Отдавна се каня да ви разкажа за МГТ в селото, в което живея и работя от няколко месеца, още малко ще стане една година. Та това закътано местенце в северната част на Британска Колумбия има около 12 хил. жители. Въпреки това си имаме община, провинциално и федерално правителство, колеж, болница, поликлиника, полиция, пожарна, съд, музей, етнографски музей на открито, три кина, две големи спортни зали, няколко училища и детски градини, 5 парка, мол и пет огромни супермаркета на големите вериги, представени в Канада, както и поне 10-тина закусвални тип Макдоналдс, вкл. и такъв. Всички тези обекти, както центъра и жилищните махали, се обслужват от три обиколни автобусни линии - север, център и юг, с обща начална и крайна спирка пред един от супермаркетите. Всяка линия се обслужва от един рейс на интервал от 40 минути целодневно, от сутрин до около 7.30 вечерта, като в неделя автобуси няма, както и на Коледа, Нова година и други официални почивни дни. Разписанията са синхронизирани с цел безпроблемно прехвърляне на централната начална/крайна спирка, там на всеки курс-обиколка около 30 минути има 5-10 минути почивка, като автобусите се изчакват, ако е необходимо, с цел прехвърляне. Билетчето струва долар и 75, за ученици, пенсионери и студенти - 1.25, стотинките се пускат в кутийка до шофьора, иначе има месечни карти по 50 и 30 долара, които при всяко качване се валидират на машинка до кутийката. Еднократният билет дава право на едно безплатно прехвърляне от една линия на друга, на централната спирка. Хора с увреждания и такива с ниски доходи пътуват с безплатни карти. Автобусите са общо 4, три от които Vicinty - правят ги някъде в провинцията по китайски лиценз, но нямат нищо общо с нашите тухли, 8-метрови, нископодови, с климатик, с една голяма еднокрила, отваряща се навън врата отпред и рампа, както и един по-голям, 10 метра с две врати, пак нископодов с рампа и климатизиран, английски Денис. Шофьорите са млади момичета и по-възрастни жени, знам само един мъж. Спирките са начесто, но с изключение на няколко междинни възлови по всяка линия, където рейсът трябва да е точно в определено време, са по желание. Отвътре се сигнализира с въженце или копче, а отвън със стоене на спирката. Не всички спирки са с навес, а зимата е дълга и студена. Просто трябва да гледаш в листовката или в интернет кога минават.Ако се появи пътник с инвалидна количка, шофьорът винаги става, настанява го на площадката и му нагласява коланите. Същото и при слизане - водачът му ги откача и му помага да слезе с количката. Тичащи пътници винаги се изчакват, спира се и където няма спирка, достатъчно е да махнеш с ръка. Иначе се кара бая бързо. За разнообразие, един рейс не върти целодневно по една линия, а като стигне отново централната спирка, тръгва по другата и така се редуват цял ден. Компанията е BC Transit, която е нещо като ДАП за цялата провинция, обслужваща градския транспорт във всички градове и села без агломерацията на Ванкувър. Услугата, освен чрез билети, се субсидира и от съответните общини, и от провинциалното правителство. Нещо повече, след като американските тексаски мафиоти от Грейхаунд, които ги е еня само за парите, спряха всички междуградски линии, въпросната провинциална компания купи чисто нови 50-местни луксозни туристически автобуси с климатик и кенеф и възстанови въпросните линии с правителствени субсидии, вярно по два пъти в седмицата, но е по-добре от без хич, както в някои други провинции. Имаме си също и две частни таксиметрови фирми, тарифно регулирани от общината. Както и летище, но полетите до него са адски скъпи и хората обикновено ходят да летят от по-големите летища в съседните градове на 70-100 километра. Вътрешните полети в Канада поначало са много скъпи. Иначе идват доста туристи - зимата да карат ски, а лятото - да пътуват по Аляска Хайуей, от това село всъщност тя започва. В Канада са доста разпространени и рекреационните автобуси-каравани-подвижни домове, които могат да се карат с обикновена, любителска книжка, има за тях паркинги, инфраструктура за почистване и т.н. В Европа не стига, че такава няма, ами ти трябва книжка за автобус, винетка за автобус, паркинг за автобус, че да държиш и ползваш такъв....
А сега ми кажете в кой град в България с такъв размер има транспорт? Сандански и Петрич са три пъти по-големи, в единия има едно микробусче до гарата със седем курса на ден, а в другия - нищо. Другаде нямам наблюдения, но навсякъде до 40-50 хил. жители транспортът е цигания.
