От 1.1.1998г. (или малко преди това) е открита безсмислената линия 71 с първоначален маршрут от Семинарията до Ст.Град.
Само една малка поправка. Линия 71 не е открита през 1998, ами е променена тогава.
До преди това се движеше от Дървеница до Млада гвардия (в днешно време - Бункера).
Прочетох за маршрути на 404 и 204 до Домостроителен комбинат в Дружба - къде се е намирало това и какво има днес на негово място, защото около обръщалото на 204 знам че има блокове и полянка.
Също има ли някаква информация защо в Младост са останали именно номера 76, 213, 305, 413, а не малките номера. Знам, че навремето е имало бързи и бавни линии, но 213 не ми изглежда като особено бърза линия.
Понеже съм забелязал, че номера изглеждат като производни на 3,5 и 6 дали някога оригиналните 3,5 и 6(сега селски) са били транспорт за Младостите?
Нека да разкажем по-подробно на младежа за нещата, които го интересуват (въпреки че въпросите са зададени много хаотично).
В средата-края на 30-те години пускат първите автобусни линии в София. А в края на 40-те и началото на 50-те се пускат и тролейбусните линии. Тогава автобусните и тролейбусните линии не са имали номера. Имали са букви. Така е до 60-та година, когато правят първата голяма реформа. Тогава тролеите и автобусите получават номера. Обаче всеки вид транспорт си има отделна номерация, започваща от 1. Така например има трамвай 1, тролей 1 и автобус 1. Това е различно от другите градове в България, където номерацията е обща за различните видове транспорт - тролейбусен и автобусен.
След 60-та година номерата на автобусните линии не са много, защото тогава има следната практика: един номер има няколко направления или с други думи няколко маршрута носят един номер.
Например: Линия 23 всъщност е представлявала 4 отделни маршрута: до Бояна, до Киноцентъра, до Копитото и до Златните мостове. Автобусите са се движили със съответната табела, спрямо маршрутът, който се изпълнява в същия момент - така хората са се ориентирали накъде отива съответния автобус.
Поради горната причина номерата на автобусните линии са стигали до към 40, но всъщност е имало поне стотина маршрути. Някои номера са имали по 5-6 направления.
През 1968 година се прави втората голяма реформа. Вече всяко направление от предишната номерация си получава отделен номер. Почти изчезва практиката с това един номер да има няколко направления с няколко изключения, при които второто направление представлява няколко курса, които са удължение на маршрута на първото направление. Например линия 41 беше от Връбница до село Волуяк, но имаше и няколко курса при които автобусите продължаваха след селото до отоплителната централа, която се намира до жп гара Волуяк. Единственото изключение, което напомняше предишната система, беше в Банкя. Там имаше линия с един номер, но с 4-5 различни направления - до различните квартали на града и две близки села. Първоначално номерът беше 43, а после стана 44.
При смяната на номерацията от 1968 година са се получили почти стотина номера. Горе-долу по това време започва и въвеждането на модерните жилищни комплекси - тези, които се състоят само от панелни и ЕПК блокове - Младост, Люлин, Дружба и т.н. Затова те получават номерата над 100. Няма някаква логика при раздаването на нови номера за автобусни линии - просто съответният квартал получава поредния свободен номер, които вече надминава 100. Има и изключения:
- линия 13 обслужваше Младост 1. Причината да е такъв малък номер, а не нещо със 100, е защото 13 се е оказал свободен в момента, когато е трябвало да бъде открита линия към Младост 1. Номер 13 първоначално е бил предвиден за линия до летището, но от север - по Ботевградско шосе. Това е било по-скоро работническа линия. А пътниците от и за самолетите са били превозвани до центъра на София с ведомствени автобуси на ТАБСО (предшественикът на БГА Балкан). В края на 60-те години много се увеличава ползването на въздушен транспорт, защото става все по-достъпен. И поради тази причина до летището е удължена линия 84, която преди това е била само до квартал Полигона. Отпадат плановете за линия 13 от север и затова номерът е свободен и отива за новата линия до Младост 1.
- линии 83, 85, 86 - които обслужват комплекси Надежда и Връбница. Те се появяват още през 1968 година като преномериране на направления на съществуващи дотогава линии, които обслужват вече съществуващите по-старите квартали Момкова махала и Връбница (бившо село).
И затова линии 104, 105, 106, 108, 109, 110 обслужваха съответно Дружба, Младост и Люлин. Просто се падаше поредния свободен номер, когато идваше реда на нова линия за нов комплекс.
В началото на 70-те години се ражда идеята за бързи линии като резултат от все повече големите нужди от транспорт на нарастваща София. Практиката е по аналогия на железопътния транспорт - бързи и пътнически влакове. По същия начин бързите автобусни линии пропускат някой спирки по маршрута или дори някои спират само на началната и крайната спирка. В повечето случаи бързите линии се движиха по същия маршрут като бавните си братя. Но имаше и примери, при които имаше разлика между маршрутите между бързата и бавната линия. Номерацията се получаваше като първата цифра на бавната линия се промени с цифрата 2 или цифрата 3. А при двуцифрените бавни - просто цифрата 2 или 3 се слагаше отпред.
Имаше и бързи линии, които си нямаха бавен вариант - те бяха с по-специално предназначение. Пример: 267 от Двореца на пионерите (сега - Семинарията) до Знаме на мира (Камбаните).
Прочетох за маршрути на 404 и 204 до Домостроителен комбинат в Дружба
Домостроителен комбинат 3 беше част от верига заводи, които произвеждаха панелите за панелните блокове в България. Благодарение на тези заводи сега мнозинството хора имат собствен покрив над главата си.
Мястото се намира тук -
https://maps.app.goo.gl/xZGJUbBY66QGP96j6 На преден план е автобусното обръщало - там където е паркирано товарното МПС. На заден план е административната сграда на бившия Домостроителен комбинат 3. Защо това обръщало не се ползва в днешно време, а автобусите по 404 трябва да влизат на територията на гаража, за да обръщат - не мога да ти кажа.
Също има ли някаква информация защо в Младост са останали именно номера 76, 213, 305, 413, а не малките номера.
76 е номер, който се е появил при преномерирането от 1968 година. Наследник на стара линия, която е тръгвала от стадион Юнак до Дървеница (по Драган Цанков). При пускането на трамваите до Дървеница през 1971 година отпада нуждата от 76. Тогава линията е променена значително - вече обслужва Младост 1, а в другия край достига до Емил Марков (сега - Гоце Делчев). През 1982 беше удължен до Младост 4. И от тогава си е със същия маршрут. В края на 80-те години имаше бърз вариант - 276. Но този бърз вариант беше от тези, които са с различен маршрут. През Младост минаваше напряко и достигаше само до НДК.
213 беше бърз вариант на линия 13 (по-нагоре има повече информация за нея). Линия 13 беше закрита и остана само 213, която с времето си се превърна в обикновена - бавна линия. Първоначално беше само до пазара в Младост 1, а после придоби сегашния си маршрут до Младост 4. Врътката около Бизнес парка се появи някъде преди двайсетина години.
305 беше бърз вариант на линия 105. Линия 105 беше закрита и остана само 305, която с времето си се превърна в обикновена - бавна линия. Малко по-назад в темата съм написал подробна история на 105 и 305.
413 няма нищо общо със системата от бързи/бавни линии. Тя се появи самостоятелно. Предполагам, че авторът на номера е искал да направи асоциация с другите линии, които обслужваха Младост и завършваха на 13.
но 213 не ми изглежда като особено бърза линия.
Много отдавна няма бързи/бавни линии. Както много други хубави неща от едно друго време, така и тази практика беше прекратена преди повече от 30 години.
Днес 213 си е редовна линия, която просто носи същия номер от времената, когато беше бърза. Такъв е случаят повечето днешни линии с номера, които започват с цифрата 2 или 3 - нормални линии, които някога са били бързи. Просто бавните им аналози бяха закрити и останаха бързите, които впоследствие бяха направени бавни.
Понеже съм забелязал, че номера изглеждат като производни на 3,5 и 6 дали някога оригиналните 3,5 и 6(сега селски) са били транспорт за Младостите?
Не. Изброените от теб линии винаги са обслужвали селата.
Има малко изключение за линии 3 и 5, които за периода от 2009 до 2012 тръгваха от Младост 1 (посолствата), но пак си обслужваха съответно селата Пасарел и Лозен.
13 е бил до Младост 1 - 213, 313, 413
413 няма нищо общо с 13. Най-малкото линията е открита 10 години след закриването на 13.
413 НЕ е бил бърз вариант на 13, каквито бяха 213 и 313.
Имало е явно планове още 70-те 113 за вътрешноградска за Младост, а 115 и 116 сигурно за Люлин, Надежда, Дружба.
113, 115 и 116 не се разкриват, защото вече съществуват бързи 213, 215 и 216 и съответно, ако е трябвало да бъдат разкривани бързи варианти на 113, 115 и 116, е можело да се получат обърквания.
113 беше известно време в Младост
Над 10 години.
115 Е в Люлин
Само няколко месеца.
122 и 123 83а ги пускат със симеоновкия лифт
Не е така. 122 първоначално беше от Окръжна болница до Асансьорния завод до гара Искър. Поради слабия пътникопоток го закриха и после отиде при лифта.
Сегашната номерация на автобусните линии датира от 1968 г.
Отдавна е дошло времето за нова реформа в номерацията на линиите на софийски градски транспорт. И най-добре такава, при която номерацията е обща за всички линии от всички видове транспорт. И да няма автобус 1, трамвай 1 и тролей 1. И да няма никакви букви!
