Потвърждавам, че наистина е така. Маршрутът през Папазчаир е изключително тежък, независимо, че пътят е сравнително широк за планински такъв и като е правен сравнително скоро състоянието му с малки изключения е задоволително - няма дупки и т.н. От Горно Спанчево (7 километра след Катунци, като пътят между двете села е равен, но на решето от кратери), до курорта Папазчаир е непрекъснато изкачване, като точно след това село има доста дългичък участък с отвратителни осморки. Възможност за "отдих" чрез спускане има едва малко преди Гоце Делчев, където градът се вижда като от самолет. То и да не е официално затворен пътят през зимата, практически е невъзможно да се мине. Общо Катунци - Гоце Делчев е около 50 километра. Между другото това е един от пътищата в България, по който не минава нито един редовен междуградски автобус. Естествено възниква въпросът - от какъв зор пътят е проектиран и построен във втората половина на 80-те години точно по това трасе? Много по-благоприятен от към технически параметри - далеч на по - малка височина, по-големи радиуси на кривите и практически отсъствието на сняг през зимата е вариантът Катунци-Петрово-Парилска седловина - Парил - Хаджидимово. От там директно кеф ти на юг към Гърция, кеф ти през сатовча за Доспат и Смолян, кеф ти на север за Добринище, Банско, Разлог, Якоруда, Велинград и т.н. Да, но тази алтернатива тогава беше категорично отхвърлена по политически съображения - на два пъти се влиза в двукилометровата гранична зона, тоест в бодливата тел. То тогава не бяха "открити листове", печати в паспортите и други подобни щуротии и кой партиен велможа ще си сложи главата в торбата да разреши интензивен трафик от там. Сега има готов проект за път по това трасе, но едва ли ще бъде реализиран в обозримо бъдеще, още повече, че след като след 2-3 години България влезе в Шенген, няма да има смисъл от него...
