1) На дъното на океана нямаш почви - имаш земна кора, изградена от скали, което ще рече монолитна субстанция, върху която се оказва огромно налягане, предизвикващо още по-голямо сцепление между елементите ѝ, докато в София имаш глини и пясъци;
2) Водонаситеността на скалите на морското дъно няма нищо общо като стойности с налягането, което имаме в София;
3) За тунела под Ла Манша се използват къртици, светлинни години по-скъпи и по-сложни от която и да е къртица за строителство на метро, просто защото тези къртици са проектирани да копаят в СКАЛИ с различни хактеристики от нашите ПОЧВИ;
3) Идейните трасета се базират върху някаква връзка, макар и бегла с реалността - не може да не се обвързват с технологичната страна на изграждането на идейния маршрут, иначе и аз имам идея през Александър Невски, по-точно - от входа на криптата през другия от другата страна да прокарам автомобилния трафик... Няма как да го направя, колкото и хубава да ми се струва идеята... Дори и най-смелите идеи в практическа наука като урбанизма, трябва да се крепят на реалната обстановка. Иначе си чешем езиците...
4) Финансовата страна на нещата е ключов фактор. Ако се приеме подземно строителство на МД-3 през Сердика и се преглътнат милиардите левове застраховки и разходи по замразяване на топлите подпочвени води, цената на строителсството ще е толкова висока, че дори и платена, експлоатацията на този метродиаметър ще трябва да се повиши като себестойност, за да може да се изплати... Това означава, че метрото ще стане по-скъпо, от което веднага ще се отрази а пътникопотока по него.
Отделен е въпроса доколко подобна авантюра ще е полезна за града, имайки предвид, че новото градско ядро се формира около НДК и Руски паметник, по остта на Тодор Александров към Опълчеснак и все повече се измества от Ларгото...
