С гумени уплътнения, набити между релсите и ламаринените улеи на панелите, по никакъв друг начин. Температурните разширения се компенсират с компенсатори - на дадено разстояние релсата свършва "косо", новата започва по същия начин, и се застъпват за около 30тина сантиметра. Настоящият проблем на панелните трасета в София се състои в това, че панелите са силно обрушени, нивото помежду им се различава, релсите са силно износени, назъбени, и с множество скъсвания. Компенсаторите не са в изправно състояние и съответно не могат да обират тези разлики. Отделно с годините, при поява на такъв проблем, практиката е релсата да се среже, да се постави обратно в леглото си, и съответно да се закрепи не обратно с гумените уплътнения, а с гайки, заварени за ламаринените улеи, понякога и за самите релси. И така до следващото нагряване и следващото щръкване някъде по трасето. Лятно време с водоноски поливат релсите с цел охлаждане, но това има силно кратковременен ефект.