Здравейте и от мен!
И аз искам да се извиня, че ще драсна тези редове с малко закъснение.Казвам се Никола и съм на 20 години от Бургас.Както всички тук така и аз се запалих по градския транспорт, но може да се каже, че отначалото си бях аматьор, защото само обикалях по автобусите като не си поставях за цел да науча регистрационните им номера или моделите, а просто се возих на тях, защото много ми харесваше да го правя, но сега вече е друго.Имам много мътен спомен като малък, че не един или два пъти съм се возил в Икарус 280, Чавдар 120-141, ДАФ или ЗиУ с майка ми когато ме караше до Младежкия дом, а от там ние децата потегляхме със едно Чавдарче ЛС-51 за кв.Банево,(тогава беше село) но впоследствие станахме повече деца, а 40% от родителите си караха децата до градината с автомобилите, но един ден някаква жена вдигнала страшен скандал, че всеки ден закъснявала за работа, защото карала сина си с колата и ако продължавало така щяла да го отпише и запише в Бургас и така някъде след 2-3 седмици по думите на майка ми ''малкия автобус изчезнал и се появил голямия'' или иначе казано Чавдар11Г5.От там нататък мисля, че мина една година, защото аз бях в предучилищна което значи, че е било или 2001 или 2002г. когато съм излязал от детската градина и са ме записали на училище, а от както ме записаха на никой от роднините ми нямаше спокойствие, защото постоянно бях по автобусите.Първо се опитаха да ме вкарат в ред като взеха да ми обясняват, че имало лоши хора в автобусите, после и лели и вуйчовци се изредиха да ме бият, но пак нямаше ефект, а една вечер когато се прибрах в 23:25 с последния курс на 211 в 23:00 хубавата ми майка ме наказа в един ъгъл с вдигнати ръце и бирени капачки на колената, ама аз пак продължих да си обикалям като им противоречих за всичко с пълна сила и за да ги дразня им казвах, че ще карам автобус като порасна.Цялото ми семейство се зарадва когато въведоха кондукторите и си мислиха, че най-после ще спра да обикалям, но един ден случайно в района на старата крайна спирка в Меден Рудник се запознах с едно момче на име Галин, което беше мой набор, но по-висок и набит обаче и той обикаляше по автобусите, ама кондукторките не му взимаха пари, защото казваше, че е на 7 години. (исках и аз да можех така
) Така започнахме да обикаляме като той ми се явяваше като родител настойник-демек батко,
а аз му бях брат за пред кондукторките.След време обаче това момче изчезна от погледа ми.Не след дълго време разбрах, че се е удавил в блатото и понеже не можех да сам обикалям отидох в тях да го потърся, а комшиите му ми казаха, че родителите му го погребват.Наистина не отричам, че ми стана много гадно, но може би не е било същото, защото никога не бях виждал ковчег през живота си.Старите автобуси са ми болна тема не за друго ами, защото не запомних кой знае колко от тях, а в и началото на 2010-та година се преместих да живея тук във Франция, след това в Германия и така живея в 3-те държави посочени ми в профила.
