Имах покана за откриването, но не мога сега, по това най-неудачно за пътуване време на годината, да летя 12 часа в посока и да дам четирицифрена сума само за билет. Ще го видя напролет, здраве и живот. А този 45 - да бърз е и удобен уж, но с много скапано разписание. На половин час в пик, на цял извън пик. На всичкото отгоре не си спазва разписанието и все закъснява заради задръстванията, също все е претъпкан и въпреки това не пускат повече рейсове. И са единични. Точно преди 6 години, като ходих на Света Гора, висях на гарата един час и кусур, докато дойде и на абсолютна магия хванах автобуса за Уранополи. На връщане пак така - като се затакова в задръстванията, с триста зора се добрах до голямата автогара Македония и за малко щях да изпусна последния автобус за Демирхисяр в 7.15, та щях да се чудя как да се свържа с баща ми вместо там да ме чака в Серес. Сега и този автобус е спрян, последният за Демирхисяр е в шест. По-добре вместо 45, през автогара Халкидики да прекарат този за летището 78, който е доста по-редовен и е съчленен. И не мога да разбера защо автобусите за селата Ставрос, на устието на Струма, Неа Врасна, Паралия Врасна и Аспровалта, всичките до едно бетер Катунци, могат да тръгват от голямата автогара, а тези за Уранополи трябва непременно да са от тази в края на града. То и корабът за манастирите е крайно несигурен и зависи от капризите на времето - един ден го има, един ден не. И ако още един ден го нямаше, трябваше да пиша молба до игумена на манастира да ме откарат с камиончето до сухопътната граница, иначе щях да си изпусна самолета за Лондон, респективно и този за Канада. На въпроса ми защо не уредят по - предвидим транспорт за манастирите, отговорът беше, че това не е място за туризъм, а място за поклонение. Каква е връзката не знам.... Отделно на отиване ивконският автобус за Солун и Атина като че ли нарочно се влачеше на българска територия, спираше къде ли не и все се движеше по Е79, не по магистралата.
Тия дни е имало яки бури с големи поразии по Халкидики, че и със загинали....
Иначе и гърците са абсолютни серсеми на пътя, и то големи, въпреки много по-жестоките глоби от българските и задължителните ефективни големи присъди при катастрофи със загинали и ранени. По пътя към Уранополи имаше поне 5-6 тежки произшествия, с намачкани до неузнаваемост коли, а един полицай, докато заобикаляхме една от тези, каза на шофьора "попсе, попсе...".
