от въздуха и най-обгазени бяха в центъра при кея - между пристанището, хотел Рига и болницата. Здравец все пак е с идея по-високо и далече. Дружбите и Чародейките на баира наистина бяха в най-добро положение - освен височината там духа повече.

5. С аромата на мая бяхме свикнали до парка. По-гадни бяха ароматите от петролната рафинерия и асфалтовата база. Чак такава драма прането да почернява от въглищата нямаше - все пак ТЕЦът е при Дунавмост - т.е. сравнително далеч на изток от града, а преобладаващите ветрове са от запад. Интересно, че заводът за електроинсталационни елементи "Найден Киров" беше насред града и не знам на някого да му е миришело на бакелит, а сега "Монтюпе" създава проблеми, макар да не е насред града. Наистина е някакво проклятие - изчезне един замърсител, появи се друг...

Всъщност при соца всеки голям град си имаше голям замърсител: София - Кремиковци плюс ТЕЦовете на въглища от всички страни, Пловдив - КЦМ, Варна - Девня, Бургас - Нефтохим, Стара Загора - Азотно-торовият завод, Плевен - нефтохимическият и циментовият завод, Враца - Химко и т.н.

8

Разни / Re: Детството

« on: 27.03.2020, 18:33:37 »

Още малко за детството ми. През 60-те и началото на 70-те Дунавът беше пълноценно място за отдих. Много хора имаха лодки и ходеха до островите Люляк и Матей (той постепенно се сля с брега). На снимката съм аз като гребец на 7 години. Имахме и малко моторче, за да не се мъчим срещу течението. До Люляка имаше и корабче в неделя.
По-нататък вече хората тръгнаха по морето - предимно на ведомствени бунгала, по-малко като нас - на къмпинги. Виладжийството стана също доста често явление. Тук правя уговорката, че "вила" може и да е барачка на "Девети километър" или "Касева чешма". Новорусенците, дошли от околностите, все ги теглеше да си боднат доматче или тиква. Така хората загърбиха Дунава, което продължава и сега.

9

Разни / Re: Детството

« on: 27.03.2020, 11:40:43 »

Да, паркът ни беше огромна придобивка. Естествено, страхотен терен за игри - не се притесняваш, че с топката ще счупиш нечий прозорец или ще удариш Москвича на чичо Пенчо. Имаше най-хубавата пързалка за шейни в сравнително равнинния град - Могилката. И сега е доста скъп квартал на града. С парите от апартамента (85 кв.м. тухла) нашите си купиха апартамент в Стрелбище - 70 кв.м. панелка също до Южния парк.
Парни машини имаше много.
На земетресението през 1977 си бях у дома с майка ми. Зверски тресеше, просто такова силно земетресение не е имало по българските земи от 1928 насам, т.е. малко бяха живите, които да помнят по-силен трус. Всичко в апартамента пращеше, стенният часовник се удряше в стената и кънтеше. С майка ми се изнесохме на бегом - пред блока бяха само комшиите от първи етаж, а ние сме на четвърти. Забравихме за баба ми, която беше доста болна и малко ставаше. След няколко минути и тя слезе долу (естествено - в тъмно и без асансьор). Горката - сетила се да вземе касата с ценни документи и бижута. Ние просто се изнесохме, майка ми изкара Москвича и влезе в парка далеч от блока. Преди това се върнах догоре и взех ВЕФ-а да слушаме какво става. Предавателят на Хоризонт в Плевен мълчеше, мълчеше и Букурещ. По едно време хванахме по-далечен предавател на Хоризонт и си спомням само, че вървеше песента на Бони М "Daddy cool". Затова винаги я свързвам със земетресението. Първоначално информацията беше съвършено неточна - говореха за епицентър към Албания или Македония.
Блокът ни не пострада - освен пукнатините най-вече около коминните тела. Вкъщи нищо не беше паднало освен една съдинка с вода, листо и лампа отгоре - домашно по биология. Но на хора по по-високите етажи имаше катурнати телевизори - по онова време бяха модерни телевизорите на крака. От съседния по-нов блок бяха нападали плочи от облицовката. На следващия ден, естествено, много не учихме (тогава в събота се учеше), а тръгнахме да обиколим града и да огледаме по-съмнителните сгради: джамиите бяха цели, колоните на Дунавмост - също. Като цяло градът имаше незначителни щети, въпреки че е по-близо до епицентъра от Свищов. Спаси го льосът: Русе фактически плава - след по-мека почва има воден слой, подхранван от Дунава и после е твърдата скала. На границата между льоса и твърдата скала разрушенията бяха жестоки - като тръгнеш от Зимнич и Свищов, опишеш дъга през Две могили до Дулово в Добруджа. Месец след земетресението бяхме на олимпиада в Търново и там имаше доста повече щети от Русе.
Баща ми беше на плаване по Дунава, като по време на земетресението са били към Белене и абсолютно нищо не са усетили, т.е. версиите за цунами по Дунава са фейк. Направило му впечатление, че са тъмни градовете по двете страни на Дунава и по радиото им казали, какво се е случило.

Обгазяването всъщност обезлюди града и това е вторият по-голям удар към града от Освобождението насам след този при Ньойския договор. През 1878 е първи в Княжество България, втори след Пловдив след Съединението в 1885. След войните 1912-1918 силно запада, тъй като остава на кьошето на България при доста враждебен съсед оттатък Дунава. Хлорът беше следващият пирон в ковчега. Аз завърших ФМИ точно в пика на замърсяването - през 1985 и започнах работа в ТУ - Русе. Аз си знаех, че ще ставам докторант в София и само чаках да ми завърши процедурата. Но от нашия кабинет в ТУ само до края на учебната година аз заминах в София, другите двама колеги - в Пловдив и Варна. Доста предпочитаха даже Правец и Козлодуй само да избягат от Русе. Всъщност през 1983 градът надмина 200000 жители и беше твърдо четвърти в България. Пет години по-късно падна до пето място след Бургас, като е по-близо до шестия - Стара Загора, отколкото до възстановяване на позицията.

10

Разни / Re: Детството

« on: 27.03.2020, 08:17:51 »

Моето детство е по друго време - 60-70-те и в друг град - Русе. Тогава започна едромащабното строителство в Русе. Нашите девететажни блокове стърчаха над всичко наоколо и единствено 10-етажният "Олимп" в Здравец ги превъзхождаше по височина. В началото на 70-те разрастването на квартала ни "Възраждане" стана толкова голямо, че учехме на три смени и класовете ни бяха на теоретичния максимум - 42 души, (3 редици * 7 реда чинове * 2 души на чин) докато построят разширението на училището и впоследствие ново училище. Най-тегаво беше, когато прехвърляха карета между улици към района на друго училище и съучениците ни от такива участъци трябваше да се разделят с нас и да се преместят в друго училище - абсолютно задължително даже насред учебната година.
Уличката ни беше границата с чудесния Парк на младежта, като до 1968 нямаше асфалт, а тротоарът ѝ беше калдъръм. Невероятно чудо беше, когато я асфалтираха и сложиха осветление - на нея и на ВСИЧКИ паркови алеи - нещо все още недостигнато в Южния парк например. Всяка вечер гледах през прозореца кога ще запалят лампите (разбира се, ако няма режим на тока в този момент).

В транспорта доминираха чавдарките М65 и М80. Странни бяха и няколкото ЛАЗ-а, които издаваха страхотни звуци, често "пърдяха" и дефектираха. Революция беше, когато дойдоха Икарусите 180 - автобуси от друга планета за нас: без дървени рамки и шпертплати, без трещене и скърцане на всяка част от каросерията.

Телевизията имаше една програма, но имахме и две румънски. По онова време румънската телевизия беше отворена на запад и вървяха западни филми - игрални и анимационни. Разбира се - гледахме и кацането на Луната. Румънското влияние включваше и наличието на китайски стоки. За нас, учениците, най-забележителното постижение бяха "кариоките" - така се казваха непознатите дотогава у нас флумастери ("Кариока" им беше търговската марка - изобщо всичко китайско си имаше име).

За 25-годишнината от 9 септември дойдоха 20 нови Икаруса 180, а пашата на Североизточна България - Пенчо Кубадински откри Халите и така думичката "супермаркет" навлезе у нас. Отчете се и баничарската промишленост с новия артикул "юбилейка" - вита закуска под формата на буква "U", което се разчиташе като "25". Икарусите 180 изпратиха за скрап любимите на децата ремаркета. Първите 2 икаруса 280 бяха атракция през 1974 и се качвахме на тях независимо от това, дали бяха на подходящата за нас линия.

Развлечения имаше две - телевизия и кино. От телевизионните сериали на децата много се хареса "Демонът на империята" - Джингиби. Маститата критика много го оплю макар сериозното актьорско присъствие. Но за децата формата "екшън" беше атрактивна, ако и според критиците да не била величаела достатъчно Апостола на свободата. По кината вървяха залежали "каубойски" филми, като соцкиното на ГДР започна своя уестърнска поредица с главен герой Гойко Митич. Пускаха се и "сложни" френски и италиански филми, допуснати от цензурата, защото критикували капитализма. "Сложни" филми произвеждаха и поляците, които имаха много актриси-красавици (даже ги внасяхме в български филми).

11

Разни / Re: Детството

« on: 26.03.2020, 16:59:10 »

1. Имаше и Мобиком, техен наследник май станаха М-Тел, сега А1.

2. Друг спомен ми е как веднъж баща ми ме заведе в една закусвалня, но то беше като днешните бистра, където с таблата минаваш, избираш си и си сядаш. Може и да не съм запомнил добре, но той спомена нещо като: "Сега ще отидем в ДНА-то да обядваме", ама ДНА ли е казал, друго ли... такова ми се върти в главата. Смътен спомен се прокрадва за USA-ското знаме някъде наоколо и за американско посолство в близост (на съседна улица или на същата улица но по-нагоре някъде), но може и да е грешен спомен. За мястото също не съм сигурен, но беше, сякаш, някъде тук. Бих се радвал да кажете дали помните такъв ресторант в района или е бил другаде? Става въпрос за около 2000-2001-а година.

1. Мобиком държеше аналоговите мобилни телефони, т.нар. мобифони. Макар и технологично назад от цифровите GSM, в абсурдна България те пробиха на пазара, изградиха добра мрежа и имаха прилично количество клиенти, ако и един телефон да струваше 1000 лв, да тежеше няколко кила и да не ставаше за нищо извън България. Спирам дотук, повече за "бащата" на Мобиком може да разкаже друг форумист. По същото време първият GSM-лиценз беше даден/подарен на един от тогавашните олигарси - Красимир Стойчев, фирмата беше Трон. Наричаше се "Цитрон". В продължение на няколко години покритието не прескочи хотел Плиска - София и центъра на Варна. Просто доста "бизнесмени" от онова време повече източваха, отколкото инвестираха в подарените от държавата бизнеси. Чак когато се преобразува като Мобилтел и се пое от Владимир Грашнов, нещата си дойдоха по местата - но това на ръба между вековете.

2. Ресторантът-закусвалня с тъмни стъкла се наричаше "Козница" и поне през 80-те изглеждаше доста добре. От този тип бяха: "Странджата" - под Митрополията на пл. Св.Неделя , "Средец" на пл.Славейков - сегашният Макдоналдс, до театър София и на други места.

12

Разни / Re: Aвтомобили

« on: 26.03.2020, 10:14:21 »

А вече и Мерцедес, както и Ферари, не са това, което бяха едно време. Също БМВ, Ауди и останалите "високи"класове.

И друг път съм го писал - таргетите пред автомобилостроителите "едно време" и сега са различни. Някога Хенри Форд и Фердинанд Порше са си поставили задача всички работници от държавите им да имат коли - при това една кола за цял живот. Сега и с най-съвършения дизелов Мерцедес на 15 години не можеш да влезеш в сума немски и френски градове. Тогава за какво да го проектират с елементи, издържащи 20-30 години? Пример от моя опит с марката Ауди: жената на съдружника ми си купи Ауди 80 - набор 1988 г. После го продаде на друг човек от фирмата. Този автомобил не създаваше проблеми до 2008 г. и най-вече поради немарливост на последния си собственик изгоря. През 2004-2005 купихме новички Ауди А6. По ред причини нямахме възможност да ги сменим за 10 години. Когато колата ми стана на 10 години, изскочиха малки, но показателни дефекти - уплътнения, маркучета и подобни. Т.е. тя не е била некачествено изпълнена, просто вложените материали са били с разчет да издържат 10 години.
По същия начин не може да очакваме МАНовете Lion's City да изкарат колкото Икарусите. Те не са проектирани за 20-годишна експлоатация, не че в МАН работят некадърници.
Освен това петролните кризи и най-вече тази от 1973 принудиха производителите да олекотяват моделите чрез голямо използване на пластмаси. Заради изискванията за безопасност зарязаха дебелите стоманени рами и купета. Естествено, всичко е за сметка на дълготрайността на експлоатация.

13

Разни / Re: Aвтомобили

« on: 25.03.2020, 18:22:05 »

На Вартбург 1.3 единственото читаво беше двигателят VW. Но същият този двигател на Голф единичка даваше разход под 6, докато на Вартбурга гонеше 9. Просто ГДР водеха странна война с аеродинамиката и се чудя, защо не взеха пълен лиценз от VW, а присаждаха читав двигател на вехта каруца.

Шкода наистина измисли върха на соц-автомобилостроенето Фаворит (съответно комбито Форман) и Фелиция. И неслучайно VW се спря точно на завода в Млада Болеслав, като вместо да го оборудва с вехти машини от немските си заводи, го направи изцяло нов и високо технологичен. Така че Шкода си зае мястото във VW групата, даже дели третото място със СЕАТ след лидерите Ауди и VW. Което не е за учудване, тъй като преди ВСВ Шкода е водещо име в Европа, изобщо Чехия е индустриалното сърце на Австро-Унгарската империя. И Хитлер не си е точил зъбите толкова за пет каруци кресливи немци в Судетите, колкото за заводите Шкода, чието танково производство играе съществена роля в блицкрига през 1940, когато все още не е имало достатъчно произведени Тигри и Пантери. През соца лекото автомобилостроене позападна, но в тежките возила - нерелсови и релсови си бяха напред пред останалите източни братя.

След десетки години производство на фейслифтове на Рено 12 Рено закупи бедното си румънско изтърсаче Дачия. Мисля, че резултатите са повече от добри. Дачия не е Мерседес или Ферари, то и фирмата-майка Рено не е от високите класове. Но все пак има прилични позиции в Европа - коли с емблема-отварачка може да се видят навсякъде.

14

Трамваи / Re: Т6М-700/М (701-729, 801-863)

« on: 25.03.2020, 17:57:27 »

Да, при тенекии плътно до коловоза видимостта беше нулева. Май имаше човек в кабинка, който надзираваше светофара за трамваите.

15

Разни / Re: Aвтомобили

« on: 24.03.2020, 15:54:24 »

Ааа, да, Дачия Соленца също беше много "добра". Масово оставаха без задна предавка и бакшишите си ги маневрираха с бутане на заден ход по стоянките, вратите им се отваряха в движение, абе хубави коли бяха и те. Тях ги бях позабравил.

Абе, ако е най-често срещаният дефект като при Дачия 1310 - не че няма заден ход, а лостът засядаше на трета скорост и там оставаше. Интересно, че колата се караше криво-ляво и така, без заден ход, естествено. Тръгваше на трета, макар с натоварване на съединителя. Два пъти влиза в сервиза Дачията на родителите ми, два пъти я правеха (вторият път - румънски механици, командировани в Русе) и пак го даваше дефекта. Слава Богу - в гаранция и на третия път беше върната. Повечето върнати в гаранция бяха или за скоростна кутия, или за полуоска.
Иначе след дългогодишна експлоатация на Моксвич 412 и малък опит с Жигули Дачията направо беше от друг свят - лек волан, пъргава, добро поведение на сняг и мокро (предно предаване все пак). Все пак Рено 12 е с мааалко по-нова концепция от Фиат 124.

16

Стара София / Re: Ретро снимки

« on: 24.03.2020, 15:40:00 »

А откъде е първата снимка - s9.jpg ?

17

Разни / Re: Aвтомобили

« on: 23.03.2020, 16:57:55 »

Точно така - преломният момент е построяването на завод ВАЗ в Толиати, СССР май през 1971 или 1972. Оттогава датира наказателното мито. Дотогава имаше начини даже и простосмъртен да си достави западна кола. В Русе това бяха най-вече моряците, нямаше още ТИРаджии. Разбира се, западни коли се търкаляха до 80-те - поначало някога се наблягаше на здравината и дълготрайността на автомобила, а и безкрайните кризи за бензин и минималните пътувания в чужбина не предразполагаха към навъртане на много километри. По-едрите модели отпаднаха поради огромния си разход на бензин, който през 1973 скочи с пъти. Но "костенурки", фиатчета и пежа не бяха екзотика даже след 1980.
Пак по съветски натиск се сложи черта на скромните ни опити да сглобяваме западни коли - Булгаррено и Фиат-Пирин. За разлика от нас Полша и Румъния си развиха лицензите, като Румъния постигна почти монополно присъствие на Дачия на вътрешния им пазар, даже изнасяха малко (към 1985-88 - и за България). Най-смешно беше положението на ГДР - наследниците на откривателите на двата вида автомобилни двигатели произвеждаха някакви пародии на автомобили с довоенни концепции. Още по-смешно беше, че през 1984 в ГДР се чакаше няколко години ред за Трабант и още повече - за Вартбург. В България поне Трабитата и ЗАЗ бяха без ред някъде до 1987-88. Без ред тръгна и последният Москвич 21412 (Алеко), който беше на гигантска цена за потенциала си - 12500 лв. Любопитен е фактът, че в първите години на Жигули (ВАЗ 2101) той беше по-малко предпочитан модел от "доказалия" се Москвич 412. Тъкмо тогава - на фаталния 13 април 1973 - петък, нашите направиха тази грешка. После стана очевидно, че руснаците фокусират всичките си скромни умения в автомобилостроенето в завод ВАЗ. Смяната на търговската марка за износ от "Жигули" на "Лада" беше заради очевидната асоциация с френската дума "жиголо". Въпреки табелките народът наричаше Жигула моделите 2101, 2102, 21011, 21013 и Лада - останалите.

18

Разни / Re: Aвтомобили

« on: 21.03.2020, 07:59:01 »

Мерцедесите се появиха в края на 70-те. В началото май бяха 3 - на Тошо, патриарха и председателя на НС. През 80-те със сигурност имаха членовете на Политбюро: Добри Джуров и Милко Балев ги караха с такива по Златовръх (Лука Кунин).
Чайки имаше само в София и през лятото - от Варна до Евксиноград. Номенклатурите по места бяха изцяло с Волга ГАЗ-24.
ЗИМ или ЗИЛ май беше само лимузината за посрещане, от която Тошо и скъпоценният му гост махаха на тълпите.

19

Разни / Re: Коронавирус

« on: 18.03.2020, 12:42:22 »

Доколкото гледах вчера някаква графика, най-много случаи има в Северен Райнланд-Вестфалия - май бяха към половината от цяла Германия.

Малко за оптимистичните неща. На първо време най-важно е борбата с тежките случаи на белодробна фиброза.
В това отношение са докладвани засега три средства:

1. Tolizisumab/Atlizumab/RoActemra. Лекарство при автоимунен артрит. В Италия докладват подобрения в пациенти, като от четвъртък, 19.03.2020 започват официални тестове.

2. Chloroquine phosphate / Resochin. Лекарство при малария. Влиза в схемите за лечение, прилагани в Китай

3. Favipiravir/Avigan - пак репортнато в Азия - японско антивирусно средство. В момента клинично се тества в Китай.

Хубавото на тези средства е, че не са нови, т.е. се спестява продължителността на клиничните тестове и легализацията. При това първите две са регистрирани в ЕС. Това означава, че до месец-два може да се очаква масовото им прилагане за клинично лечение. Докато едно ново лекарство трябва да докаже не само че лекува определена болест, а че не причинява негативни последствия при всякакви други болести.

Ваксина в най-добрия случай може да бъде одобрена най-рано към края на годината. Ясно е, че с приоритет ще се ваксинира медицинският състав, обслужващ болните от COVID-19. Така че масова употреба може да се очаква едва догодина.

20

Разни / Re: Панелни и ЕПК сгради и комплекси

« on: 18.03.2020, 11:35:40 »

Повечето довоенни кооперации са с подобни асансьори. Разбира се, където изобщо е бил предвиден асансьор.
На Раковска след Дондуков в посока ЦКБ има такава кооперация, там беше нотариуската, при която заверявахме документи, докато фирмата ни беше в центъра. Асансьор Шиндлер с отваряне от една страна на партера и от друга - на етажните площадки.