Мен ме учуди мнението на Иво - все пак той изпитва носталгия към едно време, в което един от основните постулати е, че много хора трябва да седят в една сграда (предприятие, завод, ТКЗС, бюро по нещо си...), да речем, от 9 до 17ч., пипат се по надлежните места, двама-трима работят и накрая всички получават заплата.
За да не съм офф искам да кажа, че всеки мениджър, който държи преките си подчинени под наблюдение като Големия брат, всъщност намалява желанието им за работа, а респективно и продуктивността им. Тайната на добрите взаимоотношения началник-служител е някъде по средата между двете крайности. Аз например работя на 12-часови смени и по закон ми се полага почивка - ще излъжа колко, но мисля, че беше час. Дадена ми е пълна свобода да си излизам, когато пожелая, никой не ми брои времето и следователно нямам допълнително напрежение. Еми, нито аз, нито някой от колегите отсъстват повече от половин час на ден ОБЩО, защото сме отговорни и уважаваме свободата, която ни е дадена. И затова не пиша такива неща като колегата.