Били са по петицата съвсем в началото, в първите месеци на новооткритата мрежа по бул. Ленин. На табелките пишеше "КА Чавдар - Ботевград. Фирмена тролейбусна линия". Но вече късната есен на 85-та по петицата бяха само Икаруси, дори още като беше до Сточна гара. 2-3 години по-късно, бях втори и трети клас, специално чаках, за да се кача на ДАК, което хич не беше лесно занимание.....От тях имаше само и единствено по четворката, и то не често - на 5-6 тролея, ако не и повече, идваше един ДАК...Останалите бяха до края на 88-а от старите Шкоди, сетне през 89та - Икаруси. Много рядко се мяркаха на 11-ка, още по-рядко - на тройката. Спор няма за по-съвременното планиране на каросерията в сравнение с Икарусите, но явно са давали ядове на поразия, и наистина си личеше, че са сглобявани едно през гьоторе. Веднъж един шофьор стана, срита първото крило на предната врата и му тегли една майна, понеже постоянно се отваряше с няколко сантиметра от само себе си - явно му духаще на човека. Друго, което си спомням е, че никога не видях на ДАК жена-шофьор, също на ЗИУ-тата в София. На Шкоди и Икаруси имаше масово........Само в провинцията жени караха руски тролеи. За Румъния 150 киловата може и да са им били таман - все пак тя, като махнем Карпатите, е равна като тепсия. Не знам какво са го мислили, но румънците не са имали лиценз от МАН за съчленен автобус, а само за единичен, съчлененият отива в Югославия. То според Стефан и 11Г5 е изключително добър и хубав рейс, нищо че и на шофьори, и на монтьори, и на пътници, и на мен включително, направо им се повръщаше от него, и че такъв рейс е за Афганистан и Судан, не за нас....Интересен е регистрационният номер на трабантчето - С хххх ПБ - като на автобус, има и някакви служебни надписи от страни. За първи път виждам държавно трабантче.