Аз съм Панайот, но всички приятели ми викат Петручи.
С градския транспорт в София съм на "ти" от бебешка възраст, когато съм размахвал крака и ръце при вида на трамвай от балкона на блока ми. Детските ми години минаха в мечти как ще стана ватман, любимите ми трамвай бяха София-70.
После манията ми позамря, но преди четири години искрата отново пламна. Вече не искам да съм ватман, но се радвам, чета и се интересувам от всичко свързано с трамвай по света и у нас.
Занимавам се активно с музика, имам собствена метъл група, на която съм соло-китарист и чат пат свирим по заведения и фестивали.
Тази година кандидатствам в НБУ и ако ме приемат, ще имам доста колеги от тук