Ватманът Велин – Гъбаря: На Нова година някои танцуват в трамвая, други искат да ме колятСветослава Банчева 30 Декември 2007 
Велин е винаги в добро настроение и то се предава и на пътниците. Снимка: авторката.Велин Игнатов работи като ватман в София на трамвайна линия номер 20. Упражнява професията си вече 11 години. Преди това е бил локомотивен машинист.
Наричат го Гъбаря, защото има разрешително за бране и продажба на диворастящи гъби и е работил като ревизор на другите гъбари. Завършил е и курс за билкарство. Някога мечтаел да стане зоолог и природоизпитател. Най-много от всичко обича гората, птичките, растенията и дивата природа.
- Случвало ли ви се е да сте на работа по празници – по Коледа, по Нова година?
- Разбира се, дори тази Коледа и Нова година ще съм на работа. Писал съм, че искам да съм първа смяна - подадох си молба. Иначе други години съм работил и на 31 декември, и на 1 януари. На 1-и януари обикновено е тихо и спокойно, но внимаваме, защото има много почерпени и махмурлии. Веднъж, пак така по празниците, се качиха едни весели младежи и девойките започнаха да танцуват в трамвая. Това не ми пречеше въобще, така че и аз се забавлявах. С добри намерения бяха, не са правили проблеми.
По кабината ще го познаете. Велин от години се сменя с един и същ колега и техният трамвай е винаги чист и украсен. Снимка: авторката.- Често ли се качват агресивни пътници, които ви заплашват? Как се справяте с тях?
- Имах един много фрапантен случай с някакъв касапин, който е работил навремето в “Родопа”. Той ме заплаши, че ще ми отреже главата, но успях да го укротя с добро. Попитах го къде живее и му обещах да му изградим трамвайна линия до дома му, за да го извозваме лично като ВИП-пътник. Той като чу това, се усмихна и придоби много щастлив вид. Всякакви хора се качват – много от тях са с психични отклонения, трябва да им влизаме в положението. На нас ни забраняват по време на движение да говорим с хората, но се налага, защото продаваме билети, идват от провинцията, молят ни да ги упътим и това е противоречието с вътрешната разпоредба, която ни забранява да говорим по време на движение. Аз като бях локомотивен машинист, в кабината пътувахме двама – машинист и помощник, и имахме право да си говорим. Важното е вниманието да бъде насочено напред и мисълта да е в движението.
- Всеки път ли успявате да решите проблемите с добро?
- Досега, да не ме чуе дявола, винаги съм успявал. Трябва да запазваме самообладание. Аз лично прилагам превантивни мерки, за да не се стига до инциденти. Действам профилактично с мирови средства - пожелавам на хората здраве, мир, любов и доходи. Понеже всеки желае да му се случи нещо хубаво, от добрите думи, когато са казани искрено, нервите се стопяват. А иначе има най-различни случаи с изнервени колеги и колежки, но аз отговарям за себе си и съм на мнение, че е хубаво да има етика, култура, човешки обноски и добродетели.
Велин в кабината на своя трамвай. Снимка: авторката.Наскоро например, видях, че един мъж се опитва да изкърти перфоратора. Аз спрях трамвая, отидох при него и му казах: „От вас ще стане отличен демонтажник!“ Така, вместо да го нахокам, с добри думи, го накарах да дойде на моето мнение – че не е хубаво да се руши, че перфораторът трябва да е в изправност, за да си дупчат хората билетите. Той ми се извини, станахме приятели и дори ми помогна пак да поправим перфоратора. Винаги гледам да решавам проблемите с добро. Убеден съм, че доброто преобладава и то претопява злото.
- Имате ли връзка с полицията, за да ги известявате при опасни ситуации или инциденти?
- Имаме един паник-бутон, който е монтиран в кабината, откакто стана случая с Анита (б. а. - през август 2000 г. Анита Методиева, 28-годишната ватманка, беше убита от свой ревнив колега, а тялото й бе намерено в шахта). При такива ситуации натискаме бутона и се намесват органите на реда, което до известна степен ни дава спокойствие.
- Как запазвате доброто си настроение при такива задръствания и изнервени пътници?
- Хубаво е човек да умее да се адаптира в обстановката и сам да си създава настроение, защото очаква ли го от другите, трудно ще му се случи. Но в нашата работа има и много хубави моменти, особено когато човек работи с любов. Когато бях на 22-а линия например, една жена - пътничка, ми подари риза, която отговаряше точно на размера ми. Този подарък много ме трогна. Жената каза, че ми прави подарък, защото съм изчаквал хората, когато бързат за работа и съм се държал много любезно с пътниците. Не съм материалист, не ми е за подаръците, но такива добронамерени хора направо ми удължават живота. Най ми е приятно, когато хората от най-различни възрасти са щастливи, усмихнати и ми пожелават хубави неща.
- В колко ставате сутрин, ако сте първа смяна?
- Най-ранният трамвай тръгва в 4 и 22 сутринта, но аз отивам половин час по-рано. Смяната ми свършва към 1 на обяд. Имаме служебен автобус, който ме извозва сутрин до работата. Предпочитам да съм първа смяна. Имам си ортак-сменник, с когото работим заедно вече девета година. Държим на хигиената в трамвая и се уважаваме.
- По колко ви плащат на месец?
- Сега имаме повишение, но неприятното е, че получаваме и много санкции – забраняват ни да има друг човек в кабината, да водим разговор по време на движение и човек трябва да внимава много, ако иска да си получи заплатата.
Колите по трамвайната линия пречат на Велин и колегите му да спазват разписанието. Снимка: авторката.- Пред вас по трамвайната линия се движат много леки коли. Успявате ли изпълните разписанието, когато стане задръстване?
- Това го няма в другите държави - само при нас по трамвайната линия се движат леки автомобили, а ние сме на релси и нямаме възможност да завиваме или да изпреварваме, така че сме в капан – трябва да чакаме. Добре е управниците да измислят някакви закони, за да няма паркирали автомобили и движение на леки коли по релсовия път, защото това е обществен пътнически транспорт. Като стане задръстване, закъсняваме, разбира се.
- Глобяват ли ви?
- Оневиняват ни, но се появява едно психическо напрежение, че не успяваме да си спазим разписанието.
