При мен родителите в началото реагираха негативно. Майка ми ме търпи, но преди време баща ми много се ядосваше. Първоначално мислеше, че ще израстна това мое влечение, ама нещо не се получи
Сега няма проблеми. Най-близките ми приятели понякога се майтапят с хобито ми, както и понякога обичат да обиждат Икарусите, по-скоро на шега, тъй като се дразня. Съучениците ми не са били особено запознати с хобито ми, но тези, които знаеха, веднъж-дваж са се отнасяли с пренебрежение към автобусите. Веднъж, учителката по бълкарски се оплака пред класа, че имала чувството, че 120 щял да се разпадне. Тогава имаше един съркастичен коментар, от страна на мой съученик. Следващия час се случи така, че писахме есе на тема "Бъдещето на България". Тъй като съм добър в критиката, го написах завидно добре, като не пропуснах да спомена и Икарусите, специално заради учителката.