Теглят към дъното перлата на БДЖ

[etnies]

СТАНДАРТ, 18 ЮЛИ

Уволнен шеф на железниците блокира работата на "Кончар" у нас
Теглят към дъното перлата на БДЖ
Прокурори и транспортни полицаи душат за нарушения във фирмата


Единственото печелившо звено в Българските държавни железници - смесеното хърватско-българско предприятие за модернизация и ремонт на локомотиви "БДЖ-Кончар", може да бъде разтурено. Това е заключението, до което стигат на последната си среща шефът на БДЖ Олег Петков и изпълнителният директор на "Кончар - Електрически локомотиви" Божидар Пилер, научи "Стандарт". За БДЖ ликвидацията на печелившия джойнт венчър би била пагубна. Вместо да печели милиони от ремонт на български, румънски, сръбски и македонски машини в София, затъналата ни в дългове железница ще трябва да се бърка по 240 хил. лева само за транспорт до Загреб на собствените си локомотиви. От година дружеството умишлено се води към фалит, твърдят в "БДЖ-Кончар". По случая вече са сезирани прокуратурата и транспортното министерство.

2001 е сред най-благодатните години за Българските държавни железници. За първи път пред традиционно губещото и дотирано от хазната предприятие се открива възможност за печеливша дейност. Хърватският концерн "Кончар" е готов да изнесе част от дейността си по модернизиране на локомотиви в София и предлага създаване на смесено хърватско-българско дружество.
Проектът е изключително примамлив. В Европа единствено хърватският гигант "Кончар" и германският "Сименс" имат патентовано ноу-хау за модернизиране на двуосни чешки локомотиви "Шкода" и на румънски триоски "Крайова", с каквито е пълен паркът на БДЖ. Цената на хърватите за обновяване на една машина обаче е над 2 пъти по-ниска от германската.
Плюсовете от джойнт венчъра с хърватите не свършват дотук. От ремонта у нас БДЖ ще

спестява по 240 000 лева на локомотив

само от това, че няма да го транспортира на студен ход до Загреб. По толкова БДЖ плаща за 8-те си машини, обновени до 2001 г. в Хърватска. Освен това България има шанса да се превърне в център за ремонт на турски, румънски, македонски и сръбски локомотиви. За съседите също е далеч по-изгодно да карат машините си в София, вместо в Хърватска.
Технологията на "Кончар" повишава значително сигурността и удължава пробега на машините почти 5 пъти. Локомотивите се преоборудват от диодни в теристорни, с компютърно управление и най-модерни системи. По норматив основният ремонт на "Шкода" и "Крайова" се прави на 200 000 км. Пробегът на модернизираните машини се удължава до 800 000 км. Ако към това се прибави и толерансът от 20% надпробег, който допуска българското Министерство на транспорта, обновените локомотиви безпроблемно могат да теглят вагони до 960 000 км, коментираха пред "Стандарт" експерти от железниците.
Идеята за смесеното дружество бързо се превръща в реалност. На 20 юли 2001 г. в Софийския градски съд е регистрирано акционерното дружество "БДЖ-Кончар". В него 51% от капитала държи "Кончар" чрез дъщерното си дружество "Конелл" (наименованието идва от "Кончар електрически локомотиви", б.а.). БДЖ е собственик на останалите 49% от акциите. В ръководните органи на дружеството превес има БДЖ. Хърватите поемат задължението

да предоставят своето ноу-хау

да обучат работници, да изготвят проект за оборудване на помещение и да инвестират 2 млн. евро за модернизиране на локомотиви. БДЖ се задължава да осигури подходяща сграда.
Работата стартира в началото на 2004 г. Тогава министърът на транспорта Николай Василев подписва заповед, с която на "БДЖ-Кончар" се предоставя хале в столичното жп депо "Подуяне". Определен е наем от 6000 лв. месечно. През юни същата година зам.-министър Анелия Крушкова пък обявява, че транспортното ведомството ще вложи 450 000 лв. за ремонт на халето.
На практика строително-монтажните работи се извършват с част от парите на "Кончар", заделени за обновяването на локомотиви. БДЖ участва в начинанието по формулата "ремонт срещу наем". Издава месечни фактури за по 6000 лв. на "БДЖ-Кончар" за предоставеното хале.
В началото на 2005 г. ремонтното помещение е готово и приема първите български локомотиви. Пристига оферта и за обновяване на 3 сръбски машини. От Белград обаче поставят условие: ще изпратят машините си, само ако халето бъде оборудвано с бояджийско и трансформаторно отделение. Няколко месеца по-късно условието е изпълнено (отново с пари за ремонт на локомотиви) и сръбските машини са ремонтирани и преоборудвани.
Междувременно "БДЖ-Кончар"

получава сертификат за качество

по ИСО 9001 и 18001. Идва и нова поръчка за ремонт на 12 други локомотива. Всичко изглежда перфектно. Точно в този момент се оказва, че предприятието е пред финансов колапс.
Половината от средствата за ремонт на локомотиви са инвестирани в оборудването на производствените помещения. За да се спази законът за ДДС, сумите са преведени от "Кончар" на БДЖ и инвестирани от името на железниците.
От "БДЖ-Кончар" настояват ремонтните помещения да бъдат включени в дълготрайните материални активи на БДЖ и с това да се изчистят финансовите неразбории. Това така и не се случва.
Липсата на пари рязко нарушава ритъма на работа. Изпълнението на поръчките започва да закъснява и заради факта, че получател на вносните резервни части е БДЖ, а за освобождаването им от митницата трябват пари, разказват от "БДЖ-Кончар". Така при забавяне на частите се блокира работата на дружеството. А заради незавършени в срок ремонти е

блокирано и подписването на анекс

към основния договор за ремонт на още 12 локомотива. Въпреки че подготовката на Анекс 12 бе стартирала в средата на 2006 г., едва преди десетина дни му е дадена зелена улица. Но само за половината от машините.
Нещата рязко тръгват надолу през 2006 г., когато за изпълнителен директор на "БДЖ-Кончар" е назначен Милко Милков. Той е бивш служител в БДЖ. Бил е директор на материално и техническо оборудване. Уволнен е обаче безславно, след като е
уличен за участие в кражба на горива
от жп базата в Бургас. По това време, а и до днес, Милков е съсобственик в частната фирма за търговия с горива "Бул ойл", сочи електронният фирмен регистър.
В "БДЖ-Кончар" Милков идва по лична препоръка на шефа на БДЖ Олег Петков. Първоначално е назначен като "аналитик по ефективност на търговската дейност". Скоро, пак по настояване на Олег Петков, е издигнат до изпълнителен директор. Назначението му на поста е в нарушение на устава на дружество, според който изпълнителният директор трябва да е действащ служител в БДЖ. Милков е пенсионер, въпреки това от БДЖ му е предоставено персонално "Пежо 307", установи "Стандарт" още преди 2 месеца.
С идването си като шеф Милков въвежда строги мерки за икономии в дружеството. Ликвидира системата за електронен достъп и видеонаблюдение на предприятието, съкращава част от работниците и натиска останалите да излязат в принудителен неплатен отпуск, разказват във фирмата. Много от решенията са били взети еднолично, без да се съгласуват с борда на директорите, добавят от там.
Божидар Димитров

Докато печелившото дружество бере душа, определени бизнес кръгове искат да яхнат хърватската технология и да сложат ръка върху ремонта на локомотиви в България. Кои са те - четете утре.

[etnies]

СТАНДАРТ, 19 Юли

Наши бизнесмени в битка за хърватското ноу-хау
Откраднали лаптоп с тайни на “БДЖ-Кончар”Васил Божков поискал акции в смесеното дружество


"БДЖ-Кончар" има всички шансове да печели и да спестява пари на закъсалите български железници. Във вчерашния брой показахме как противно на всяка логика обаче то е тласкано към ликвидация. Колкото и абсурдна да изглежда съдбата на хърватско-българското дружество за модернизация на локомотиви, тя не е нетипична, коментират дългогодишни служители в БДЖ. Ако дружеството бъде ликвидирано и се обяви нов търг за ремонт на локомотиви у нас, конкурсът вероятно пак ще бъде спечелен от гиганта "Кончар". Хърватската технология гарантира качество и надеждност, но и ниски цени за модернизиране на машини "Шкода" и "Крайова". Ноу-хау за това в Европа има единствено концернът "Сименс". Германците обаче взимат доста по-скъпо.
Никой не иска да гони хърватите от България, битката е кой да се намести като техен подизпълнител, коментират запознати със ситуацията около "БДЖ-Кончар". Иначе казано - някой иска да яхне технологията им, осигуряваща дългогодишна работа и гарантирана печалба.

Две срещи на бизнесмени оставят задълго невидим отпечатък върху съдбата на хърватско-българския джойнт венчър "БДЖ-Кончар". Те са през 2004 г. и по време съвпадат с дните, когато в "Подуяне" е започнала трескава работа по оборудване на халето за модернизация на локомотиви по технологията на "Кончар".
Първата знакова среща е по искане на Орлин Хаджиянков, член на ръководството на "БДЖ-Трансимпекс". Хаджиянков разговаря с някои от шефовете в "БДЖ-Кончар" от българска и хърватска страна. "БДЖ-Трансимпекс" АД е регистрирано малко преди срещата - на 26 март 2004 г., а предметът на дейност е производство на локомотиви, мотриси и вагони. Дружеството е част от кръга фирми "Трансимпекс", контролирани от смятания за най-богат бизнесмен в държавата Васил Божков.
Орлин Хаджиянков предлага "БДЖ-Трансимпекс" да се включи в хърватско-българското дружество като трета страна - стратегически инвеститор. Отговорът на съдружниците в българо-хърватската фирма е недвусмислен. Те нямат против включването на нов стратегически инвеститор, но това практически е невъзможно. "БДЖ-Кончар" е създадено с подписа на министъра на транспорта и

всяка промяна е възможна само с министерския параф

Пречка е и клаузата в устава на смесеното дружество, според която делът на учредителите - БДЖ и "Кончар", не може да се намали под 34% за всеки от тях.
Втората среща събира на една маса бившия шеф на БДЖ Владимир Дунчев, представителя на "Кончар" в България Гинчо Павлов и бизнесмена Божков. Дунчев завежда Гинчо Павлов в сградата на "Трансимпекс" на бул. "Скобелев". Тема на разговора е отново включването на "БДЖ-Трансимпекс" в смесеното предприятие като стратегически инвеститор.
"БДЖ-"Кончар" отправя питане до ръководството на хърватския концерн. Отговорът от Загреб е отрицателен. Това не е първият отказ на хърватите към български бизнесмени. Преди няколко години по същите причини те отказват доставката на турбогенератори за мощна бизнес групировка, обясняват решението на концерна от "БДЖ-Кончар".
Любопитното е, че председател на управителния съвет на "БДЖ-Трансимпекс" става Веселин Василев - бивш директор на дирекция "Локомотиви" в БДЖ. В качеството си на началник в железниците той няколко години е и председател на Управителния съвет на "БДЖ-Кончар". Скоро след като е освободен от БДЖ и от смесеното хърватско-българско дружество, Василев участва в създаването на "БДЖ-Трансимпекс" АД.
Дали е случайно или не, малко след появата на новото дружество от офиса на "БДЖ-Кончар" е откраднат лаптоп с фирмени тайни на хърватската компания. СДВР месеци наред издирва крадците, но те остават неразкрити. От "Кончар" обаче са категорични, че данните са били с надеждна защита и са останали скрити. Експерти твърдят, че е

възможно информацията да се е самоизтрила

още при първия опит за отварянето на файловете.
В "БДЖ-Трансимпекс" железниците влизат с апортна вноска от 1/5 от жп завода в София, а "Трансимпекс" - с пари. Дружеството започва да предлага на клиентите си "технически условия за модернизация", които според твърденията на експерти от фирмата са получени от чешките заводи "Шкода". Не след дълго лично чешкият транспортен министър заявява, че "Шкода" няма нищо общо с българското дружество "Трансимпекс" и че подобни "технически условия" са патентовани само от концерна "Кончар".
"Трансимпекс" иска 1,3 млн. евро за ремонт на един локомотив. "БДЖ-Кончар" извършва услугата за 945 000 евро, като тази цена не е променяна от 2001 г. насам.
"Империята" на Васил Божков не е единствената, която е проявила досега здрав интерес към хърватско-българското дружество, твърдят хора от "кухнята" в държавните ни железници. Нито Орлин Хаджиянков е единственият бивш ръководител в "БДЖ-Кончар", който сега е в конкурентна фирма, добавят те.
Кой има интерес да се включи или да поеме в свои ръце модернизацията на локомотиви в България, засега не се казва открито. Слухове свързват с това различни служители на ръководни постове.
Министерството на транспорта е запознато с проблемите на "БДЖ-Кончар", всички те са решими, каза пред "Стандарт" вчера отговорен служител във ведомството. Като стъпка в тази посока е подписването на "Анекс 12" към основния договор на дружеството, с който се дава зелена улица за

ремонт на нови 6 локомотива

от дружеството. С поръчката "БДЖ-Кончар" ще може да покрие пасивът от неизплатените от БДЖ пари за ремонта на производственото хале в "Подуяне".
"За всичките си проблеми в България хърватите са си виновни сами. Откакто стъпиха у нас, не са дали никому една куна рушвет (1 хърватска куна се равнява на 22 стотинки - б. р.), шегуват се служители в железниците.
Божидар Димитров


-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Директорът Милков се уволнил сам

Милко Милков е изпълнителен директор на "БДЖ-Кончар", въпреки че не е служител на железниците. Той се представя като пенсионер, твърдят колегите му. Те пък го познават като служител в смесеното дружество на трудов договор.
През лятото на 2006 г. Милков бе уволнен от железниците, след като името му се свърза с кражби на горива в Бургас. Тогава той бе директор на "Техническо осигуряване". По лично настояване на шефа на БДЖ Милков остава на ръководния пост в "БДЖ-Кончар". Хърватите не оспорват избора, тъй като е от българската квота.
На 30 август 2006 г. Милков е назначен на 1300 лв. заплата в "БДЖ-Кончар" като "аналитик ефективност на търговската дейност". Получаването на трудово възнаграждение обаче противоречи на устава на дружеството, според което изпълнителният директор трябва да е служител на БДЖ и да получава заплата оттам.
Вероятно заради това на 23 февруари 2007 г. той сам подписва заповед за уволнението си под номер 470. В документа пише, "cчитано от 1 януари 2007 г. прекратявам трудовия договор на длъжността аналитик ефективност на търговска дейност". Да не бъде изплащано трудово възнаграждение от датата на издаването."
Същия ден главната счетоводителка на "БДЖ-Кончар" пише в докладна до административния директор: "Отдел "Счетоводство" не може да изпълни така формулираната заповед."