Отварям специализирана тема за тези влакове, защото смятам, че това е бъдещият масов транспорт на дълги разстояния и е твърде вероятно през 22-ри век наследниците ни, да имат възможността да пътуват до Виена за 3 часа примерно.
Нека тук, освен да мечтаем, да събираме материали за действащите трасета и бъдещите намерения за строителство на нови.
Името Маглев е съчетание от "магнитна левитация". Същността на технологията е използването на магнитните сили за повдигане и движение на влака над специално магнитно трасе. Практически влака "лети" над трасето. Сред основните предимства са елиминирането на силите на триене възникващи при конвенционалните влакове между релсите и колелата, това допринася до значително намаляване на износващите се елементи в системата.Скоростта постижима от маглев го прави обективно конкурентен на въздушния транспорт за разстояния до 1000 км. Въпреки че идеята за такъв транспорт не е нова, икономически и технически ограничения не са позволили масовото и прилагане за обществен превоз. В момента, маглев не могат да използват съществуващата транспортна инфраструктура, въпреки че има проекти, с аранжимент на магнитни елементи между конвенционалните ж.п. релси, успешното им завършване би ускорило въвеждането на технологията.
В момента има 3 основни технологии на магнитно окачване влакове:
- на свръхпроводящи магнити (електродинамично окачване, EDS);
- на електромагнити (електромагнитно окачване, EMS);
- постоянен магнит, нова и потенциално икономически най-ефективна система;
Един от основните проблеми при разработването е теглото на влака, тъй като се нуждае от силно магнитно поле за поддържане във въздуха.
Накратко основните предимства на системата са:
- висока скорост, постигната чрез елиминиране на силата на триене с пътя, остава силата на триене с атмосферата и в бъдеще е възможно да се проектират трасета във вакумирани тунели, което би позволило на влаковете да развиват свръхзвукова скорост - според експертите пределната скорост на технологията е около 6 000 км/ч;
- по-висока сигурност спрямо конвенционалните влакове, практически е невъзможно маглев да дерайлира;
- висока спирачна ефективност;
- по-ниска консумация на енергия спрямо конвенционалните високоскоростни влакове;
- ниски нива на шум;
- възможност за преодоляване на наклони до 10%;
Недостатъците:
- висока стойност на първоначалната инвестиция, разходите са съпоставими с тези за изграждане на метро;
- магнитно окачване произвежда електромагнитни полета, които могат да бъдат вредни за влаковия екипаж и/или местните жители.;
- стандартните влакови трасета са по-универсални, не е рентабилно използването на маглев за карго превози;
Миналото ->
Историята на първото трасе, поне за мен е малко комична. Линията е построена в Берлин през 1980 год., дълга е 1.6 км и свързва 3 метростанции от жп възел Gleisdreieck до панаирното градче на Potsdamer Strasse. След дълги тестове е отворен за движение с пътници на 28.08.1989 год., превозът е безплатен а влакчето е автоматично без машинист, експлоатирало се е само през уикендите. Трасето е построено върху естакадата част от бившата линия U2, където трафикът е прекъснат поради разделението на Германия и унищожаване по време на войната. На 18.07.1991 год. линията е включена в системата на метрото в Берлин и започва да функционира ежедневно. След разрушаването на Берлинската стена, населението на Берлин е практически "разделено" на изток и запад. Маглев трасето прекъсва важна метро линия, а градът изпитва нужда от високоефективна връзка между двата района. Едва 13 дни след влизането в експлоатация на 31.07.1991 год., общината решава да премахне магнитното трасе и да възстановяви метрото. От 17.09.1991 год. започва демонтажа.
Компанията, която най-целенасочено и постоянно се занимава с проектиране, подобряване и реализация на системи Маглев е немска - Трансрапид (
http://www.transrapid.de/ ), същата е плод на коопериране между Сименс и Тисен Круп. Първият и работещ проект е завършен през 1984 год. между немските градове Дорпен и Латен, дължината е 31,5 км., съставите са автоматизирани (без машинист), максималната постигната скорост е 420 км/ч. С това трасе е свързана и най-тежката катастрофа на Маглев, на 22.09.2006 год. поради човешка грешка влака катастрофира с 200 км/ч в кран извършващ поддръжка. Загиват 23-ма човека. В момента трасето се експлоатира само като изпитателно и атракцион.
Друг осъществен проект е в Англия - Бирмингам, като изпълнението е нискоскоростно (40 км/ч) и прави връзка от летище до най-близката жп гара с дължина 600 метра. Експлоатирала се е в периода 1984-1995 год. Взето е решение за подмяната и с нормална монорелсова железница, за да се повиши капацитета.
Настоящето ->
В момента има само две трасета в експлоатация за обществен превоз. Едното свързва Шанхай с летище Пудонг. Дължината му от около 30 км. се изминава за под 8 мин., като при пътуването може да се постигне максимална скорост от 431 км/ч. Изграждането и експлоатацията са поверени отново на немската компания Трансрапид. Обикновенно при всеки курс се развива скорост от малко над 300 км/ч, трасето е на естакада. Проекта се оценява на над 1 млрд. USD, за момента китайските власти го водят, като пилотен и твърдят, че след този етап следва изграждане на мрежа от такива трасета. Първата сигурна отсечка ще свързва Шанхай и Ханджоу (175 км.)
Другото трасе за обществен превоз е в Япония (Нагоя) с дължина 9 км. (9 спирки) и скорост от 100 км/ч.
Експериментални трасета в момента освен в Германия има и в Япония и Южна Корея.
Бъдещето ->
В момента стабилни и обезпечени проекти освен Китай има и в Япония. На 21.06.2011 год. правителството на Япония обяви намерението си да изхарчи 112 млрд. USD за маглев свързващ Токио и Осака (515 км.) със скорост около 500 км/ч. Планирано е завършване на цялата линия през 2045 год. Над 300 км. от трасето ще се състои от тунели, което е и причината за сериозната цена.
Все още не са потвърдени проекти в САЩ, свързващи съответно:
Бостън - Ню Йорк - Филаделфия - Балтимор - Вашингтон с разклонение от Филаделфия до Питсбърг
Лас Вегас - Лос Анджелис - Сан Диего
Още много допълнителна информация, може да откриете в сайта на Трансрапид, включително сравнение на технически показатели между система ICE 3 и маглев на Трансрапид.