Новелата "Дърворезачка" от Йордан Радичков. Който харесва соц-фантастика, може да я прочете цялата, включена е в сборника с новелите на Радичков или да я потърси на читанката.
"То стигна до тролейбусната спирка, дето улица „Искър“ и булевард „Волгоград“ се пресичат. Пътниците, качвали се на тролейбус №1 от спирка „Искър“ по посока към Университета, вероятно си го спомнят. То лежеше спокойно и тъжно до будката за афиши и прекара там до вечерта. Помня, че с децата ходихме да гледаме кучето. За първи път в живота си виждах куче с толкова тъжни очи и толкова нечувствително към заобикалящия го свят. То нито веднъж не стана, за да отърси нагизналата си козина, не се отмести под стряхата на сушина, а лежеше спокойно, загледано в афишите. Като че беше животно от друг свят, с други сетива. Спомням си, че гледах децата да бъдат по-далече от него, може би то страдаше от непозната болест, може би е заразено с някакъв серум в ИСУЛ и тъкмо този серум го е превърнал в меланхолично животно."
"... в самия край на месец декември, стана събитие, свързано както с психо-неврологичния диспансер, така и с афишната будка на тролейбусната спирка „Искър“"
"Гостилница „Шанхай“ се намира в края на булевард „Волгоград“ от дясната му страна, до самата сточна гара. Ако застанете в началото на булеварда откъм булевард „Княз Дондуков“, пред вас ще се открие наклонена улица с високи тополи и рози по средата на платното. Първата сграда вдясно е Червен кръст, по-надолу има жилищна сграда, до нея отделение на Института за усъвършенствуване на лекари (ИСУЛ), по-нататък шивачница, клуб, сладкарница „Дунав“, аптека, градина. Вляво от градината е улица „Искър“ с психо-неврологичния диспансер, вдясно има още един диспансер, филиал на диспансера от „Искър“ — струва ми се, че там лекуват повече алкохолици. После се редят гаражи, пекарна в една малка пряка, гимназия, два гастронома, бръснарница, скулптурно ателие, месарница, пунктове на спортния тотализатор, млекарница, бичкиджийница, която има и две рендосвачки (там човек може да си рендоса дъски сам, като плати необходимата такса), бензиностанция (мисля, че я споменах по-горе, оттам дърворезачите си вземаха гориво за машината), накрая една кръгла сграда с печатница за покани и визитни картички. Там точно е и гостилница „Шанхай“. Там се намират и няколко железарски работилници, оксижен, работилници за вулканизация на автомобилни гуми и, струва ми се, пак някаква дърводелна — за автомобилни каросерии, както и автосервиз с автомобилно боядисване с пистолет."
"Тролейбусната спирка на „Волгоград“ и „Искър“ е една от началните, тук рядко слизат хора, по-скоро оттук тръгват."
"Той подал попълнена телеграма, чиновничката попитала луксозна ли да бъде, оня казал, че е добре да бъде луксозна, избрал номера, тъй като луксозните телеграми са номерирани — доколкото синът ми си спомня, оня избрал №3. Платил телеграмата, прибрал разписката в големия джоб на панталона и излязъл от пощата. Подир това двамата минали покрай сточна гара, спрели при автомата за повикване на такси №44, разгледали автомата от всички страни, но не натиснали никакъв бутон."
Споменава се и заведение "Бразилия". Трамваят се споменава само в контекста на прехвърляне от тролей.
