Author Topic: Пътища и съоръжения  (Read 150508 times)

Offline V.Peichev

  • Нямам спирка
  • *********
  • Posts: 4968
    • View Profile
Re: Пътища и съоръжения
« Reply #740 on: 19.09.2017, 18:03:50 »
Няма кратери и трапове, а само малки неравности, лесно преодолими за нормална техника от ранга на МЗКТ, Tatra Force, Oshkosh Defense и т.н. от този клас както и за по-старите военни влекачи.  :)

Offline AGENT 006

  • Нямам спирка
  • *********
  • Posts: 10324
  • Инициатива Защото транспортът е страст
    • Skype Me™!
    • View Profile
    • Sofiatransport транспортна база данни/Sofiatransport transport data base
    • Email
Re: Пътища и съоръжения
« Reply #741 on: 29.08.2018, 19:58:08 »
Интересни разкрития за катастрофата на автобуса в Своге по новините тази вечер. АПИ не е правила тестове на асфалтовата настилка, защото такива е правила фирма, която обаче от своя страна е към „Трейс груп“, а държавният стандарт за асфалтовите смеси в момента е на минимум и позволява използването на евтин варовик, който има способността да се самополира с времето, вследствие на което такава настилка ще става все по-гладка, особено на натоварен път и сцеплението ще е минимално.
SOFIATRANSPORT транспортна база данни - Най-подробната галерия и база данни за возилата в София
Нищо в този свят не е случайно! Всеки миг е възможност, всеки малък детайл - смисъл, всеки ден - история, всяка стъпка - живот!

Offline IKAR

  • Защо пиша толкова много?
  • ********
  • Posts: 2609
    • View Profile
    • Email
Re: Пътища и съоръжения
« Reply #742 on: 05.03.2019, 20:52:17 »
https://www.dnes.bg/obshtestvo/2019/03/03/40-turisti-izgubeni-v-planinata-zaradi-razvalen-avtobus.403622

Само ще спомена, че това е един от малкото пътища с републикански статут, под юрисдикцията на АПИ, който в участък от 15 километра между Голешово и Парил, не само, че е черен, но и напълно непроходим за нещо различно от УАЗ-ка. Не знам кой малоумник е решил, че по него може да мине рейс. Десетилетия се приоритизираше алтернативата през Папаз Чаир, по който път, независимо че скоро пак го правеха и изправяха осморките, е абсолютно невъзможно да се мине през зимата заради голямата надморска височина. Едва преди три месеца АПИ обяви търг за проучване и проектиране рехабилитацията на пътя през Парилската седловина - доста по на юг е, по-нисък и няма рискове за затваряне през зимата, а те изкарва на юг от Хаджидимово, директно на ГКПП Илинден, което значително би разтоварило Кулата, или кеф ти на север към Гоце Делчев. Тия дни отвориха офертите, надявам се да няма обжалване и най-сетне да го направят.

Друга дългогодишна "сага" беше пътят от Стумяни за Берово в Македония. Щяха да го правят още преди 15 години, по програма ФАР, но избраната гръцка строителна фирма фалира, после влязохме в ЕС, което анулира споразумението с Македония и се наложи всичко да се договаря наново. Едва миналата година направиха рехабилитацията на 25-те километра между Стумяни и Раздол, вижда се на Гугъл Ърт пресния асфалт и маркировка, остава да простроят 10-ина километра до ГКПП Клепало. В Македония пътят е направен плътно до границата, построили са и сградата на КПП-то. Обещават догодина да го пуснат....
Less travel by car! (използвайте по - малко лични автомобили за сметка на обществения транспорт, независимо от финансовите Ви възможности - препоръка на Европейската Комисия)

Да се отнеме незабавно лиценза за пътнически превози на БДЖ, тъй като изключително неадекватните разписания и опасният амортизиран подвижен състав водят до особено лошо транспортно обслужване.

Offline Magirus deutz

  • Защо пиша толкова много?
  • ********
  • Posts: 2589
  • Почитател на Мерцедес - Бенц, Магирус и Икарус.
    • Skype Me™!
    • View Profile
Re: Пътища и съоръжения
« Reply #743 on: 16.04.2019, 21:47:31 »
Минаха няколко дни от обявяването на новината, но все пак е интересна:
Борисов обяви първа копка на Дунав мост III при Свищов
Quote

Третият мост между България и Румъния ще е между Свищов и Зимнич, а символичните първи копки ще бъдат направени до десетина дни. Това обяви изненадващо премиерът Бойко Борисов пред журналисти в Дубровник след края на осмата среща на държавните и правителствени ръководители на страните от Централна и Източна Европа и Китай, известна като Инициативата "16+1".



"И с колежката от Румъния Виорика се надявам другата седмица, поне това ми докладваха, те са твърди, че са взели решение за Зимнич – Свищов да започнем изграждането на втория мост. И може би другата седмица, до десетина дена, се разбрахме да направим първи копки от двете страни и да го стартираме", каза Борисов, без да представи подробности откъде ще дойде финансирането, има ли готов проект и избран строител.

Изявлението на българския премиер е изненадващо предвид факта, че тази локация въобще не съществува в интегрираната транспортна стратегия на България до 2030 г. В нея е заложено строителството на четири моста над Дунав при: Оряхово – Бекет (357 млн. лв.), Силистра - Кълъраш (267 млн. лв.), Никопол – Турну Мъгуреле (357 млн. лв.) и втори мост при Русе (267 млн. лв.).

За първи път мост между Свищов и Зимнич беше споменат от премиера Борисов в края на март по време на съвместното заседание между правителствата на България и Румъния в Букурещ. Тогава транспортните министри на двете страни подписаха споразумение за транспортна свързаност, което предвиждаше да бъде избрана една от следните локации: Оряхово - Бекет; Никопол - Турну Мъгуреле; Свищов - Зимнич; Русе - Гюргево и Силистра – Кълъраш.

През 2014 г. тогавашният кмет на Свищов Станислав Благоев съобщи, че по време на международна конференция за регионалното сътрудничество между местните власти по Дунав е била обсъдена възможността за изграждане на мост между Свищов и Зимнич. По думите на Благоев проектът имал подкрепата на CREAM Europa. Това е организация, която подпомага осъществяването на публично-частни инфраструктурни проекти. Благоев посочва, че бившият вицеканцлер на Австрия Ерхард Бузек, който по това време е председател на Института за Дунавския регион и Централна Европа, също е подкрепил идеята. Бузек е една от основните фигури, които спомогнаха за изграждането на Дунав мост между Видин и Калафат.

През последните години България държеше третия мост да бъде между Русе и Гюргево, но румънците бяха категорично против. Тъй като мястото на моста между Видин и Калафат беше посочено от България, сега беше ред Румъния да посочи следващата локация и очевидно Борисов се е съгласил с тяхното предложение.

Румънски милиардер обещаваше инвестиции в съоръжението

Преди години един от най-богатите румънци – милиардерът Йон Николае имаше интерс към изграждането на съоръжението и обещаваше да се включи при условие, че се построи на базата на публично-частно партньорство. Новината за това разпространи през 2012 г. в България бившият шеф на футболния съюз Валентин Михов.

Йон Николае е собственик на пет завода в Зимнич, сред които фабрика за биодизел. Той ръководи румънско-британска агропромишлена и финансова група InterAgro, която оперира в сферата на селското стопанство, химическата промишленост, туризма и енергетиката.

[Аргументите за мост при Свищов – Зимнич

Първото правителство на Бойко Борисов също е смятало, че вариантът за мост между Свищов и Зимнич е сред най-удачните. Това става ясно от изложение на преподавателите проф. Андрей Захариев, доц. Стоян Проданов и докторанта Ивайло Маринов. Документът е публикуван на сайта на транспортното министерство.

Аргументите са, че Свищов се намира по средата на двата моста при Видин и Русе и е в центъра на Северния район за планиране. Брегът е висок и подходящ за строителство на мост. В същото време Свищов е едно от най-големите речни пристанища, има жп гара и фериботен терминал. Летище Горна Оряховица, което беше поето от частен концесионер, дава добра връзка по въздух. Към това трябва да се добави и наличието на железопътна инфраструктура от двете страни на границата. Чрез железопътната линия Зимнич - Александрия се пресичат Карпатите, а чрез линията Свищов - Левски се прави връзка с железопътната мрежа на България. Плановете за строителство на тунел под връх Шипка ще генерира трафик по направлението север-юг в централната част на България, е посочено още в документа.

Посочва се, че географското положение на бъдещият мост ще е еднакво удобно за осъществяване на маршрути както към Централна и Западна България, така и към страните от бившия Съветски съюз. В подкрепа на казаното се посочва, че разстоянието Свищов - Зимнич - Александрия - Крайова - Турну Северин - Тимишуара - Арад е 536 км, докато Русе - Букурещ - Сибио - Арад е 609 км.

Позитивните очаквания за натовареност на бъдещия мост Свищов - Зимнич се обуславят и от стратегическото разположение, защото се намира на два международни транспортни коридора. Единият е Истанбул – Свиленград – Велико Търново – Свищов – Зимнич - Александрия – Крайова – Турну Северин – Арад - Будапеща. Този коридор конкурира използвания сега път Велико Търново – Русе – Гюргево – Букурещ – Брашов – Арад – Будапеща.

Другият международен транспортен коридор е София – Плевен – Свищов – Зимнич – Александрия – Букурещ и конкурира пътя Плевен – Бяла – Русе – Гюргево – Букурещ.

По двете дестинации се постига съкращаване на пробега средно с 31 км. При пътуване през Свищов движението се насочва на запад от Букурещ, което позволява да се ускорят превозите в направление север – юг, посочват тримата преподаватели.

Мостът най-вероятно ще е източно от пристанище Свищов

При разположение на моста източно от пристанище Свищов, на територията на бившото военно поделение, ще се постигне близост до всички транспортни трасета през града в посока Плевен, Русе и Велико Търново.



Въпреки че се предвижда мостът да бъде разположен в рамките на града, пътищата, които ще извеждат трафика по посока Велико Търново – Истанбул и по посока Плевен – София – Солун заобикалят всички жилищни и обществено-обслужващи райони на Свищов, твърдят проф. Захариев и доц. Проданов. Според тях това става без да се налага строителството на околовръстни трасета, защото основната част от пътищата вече съществуват.

На 200 м от фериботния комплекс има ж.п. отклонение, свързано с коловозите на ж.п. гара Свищов. Това ще даде възможност от една страна за приложение на комбиниран транспорт, а от друга, лесно и евтино изграждане на ж.п. подход към моста с радиус на завиване от 90 градуса от запад към север, твърдят проф.Захариев и доц.Проданов.

Територията на бившето поделение ще бъде използвана за изграждане на обслужващи моста дейности – гаражи, паркинги, офиси, терминал, пътен възел. В момента там са изградени съоръжения, които могат да бъдат пригодени за тази цел без допълнителна инвестиция.

Използване трасето на магистрала "Хемус" и новата магистрала "Велико Търново – Русе" с пътен възел "Полски Тръмбеш" към Свищов ще осигури интензивен трафик на тирове.
« Last Edit: 16.04.2019, 21:50:11 by Magirus deutz »