Имаш ли някакво понятие от сградна инфрактруктура?
Сградите се държат на земята под тях... За да се избегнат размествания и пропуквания, щита трябва да се движи много бавно и много надълбоко, което при София не е възможно. Метрото следва осите на големи улици, за да може над него да няма инстраструктура, която да пострада безвъзвратно. Една улица в случай на сриване е много по-евтина за поправка, от колкото 6 етажна стара кооперация в Центъра на града.
ЦДНА се напука от преминаването на щита встрани от него, а той там е в най-дълбоката си позиция, представи си какво ще стане с 2 километра просека под най-старите сгради в София...
Щита не е магическа колесница на спасението и не може да се копае където си искаме с него - и за него си има ограничения, а за София, с минералните извори и термалните подземни езера, щита си има и максимална дълбочина, която не е достатъчна, за да прокопае тунел под сградите на центъра...
Разположението на станциите също е важно, да безспорно, но на скицата станциите са точки и е лесно да ги нацвъкаш... В действителност станцията е подземно съоръжение с габарити 160/20 метра, което може да се вписва в минимални и максимални криви, но при всички положения това означава дупка в земята с размер минимимум 140/25 метра. Следователно трябва да се предвижда "разположението" така, че да не се окаже, че трапа попада в читалнята на зала "Модерна българска литература" на Столична библиотека, или южния вестибюл да излиза до кенефите на Дон Домат, помещаващ се в същата сграда.
Замислихте ли се за това?