Реакциите на вашите познати относно интереса ви към ГТ

[filipkarolev]

Всички ме разбират напълно, защото над година професионално се занимавах с градския транспорт (GPS, системи за сигурност, и т.н.) някакси по голяма любов са ми релсовите машини, жалко че в Бургаския градски транспорт такова животно не се отглежда.

[AGENT 006]

В моето семейство никой няма нищо против, че се занимавам с ГТ, но определено има виждане, че ми губи времето, караме са като тръгна някой път на някоя безкрайна 2-3 часа разходка след която се връщам с между 100 и 150 снимки, едва ли ще е особено приятен момент ако баща ми разбере с колко шофьори се познавам и ме качват в кабината, но аз и не обичам да говоря затова.
ГТ интересът ми се гради главно върху интерес към превозните средства, не се интересувам от наряди и разписания, от табели и от маршрути, а главно се занимавам със снимки и ги бълвам в индустриални количества(за 10 месеца вече са около 21 хиляди). Казано иначе оправдал съм написаното в Personal text-а на профила ми. В даскалото съм сред добрите, но винаги може повече и на моменти трябва да се замисля, че трябва да се спра малко за да си постигна целите в училище. Много ми е кеф когато имам свободни часове и мога да ходя да снимам в обръщалото на шестицата и седмицата. Учителите не знаят за заниманието ми с ГТ, или поне много бегло, госпожата по история живее в моята посока и ме е виждала многократно да снимам тролеи по улица Търново на идване към даскалото, госпожата по информатика, пък веднъж беше доста впечатлена зимата след часовете 2723 беше в обръщалото на 43 и аз отидох, поздравих се с мъжа(титуляра му) и се качих в кабината. В същото време в часовете по информационни технологии разработвам в html досиета и списъци с подвижния състав. Запалването ми по ГТ обаче прекъсна дейността по малкото ми аматьорско квартално вестниче и сериозно съм се замислил за възкресяването му. Ама голяма страст ми е снимането на ПС от ГТ искам и работата ми след известен период от време да е свързана с това. Съучениците подмятат по някой епитет от време на време, ама не ми пука, имам един приятел който проявява малко интерес, но като имахме веднъж два свободни часа и отидох на почивката в 10 часа в обръщалото на тролеите и се варнах със 70-80 снимки ми каза "Ти си луд!".

[Neronov]

Съучениците ми казват,че съм откачалка,защото дори и да ходим до магазина в голямото междучасие снимам средно по 2-3 пс-та.   

[TIGER64]

Ами всички се чудят що за странно хоби е това.

[TIGER64]

Хората около мен го приемат с учудване.

[viktor_bdz]

Откакто се помня съм фен на влакове и градски транспорт. Живяхме срещу жп линията София-Волуяк, а по улицата отдолу минаваше рейс 150. Нашите са ми разказвали, че съм седял с часове на прозореца, докато съм гледал влакове и рейсове, а съм бил на 3-4г. Дядо ми доста често ме водеше, ту на рейсове, ту на трамваи, ту на влакове. Иначе в предучилищната не помня да съм разказал на някой за хобито си. Някъде към втори, трети клас интересът ми запустя сериозно. Завърна се през 2014г. , когато първоначално започнах да се возя и да снимам влакове, а малко след това и градски транспорт. Съучениците ми първоначално, когато разбраха бяха в голямо недоумение, разчу се сред всички хора, които познавах. Първоначално понасях подигравки от злобари, но доста хора ме разбраха и подкрепиха. След почти три години слава Богу, почти няма хора, които да ме подиграват. Майка ми и баща ми абсолютно никога не са ме упреквали в това отношение, а дори са ме защитавали и подкрепяли. Единствената молба, която имам от майка, е да не работя в ГТ или БДЖ.

[nokia]

Единствената молба, която имам от майка, е да не работя в ГТ или БДЖ.

А ти искаш ли?

[viktor_bdz]

Транспортните професии винаги са ме привличали, без пилот, шофьор на камион и моряк. Времето ще покаже, но мисля след като завърша училище да уча друга специалност, която не е свързана с хобито.

[Bus_lover]

На мен пък са ми казали, че ако стана шофьор, ще ме изгонят от къщи. Принципно не е зле човек да живее самостоятелно, както когато бях на квартира в Търново, докато учех, но тогава ме издържаха, а сега не виждам как ще плащам наем и сметки и да ми остане и за храна и за заделяне, освен ако не взимам четирицифрена сума. Всичко това се корени от предразсъдъците на много хора, сред които и моите родители, че за да работиш в ГТ, трябва обезателно да си проста утайка без образование (голяма част от тези хора дори нямат Б категория, та излиза, че са още по-прости  ) и че човек с моя ценз не трябвало дори да се замисля да работи такава работа. Само че на мен ми е нещо като фикс идея и е единственото нещо, което ме движи напред, макар и да не съм с намерението да го върша цял живот, просто нямам желание да ставам богаташ, нито да имам някаква работа, която да ме издига в очите на околните, докато същевременно ми е супер скучна и безинтересна (общо взето, почти всяка работа в офис). Нямам желание и да имам деца (лично мое решение, което няма да разисквам, още повече, че никой не може да ме задължи, а и не всяка жена иска деца), така че няма да ми са нужни някакви огромни доходи.

В този ред на мисли ми е интересно каква е била реакцията на родителите на ялта, София 70 и другите водачи от ГТ във форума, когато са започнали да упражняват професията си. В крайна сметка те са полезни на много повече хора в рамките на един ден, отколкото някои хора с други професии за цяла година.

[Трамкар Т8М-900]

Баба ми постоянно говори- Ама това твойто е болестно състояние! Може ли човек да знае всеки трамвай какъв тип е, в кое депо е, кога е произведен и от кого и постоянно да мисли и говори за това?!