Бързи автобусни линии

[IKAR]

Е, не съвсем - имаха 42,54 и 81, а до бул. Индира Ганди не е толкова далече, че да хванат 309, 111 или 6-ицата.
242 до Банкя беше от Захарна Фабрика докъм 86-та, спираше само на Оряхово и парк Хр. Смирненски, след което чак на гарата в Иваняне. Хората го отбягваха, понеже беше на Чавдарки. Спряха го и пуснаха 43. Този 242 до Хиподрума го пуснаха след 10 години. А от Сточна гара е бил през 70-те.

Този 11М3 е един и същ, от Република го прехвърлиха заедно с останалите Чавдарки, иначе преди това беше основно точно на 242, както и на Връбница.

[RADOCVET]

Иво за позиционирането на гаражите си прав само от твоята гледна точка.
Аз като живущ в центъра мога да кажа, че и ние тук искаме транспорт до късно. След 23 ч от Младост за центъра има само метро, което на мен не ми върши работа. По Цариградско единствено 280 се движи към центъра до по-късно.

[V.Peichev]

Все пак основните пътникопотоци в София са от големите квартали към центъра сутрин и от центъра към големите квартали вечер и е нормално да са приоритетни. Също в центъра няма свободно място за депа и гаражи за разлика от периферията а и не може навсякъде да има депа и гаражи с малък брой превозни средства, това вдига сериозно експлоатационните разходи. 

[pavel75]

Е, не съвсем - имаха 42,54 и 81, а до бул. Индира Ганди не е толкова далече, че да хванат 309, 111 или 6-ицата.
242 до Банкя беше от Захарна Фабрика докъм 86-та, спираше само на Оряхово и парк Хр. Смирненски, след което чак на гарата в Иваняне. Хората го отбягваха, понеже беше на Чавдарки. Спряха го и пуснаха 43. Този 242 до Хиподрума го пуснаха след 10 години. А от Сточна гара е бил през 70-те.

Този 11М3 е един и същ, от Република го прехвърлиха заедно с останалите Чавдарки, иначе преди това беше основно точно на 242, както и на Връбница.

Къде е този булевард Индира Ганди?

[RADOCVET]

Индира ганди е на съвсем друго място. Става дума за проф. Ал. Станишев.

[IKAR]

Да де, точно него имам предвид.

[mlk]

Поздравления! Мисля, че си дал напълно вярна информация
За 1992 и 1997 имам доста точни данни за спирките и ще мога да сравня детайлно.

...
В Люлин, есента на 92-ра, 310 с Мерцедесите спираше навсякъде, нищо, че беше с червени табели. Някъде там, на 112, който след К. Величков спираше чак след станция Западен Парк, почна да спира на Зах. Фабрика, Орион и преди станцията, а 310 взе да не спира на Банишора, Орион и въпросната спирка преди станцията. Малко след това тази спирка я възстановиха, а на другата година 112 взе да спира и на Банишора. 309 не спираше на Зах. Фабрика и на Орион, както и на Банишора.
...

За 97-98 беше голямо рали по Сливница и нагоре. Ще си позволя да го представя от гледна точка на спирките по трасето:
След Опълченска, 112, 309 и 310 си играеха на прескочи кобила.
- на Банишора спираше 112
- на К.Величков - всички
- на Зах. Фабрика - 112 и 310
- на парк Хр.Смирненски - 309 и 310
- на Орион - 112
- а) нататък 309 спираше на всички спирки
- б) на бл. 135 спираше 310
    - на Гоце Делчев и Мототехника - и 112 и 310.

Случвало се е да слезем на Опълченска от единия автобус, да хванем следващия, който да го изпревари и на по-нататъчна спирка да слезем и да се качим отново на предишния. Беше забавно.

[Metan]

Първата бърза автобусна линия е 242. Създадена е през лятото на 1973. Една снимка от следващата година, 1974. 242 по Сливница около Бърза помощ. Автобусът е с толбухински номера.


Още една бърза автобусна линия - 203. Този път автобусът е с бургаски номера.

[Ivo]

Явно са командировани, както ние сме командировали по морето, така и те зимата при нас. Иначе първата снимка според мен е по-скоро малко преди кръговото на Сточна гара, където сега е началната спирка на Люлинските рейсове.

[IKAR]

203 е бил директен, без да спира никъде, от гара Подуене, по Данаил Николаев, Константин Стоилов и История Славянобългарская, до гара Север, по време на строежа на новата Централна гара. В последствие, след пускането и, даже е имало подписка да бъде запазен, но.....Влаковете за Пловдив/Свиленград/Момчилград/Ямбол/Бургас са били от/до Подуене, за Варна/Русе/Видин и Лом - от/до София-север, а за Кулата и Кюстендил - до Зах. Фабрика. Баща ми по това време е бил войник в Момчилград. При влизането му в казармата, идвайки от село е минал през старата гара. Но при първата му отпуска влакът е бил до Подуене, за връзка със Захарната се е ползвал трамвая тройката.....

После е имало 279, но вероятно много закратко - никаква информация няма за него. Целият трудов живот на майка ми мина в ТЕЦ-София, често ходех с нея на работа и от подуене вземахме 79. Вече бяхме отдавна в Обеля когато го прекараха през моста Чавдар. Мисълта ми беше, че през 80те 279 никога не е имало, няма го и в справочника на Митко от 81-ва година.

242 първаоначално е с 6 оригинални шкоди 706РТО, 203 също е бил с такива, както между другото 216 и всички бързи линии през 70те, без 209-с Икарусите 260. За 216 е имало кавги защо не са съчленени, но явно тогава не е имало достатъчно....309 пък е бил с 11Г5 с изнасящите се врати....М80 се знае още тогава, че са били пълна порнография....

[blagun]

Още една бърза автобусна линия - 203. Този път автобусът е с бургаски номера.

203: Гара София север - Гара Подуяне. Според spirka.org е просъществувала по-малко от година в периода, когато нямаше Централна гара. Явно за хора, които биха си пропуснали жп връзката, ако разчитат на 2 трамвая.
Иначе небързият алгоритъм беше: влак Русе-София-север, ТМ1 до Халите, куфарите и раниците - на багаж в ЦУМ (багажното беше откъм гастронома - срещу банята), обиколка в магазина, после ТМ3 до Подуяне и влак към Септември или Пловдив според маршрута на екскурзионното летуване.

[mlk]

После е имало 279, но вероятно много закратко - никаква информация няма за него. Целият трудов живот на майка ми мина в ТЕЦ-София, често ходех с нея на работа и от подуене вземахме 79. Вече бяхме отдавна в Обеля когато го прекараха през моста Чавдар. Мисълта ми беше, че през 80те 279 никога не е имало, няма го и в справочника на Митко от 81-ва година.

279 е разкриван и закриван многократно. Опитвали са се, но не е имало особен смисъл от такава линия.

[Metan]

203 е бил директен, без да спира никъде, от гара Подуене, по Данаил Николаев, Константин Стоилов и История Славянобългарская, до гара Север, по време на строежа на новата Централна гара. В последствие, след пускането и, даже е имало подписка да бъде запазен, но.....Влаковете за Пловдив/Свиленград/Момчилград/Ямбол/Бургас са били от/до Подуене, за Варна/Русе/Видин и Лом - от/до София-север, а за Кулата и Кюстендил - до Зах. Фабрика. Баща ми по това време е бил войник в Момчилград. При влизането му в казармата, идвайки от село е минал през старата гара. Но при първата му отпуска влакът е бил до Подуене, за връзка със Захарната се е ползвал трамвая тройката.....

Това за гара Захарна фабрика звучи логично, но има един мъничък проблем. Сигурно ли е, че Захарна фабрика е основната гара? Защото според документите от онова време трансферна гара в това направление е била жп спирка "Надежда". Ремонтът на старата Централна гара започва в началото на 70-те, като същинската част със спиране на движението е била през 1974. Това налага реорганизация на целия транспорт в района. Откриват се три бързи (вероятно и директни) автобусни линии във връзка с гаровия ремонт със следните направления:
201 - жп спирка Надежда - гара София-север
203 - жп спирка Надежда - гара Подуене (информацията в spirka.org не е вярна за маршрута на тази линия)
279 - гара София-север - гара Подуене

Линиите просъществуват до пускане на влаковото движение, след това са закрити, на следващата година 279 е открита наново, но с друг маршрут.

Иначе кратката хронология на бързите автобусни линии е следната:
През лятото на 1973 пускат 242 с маршрут София - Банкя
На 5.12.1973 се откриват още две бързи линии:
209 - жк "Борово" - гара Искър
216 - пл. Пирдоп - МК Кремиковци

В началото на 1974 е открита още една бърза автобусна линия - 200. Маршрутът е жк "Червена Звезда" - пл. Баба Неделя (малко след това маршрутът е удължен до СУ. Възможно е тогава линията да загубва бързия си статут)

През 1974 са открити следните бързи линии (освен 200):
201 - жп спирка Надежда - гара София-север
203 - жп спирка Надежда - гара Подуене
279 - гара София-север - гара Подуене
261 - Министерство на земеделието - Златните мостове
266 - кв. "Хладилника" - Щастливеца
304 - Пирогов - жк "Дружба"
306 - Младост 2 - СУ
211 - Обувен завод - гара Искър
260 - Министерство на земеделието - Горна баня
280 - ВМЕИ - СУ
283 - кв. "Иван Вазов" - СТЗ "Васил Коларов"
285 - Сточна гара - жк "Момкова махала"

И едно уточнение по повод статията от това мнение за откриването на 306.
При изброяване на спирките след "бл. 43" следва "Военни жилища" и след това "5-ти километър". По това време от настоящия Малинов не се е излизало на Цариградско шосе (още не е била построена пътната връзка), ами се е ползвала ул. Митрополит Серафим Сливенски (която не случайно е с такъв голям габарит, две платна с разделителна ивица между тях), по Йерусалим (който е бил с малко по-различно от настоящото трасе) и оттам по локалното към кръговото на настоящия "Площад на авиацията". Мостът над кръговото още не е бил построен. Интересно защо нито 306, нито 280 са спирали на Плиска, явно мястото още е било строителен обект.

[IKAR]

Абсолютно. Даже имаше и снимка, на която коловозите на гарата са препълнени с пътнически вагони, което по-късно никога не е било, сега не мога да я намеря. За Кулата/Кюстендил са тръгвали оттам, баща ми се е "трансферирал" с тройката, когато са го пускали в отпуски. Тогава няма и локални крайградски влакове до Перник, едва 85-та година с електрификацията до Радомир пускат електричките през половин час.

306 не спираше на Плиска плътно до 94-та година, когато първо 213 го направиха да спира, а след това и всички, които не спираха там. 280 също не спираше, докато имаше 80. Иначе, през 80-те, до пускането на тролея, съответно закриването на 4,13, 80, 105 и 106, не спираха 209, 280, 284, 305 и 306. След това към тези се добавят 75. 213 и 276 и за кратко 404. 76 и 304 винаги са спирали, 213 също, преди да го разделят на 213 и 313. 284 почна и той да спира 89-та година, когато хотелът го вързаха към БГА Балкан, за да поема пътниците от закъснели или отменени полети.
Чичо ви Благо беше писал, че рейс 200 не е бил бърз. Аз всъщност такъв не съм виждал, знам за него само от справочника, картосхемата и една табела в южния подлез на НДК, под моста, явно и през 80-те е бил доста нарядко, че и на Чавдарки.

[blagun]

Абсолютно. Даже имаше и снимка, на която коловозите на гарата са препълнени с пътнически вагони, което по-късно никога не е било, сега не мога да я намеря. За Кулата/Кюстендил са тръгвали оттам, баща ми се е "трансферирал" с тройката, когато са го пускали в отпуски. Тогава няма и локални крайградски влакове до Перник, едва 85-та година с електрификацията до Радомир пускат електричките през половин час.

Е това е Захарна фабрика. А тук се говори за жп спирка Надежда, от която тръгвали влаковете по пернишкото направление? Как се е обслужвала транспортно, забутана нейде в Триъгълника - северно от релсите? И къде е приемното здание? Иначе на картата от 1972 г. е очертан коловоз от Надежда към Захарна фабрика.

А за младостките линии: на картата от 1972 наистина Митрополит Серафим Сливенски е широка улица, тръгваща от Малинов и завършваща зад Окръжна болница. Но А13 го дават да се е движил по сегашния южен локал на Цариградско и от Окръжна болница да излиза на главното платно, заедно с А75. Тролейното трасе се е вливало по-западно някъде около София тех парк. https://pbase.com/ngruev/image/75532453. Възможно е при строежа на пътния възел 7-ми километър (Цариградско/Малинов) да е имало промяна и да са използвали Митрополит Серафим Сливенски. А ТБ5 е дал фира при новото Цариградско - това е ясно.

[Metan]

Картите от 1970 до 1974 използват една и съща картна основа, а за 5 години промените по София са били огромни. До един момент се е минавало от локалното до централното платно на Цариградско при Окръжна болница, след това тази възможност е отпаднала с новия габарит на Цариградско шосе. Но това е по-скоро за раздела "карти".

[greg]

1.306 не спираше на Плиска плътно до 94-та година, когато първо 213 го направиха да спира, а  213 също, преди да го разделят на 213 и 313.  ..............че рейс 200 не е бил бърз. Аз всъщност такъв не съм виждал, знам за него само от справочника, картосхемата и една табела в южния подлез на НДК, под моста, явно и през 80-те е бил доста нарядко, че и на Чавдарки.

1.През 70-те години, дори по-късно, 306 бе единствената бърза линия, която не спираше на Плиска. 213 винаги спираше на Плиска, когато бе до Младост-1.
2. 200 не бе точно бърза линия, а подпомагаше /дублираше/ 94 до Червена Звезда.

[greg]

И едно уточнение по повод статията от това мнение за откриването на 306.
1.При изброяване на спирките след "бл. 43" следва "Военни жилища" и след това "5-ти километър". 2.По това време от настоящия Малинов не се е излизало на Цариградско шосе (още не е била построена пътната връзка),
3. ами се е ползвала ул. Митрополит Серафим Сливенски (която не случайно е с такъв голям габарит, две платна с разделителна ивица между тях), по Йерусалим (който е бил с малко по-различно от настоящото трасе) и оттам по локалното към кръговото на настоящия "Площад на авиацията".
4. Мостът над кръговото още не е бил построен. Интересно защо нито 306, нито 280 са спирали на Плиска, явно мястото още е било строителен обект.

1. 306 като най-бърз и привилегирован не спираше на ХМС. От бл. 43 следва Окръжна болница и после Орлов Мост. Сп. Военни жилища /сега се пада пред магазин Фантастико/ бе много близо до сп.Окръжна болница. Възможно е тъй като точно между двете спирки се излизаше на Цариградско, за кратко да се е ползвала само едната. Това до 1976 г., когато е готова естакадата на 5-ти км.
2. Да, от Малинов не се излиза, но от него се завива по локалното на Цариградското и до него към Окръжна болница се излиза на Цариградското - естакадата на 5-ти км е готова от 1976 г. Докато се строи пътната връзка на 7-ми км 1977-1978 г. има възможност за старото преминаване от локалното на Цариградско към Малинов.
3. ул. Митрополит Серафим Сливенски не се е ползвала за така описанато преминаване.
4. На Плиска 306 тогава не е спирал, но няма строителство! Цариградско до 4-ти км е готово и открито през 1973 г. 280 винаги спираше на Плиска.

[RADOCVET]

До скоро стоеше скелет на стар квадратен спиркознак точно пред Фантастикото.

1.През 70-те години, дори по-късно, 306 бе единствената бърза линия, която не спираше на Плиска. 213 винаги спираше на Плиска, когато бе до Младост-1.

213 не спираше на Плиска от откриването на 313 до закриването на 276. То реално 213 между Орлов мост и Младост 4 замести 276.

Между Винарово колело и УНСС 280 на всички съществуващи спирки ли е спирал (без автобусната спирка на ЛТУ, която я разкриха през 90те)?
И още нещо - може би сме го коментирали назад, но защо 76 беше със статут на бърза линия (червени табели)? Кои спирки е пропускал?

[blagun]

Между Винарово колело и УНСС 280 на всички съществуващи спирки ли е спирал (без автобусната спирка на ЛТУ, която я разкриха през 90те)?

С изключение на спирката в кръговото в посока център.
От УНСС нататък завиваше наляво към обръщалото си, а А80 правеше кръга в Студентски град.
В посока Студентски град прескачаше ул. Шипка. Даже помня, откога започна да спира там - от 1998, защото дъщеря ми учеше в 38 ОУ и новата спирка много я улесни.

1.През 70-те години, дори по-късно, 306 бе единствената бърза линия, която не спираше на Плиска.

През 1979 или 1980 се включи и А305, така че линиите, прескачащи Плиска, станаха две, а с А284 - три.

Любопитното е, че А105/305 са създадени след А106/306, пък са с по-малки номера. Просто някога А105 вървеше от автостанция Връбница да Илиянци/СТЗ (Хюндай)/Яйцекооп. В спирка.орг я дават закрита през 1977,  но аз мисля, че беше преномерирана през 1979 от 105 на 125, а номер 105/305 взе линията за новия тогава Младост-3 по асоциация със 106/306.